щеше да го направи, повярвай ми. Биваше я в тези неща.
Джеси се подпря на лакът и ме погледна.
— Джон, наистина съжалявам, че тя не е тук с теб.
Усмихнах се.
— О, няма нищо. Просто от време на време страшно ми липсва.
— Разбирам те напълно. Моят мъж също ми липсва.
Погледнах я.
— Нали каза, че те изоставил заради по-млада жена и после получил хранително отравяне?
— Така е — и заслужаваше да си изповръща червата. Не ми липсва
— И на мен — да съм женен — съгласих се аз.
Джеси се извъртя и сложи ръка на гърдите ми.
— Но и това е хубаво. Отдавна не го бях правила.
— Да се въргаляш на пода?
Сега беше неин ред да ме чукне по челото.
— Не. Всъщност това също. Имах предвид да се въргалям на пода след секс. Или, по-скоро, да правя секс. Нямаш представа кога за последен път съм го правила.
— Да опитам ли да позная?
— Копеле. Осем години.
— Нищо чудно, че ми скочи в мига, в който ме видя. — Ухилих се.
— Само защото се оказа на подходящо място и в подходящия момент.
— Мама винаги ми е казвала, че трябва да знам къде да заставам.
— Значи си случил на майка. Ей, кучко, колко е часът?
— Какво? — Ококорих се.
— Говоря на гласа в главата ми — обясни тя.
— Хубаво именце си избрала.
— Ти как нарече твоя?
— Задник.
Джеси кимна.
— Съвсем подходящо. Кучката ми каза, че минава четири. Имаме два часа до вечеря. Нали се досещаш какво означава това?
— Не съвсем. Да ти призная, мисля си, че четвъртият път ми е горната граница. Въпреки че съм млад и усъвършенстван.
— Успокой се де. Означава, че имаме достатъчно време да подремнем.
— Да взема ли одеялото?
— Не ставай глупав. Това, че правих секс на пода, не значи, че ще спя тук. Имаш свободна койка. Ще я използвам.
— Аз сам ли да спя?
— Ще ти дойда на гости — обеща Джеси. — Напомни ми, като се събудя.
Напомних й. И тя дойде.
— Дявол го взел — бяха първите думи на Томас, когато се приближи до масата с табла, отрупана с храна. Цяло чудо бе как я е донесъл дотук, без да я разсипе. — Ама какви сме хубавци всичките, а?
Прав беше. Дъртите пръдльовци бяха издухани от вятъра на промените. Томас, Хари и Алън спокойно можеха да се прехранват като модели. От четиримата мъже аз бях най-грозният и въпреки това изглеждах просто
Известно време всички се оглеждахме. И не само ние. Огледах се и установих, че навсякъде цари подобна атмосфера. Колкото и да зяпах, не можах да видя нито един грозник. Да ти стане неприятно от толкова хубост.
— Главата не ми го побира — оплака се Хари. Погледнах го. И той се озърташе. — Не мога да разбера как са го постигнали, като се има предвид материалът, с който разполагаха.
— Говори за себе си, Хари — скастри го Томас. — Лично аз не съм доволен. На младини бях доста по- напет.
— Да, а сега си в цвета на свежа салата — заяде се Хари. — Но като изключим Тома Неверни, останалите…
— Отирам да си поплача пред огледалцето — захили се Томас.
— … изглеждаме умопомрачително. Казвам ви, на двайсет не бях такъв. Бях дебел, имах акне и вече оплешивявах.
— Престани — обади се Сюзан. — Възбуждаш ме.
— Опитвам се да ям бе, хора — не се предаваше Томас.
— Сега ми е лесно да говоря за това — продължи Хари. — Защото вижте само как изглеждам. — Той прокара ръце по тялото си, сякаш представяше тазгодишния модел. — Но това тяло няма почти нищо общо с предишното.
— Говориш, като че това те притеснява — рече Алън.
— Така е, донякъде — призна Хари. — Аз съм си особняк. Когато някой ми подари кон, винаги му гледам зъбите. Защо всички сме такива красавци?
— Гените ни ги бива — рече Алън.
— Да бе — завъртя глава Хари. — Кои гени? Нашите? Или тези, дето са ги издокарали в лабораторията?
— Вярно е, че всички сме в отлична форма — съгласи се Джеси. — Точно това казвах на Джон — никога не съм имала толкова стегнато тяло.
— На мен също ми направи впечатление — присъедини се неочаквано мълчаливата Маги. — И все казвам: „моето истинско тяло“, сякаш сегашното ми тяло не е мое.
— Твое е, сестро — каза Сюзан. — Щом го ползваш, за да пикаеш.
— И тази жена ме укоряваше, че посягам към чиниите ви! — изфъфли с пълна уста Томас.
— Ако ме питате — рече Джеси, — когато са ни „изработвали“, са си направили труда малко да ни подобрят. Това е всичко.
— Съгласен — рече Хари. — Въпросът е
— За да ни обвържат допълнително — предположи Маги.
Останалите се ококориха.
— Брей, вижте кой излиза от черупката си — подхвърли Сюзан.
— Заяждай се колкото щеш — отвърна Маги. — Вижте, на човека му е присъщо да харесва онези, които изглеждат атрактивно. А на борда на този кораб сме все непознати. Мисля, че това е един от начините да ни накарат да се сближим. Да се държим добре един с друг, да се обвързваме в приятелство.
— Не зная с какво ще помогне на армията, ако по време на битка се зяпаме един друг — подметна Томас.
— Не става дума за това — поклати глава Маги. — Сексуалното влечение е само странична последица. Въпросът е колко бързо може да изградим помежду си доверие и приятелство. Хората вярват инстинктивно на онези, които са красиви, независимо от сексуалното привличане. Още една причина хубавците да не се напъват в училище.
— Но сега всички сме хубавци — прекъснах я аз. — В земята на неописуемо красивите добре изглеждащите могат да си имат неприятности.
— Така е, дори сега някои от нас са по-хубави от останалите — присъедини се към мен Томас. — Когато погледна Маги, имам чувството, че някой е изсмукал кислорода от стаята. Без да се обиждаш, Маги.
— Че за какво? — засмя се тя. — Не се мерим с това как изглеждаме сега, а какви сме били преди. В началото това ще ни е отправната точка.
— Значи искаш да кажеш, че не усещаш недостиг на кислород, когато гледаш мен? — Сюзан се наведе към Томас.
