поставен сигнален усилвател. Така че няма причини да се безпокоите.

— Извинявайте — казах и си наместих главата на предишното място.

— Няма за какво. — Докторът нагласяваше металната купа на темето ми. — В интерес на истината, понасяте го по-добре от някои други. Предишният пациент например — наложи се да го прехвърлим упоен. Скоро ще се събуди подмладен, зелен и ужасно объркан. Повярвайте ми, вие сте кукличка.

Усмихнах се на сравнението, погледнах новото си тяло и попитах:

— Къде е неговата купа?

— Не му е нужна. Както вече ви казах, вашето ново тяло е значително усъвършенствано.

— Звучи ми някак страшно.

— Ще се почувствате другояче, когато се озовете в него — успокои ме доктор Ръсел, надвесен над своя ПИА. — Добре, готови сме. Но първо ще ви кажа какво следва.

— Ще ви бъда много благодарен.

Той завъртя бележника към мен.

— Когато натисна този бутон — докторът посочи един бутон на екрана, — вашите датчици ще започнат да излъчват мозъчната ви дейност към усилвателя. Веднага щом бъде създадено достатъчно подробно копие на мозъчната ви дейност, ще свържа вашия кувьоз с компютърната база данни. По същото време друга подобна връзка ще бъде създадена с мозъка на второто тяло. След като проверим стабилността на връзките, ще прехвърлим съзнанието ви там. В мига, когато мозъчната ви дейност поеме контрол над новия мозък, прекъсваме връзката и ето ви — в ново тяло и мозък. Някакви въпроси?

— Стават ли грешки при тази процедура?

— Всички задават този въпрос — каза доктор Ръсел. — Отговорът е да. В редки случаи нещата могат да се объркат. Но в изключително редки. Тук съм от двайсет години — имам хиляди прехвърляния и само един провал. Жена, която получи масивен мозъчен удар по време на трансфера. Мозъчната й дейност стана хаотична и не подлежеше на прехвърляне. Всички останали се справиха чудесно.

— Тоест, ако не умра, ще оцелея. — Въздъхнах.

— Интересно заключение. Но и вярно.

— Как ще разберете кога се е прехвърлило съзнанието?

— Много лесно — сам ще ни го кажете. Повярвайте ми — вие ще го знаете.

— Как може да сте толкова сигурен? Някога преживявали ли сте го сам?

Доктор Ръсел се усмихна.

— Всъщност да. Дори два пъти.

— Но вие не сте зелен.

— Това е заради втория трансфер. Не е необходимо да сте вечнозелен — добави той шеговито и отново надзърна в своя ПИА. — Господин Пери, боя се, че е време да прекратим с въпросите, тъй като ме чака още работа. Готов ли сте да започнем?

— Не съм готов, дявол го взел — признах. — Толкова ме е страх, че ще се пръсна.

— В такъв случай позволете да перифразирам. Готов ли сте да приключим с това?

— Божичко, да — въздъхнах.

— Добре тогава. — Той посегна към екрана на своя ПИА.

Кувьозът около мен едва забележимо се разтресе. Погледнах доктора.

— Усилвателят — обясни той. — Тази част е не повече от минута.

Изсумтях нещо в отговор и погледнах към новото си тяло. Лежеше неподвижно в кувьоза, като полята със зелена боя восъчна фигура. Изглеждаше досущ като мен преди много години — дори по-добре, бих казал. Имаше мускулестото тяло на плувец олимпиец. И дълга зелена коса.

Не можех дори да си представя, че ще живея в това тяло.

— Имаме пълна картина — промърмори под носа си доктор Ръсел. — Включвам връзката. — И натисна едно копче.

Усетих слабо раздрусване и после изведнъж се почувствах, сякаш в главата ми кънти далечно ехо.

— Олеле! — възкликнах.

— Ехо-ефектът? — попита доктор Ръсел. Аз кимнах. — Това е от компютъра. Съзнанието ви долавя минималната разлика във времето между тук и там. Няма причини за безпокойство. Добре, включвам връзката между новото тяло и компютъра. — И отново посегна към екрана.

В съседния кувьоз новият аз отвори очи.

— Аз го направих — уточни доктор Ръсел.

— Той има котешки очи — рекох.

— Вие имате котешки очи — поправи ме отново доктор Ръсел. — Връзката е отлична, без смущения. Започвам трансфера. Ще се почувствате леко объркан…

Чукване на екрана…

… и аз пропаднах