На вратата се почука. Отворих я. Предполагах, че ще е Хари, но не беше.
На прага стоеше зашеметяваща брюнетка с тъмнозелена (маслинова) кожа и невероятно дълги крака.
— Ти не си Хари — казах; чувствах се внезапно и адски оглупял.
Брюнетката ме огледа от главата до петите и каза:
— Джон?
Премигнах няколко пъти, докато най-сетне си спомних името й — миг, преди да бъде изписано пред погледа ми.
— Джеси?
Тя кимна. Продължавах да я зяпам като тийнейджър. Понечих да кажа нещо, но тя ми се хвърли на врата и ме зацелува толкова страстно, че едва не паднах по гръб. Все пак успя да затвори вратата с крак, преди да се стоварим на пода. И това бе само началото.
Бях забравил колко лесно е да получиш ерекция, когато си млад.
6.
Бях забравил и колко
— Не искам да го приемеш навътре — рече задъхано Джеси след третия (!) път. — Защото истината е, че не съм чак толкова увлечена по теб.
— Слава Богу! — въздъхнах. — Ако беше, досега сигурно да си ме изстискала като лимон.
— Чакай, не ме разбра — поправи се тя. — Харесвам те. Още преди да… — тя размаха неопределено ръка, опитваше се да измисли подходяща дума за подмладяващата процедура, — преди промяната. Ти беше забавен и смешен. Истински приятел.
— Аха — изсумтях. — Нали знаеш, Джеси, когато някое момиче ти каже „хайде да бъдем приятели“, това обикновено означава, че няма да ти пусне.
— Просто не бих искала да си правиш погрешни изводи, нищо повече.
— Аз пък останах с впечатлението, че си била толкова възхитена от новото си младо тяло, та си искала да го изпробваш незабавно с някой наперен мускулест самец — първия, който ти се изпречи пред погледа.
Тя ме погледна за миг втренчено, после избухна в смях.
— Да! Каза го съвсем точно. Въпреки че в моя случай си вторият. Забрави ли, че имам съквартирантка?
— Вярно бе! Как са издокарали Маги?
— Боже мили — възкликна Джеси. — В сравнение с нея съм като изхвърлен на плажа кит.
Прокарах ръце по хълбоците й.
— За кит си доста добре оформена.
— Зная! — Джеси се надигна и изведнъж ме яхна. Разпери ръце, после ги сплете зад тила си и разлюля примамливите си твърди гърди. Усещах топлината, излъчвана от вътрешната страна на бедрата й. Знаех, че дори да не съм с ерекция в момента, съвсем скоро ще ме споходи отново. — Погледни ме само! — продължи тя, но подканата й бе напълно излишна, тъй като и без това не можех да откъсна очи от нея. — Изглеждам
— Трудно ми е да го повярвам — казах галантно.
Тя стисна гърдите си и насочи зърната им към мен.
— Виждаш ли ги? — попита, докато мачкаше лявата. — В предишния ми живот бяха с
Улови ме за ръката и я постави на перфектния си плосък корем.
— И никога не ми е бил такъв. Все си имах малко коремче, още преди да родя. А след двете раждания вече нямаше отърваване от него.
Плъзнах ръка покрай бедрото й и я улових за дупето.
— А какво ще кажеш за това?
— Мнооого по-голямо — рече Джеси и се засмя. — Бях доста едричко момиче, приятелю.
— Няма нищо лошо в това да ти е голямо дупето — казах. — И Кати беше дупеста. Да си призная, харесваше ми.
— Е, и аз тогава не се притеснявах особено. Да те измъчват подобни комплекси е глупаво. Но от друга страна, за нищо не бих сменила всичко
— Едва ли — отвърнах. — Защото щяхме да проявяваме и други животински наклонности.
— Че ние какво правим? — рече тя и отново разклати гърди.
Вдигнах ръце, за да успокоя вълнуващия им бяг.
— Първо — уточних, — котките имат власинки на пениса.
— Шегуваш се.
— Ни най-малко. Тъкмо тези власинки стимулират овулацията при женската. А ако не си забелязала, аз нямам нито косъмче долу. Да не говорим за власинки.
— Това не доказва нищо. — Джеси бавно се наведе и се излегна с цялото си тяло върху мен. После ми се усмихна съблазнително. — Може би не го правим достатъчно настойчиво, за да щръкнат?
— Долавям предизвикателство — рекох.
— И аз долавям нещо — отвърна тя и си размърда дупето.
— За какво мислиш сега? — попита ме малко по-късно.
— Да си призная, мислех за Кати. И колко често сме лежали, както сега с теб.
— На килима, искаш да кажеш.
Чукнах я лекичко по челото.
— Нямах предвид секса, а времето след него. Когато просто се излежавахме и се наслаждавахме на близостта си. Помня, че го направихме веднага след като отидохме да се запишем.
— Какво те накара да се запишеш?
— Нямам представа — признах. — Беше на шейсетия ми рожден ден и се чувствах потиснат от това, че остарявам. И тогава тя предложи, когато дойде времето, да се запишем в армията. В началото бях изненадан. В семейството ни винаги сме поддържали антивоенни настроения. Участвахме в протестите срещу Субконтиненталната война, макар в началото на това да не се гледаше с добро око.
— Много хора протестираха срещу тази война — посочи Джеси.
— Да, но ние го взехме на сериозно. В градчето дори ни се подиграваха за това.
— И как успя да те убеди да се запишете в Колониалната армия?
— Каза, че не била противник на всички войни или армии, а само на
— Но не бихте могли да се запишете едновременно — рече Джеси. — Освен ако не сте били връстници.
— Тя беше по-млада от мен с една година. Припомних й, че след постъпването ми в армията от юридическа гледна точка ще съм мъртъв и че едва ли ще се срещнем отново.
— И тя какво каза?
— Каза, че това са подробности. Че ще ме открие, където и да съм, и пак ще ме замъкне под олтара. И
