хора са знаели, толкова по-добре.

— И друг път ценни неща са били премествани и ненадейно откривани на по-удобно място — отбеляза Бет.

— Това е било най-трудното в целия план. Кръстчето на пиратската карта е трябвало да бъде прехвърлено от земята на чичо Сам на земята на Том и Джуди.

Тя се замисли за миг, после попита:

— Смяташ ли, че семейство Гордън са знаели къде точно на Плъм Айланд е заровено съкровището? Или са се опитвали да го открият?

— Мисля, че информацията на Тобен е била сигурна, но може да не е била много точна. Научих някои неща за пиратските карти от Ема… и от тази книга… — Посочих книгата върху малката масичка. — Научих също, че собствениците на тези съкровища са ги заравяли с идеята скоро да се върнат, така че някои от означенията по картата или някои упътвания се оказват отдавна изчезнали дървета, скали, които са били разбити от хора или са паднали в морето… такива неща.

— Как се случи, че реши да разговаряш с Ема?

— Просто исках да проверя в Пеконийското историческо дружество. Имах намерение да отделя за това около час и всъщност не ме интересуваше с кого ще разговарям… после се запознах с нея и в хода на разговора се оказа, че преди е била приятелка на Тобен.

Тя се замисли за всичко това, вперила поглед в залива, после рече:

— И така си стигнал до разговора с Тобен.

Не, разговарях с него преди да се срещна с Ема.

— Какво тогава те е накарало да идеш при него? Каква връзка си смятал, че има с убийството?

— Отначало никаква. Вършех елементарна детективска работа, разговарях с приятели, не със заподозрени. През юли заедно със семейство Гордън вече се бях срещал с Тобен. — Разказах й за дегустацията и прибавих: — Тогава не ми пукаше за него и се чудех защо Том и Джуди проявяват интерес. След като в сряда прекарах няколко часа заедно с него, реших, че самият той си е съвсем наред, но че не ми дава верните отговори на съвсем прости въпроси. Разбираш ли? Тя кимна.

— После, след като разговарях с Ема, започнах да откривам някои връзки.

Бет отново кимна, загледана в дъжда и очевидно замислена.

— Аз прекарах същите два дни с хората от лабораторията, патоанатома, със служители от Плъм Айланд и така нататък — накрая каза тя. — Междувременно ти си тръгнал по съвсем друга следа.

— Най-незабележимата от всички. Но нямах какво друго да правя.

— Още ли си ядосан от начина, по който се отнесоха с теб.

— Бях. Може би тъкмо това ме е мотивирало. Няма значение. Въпросът е, че давам всичко на теб. Искам Фредрик Тобен да бъде арестуван, осъден и изпържен.

— Това може и да не се случи и ти го знаеш. Освен ако не открием някакви наистина твърди доказателства, този тип няма да бъде осъден. Мисля, че областната прокуратура изобщо няма да се опита да му предяви обвинение. Знаех го. Знаех също, че когато проблемите са гвоздеи, имаш нужда единствено от чук.

— Е? — попита Бет. — Имаш ли още някакви доказателства.

— Всъщност в навеса на Тобен открих малка плоскодънна лодка с прът — съвсем подходяща за преминаване през блата. И сирена с въздух под налягане. — Разказах й за срещата си с Тобен в навеса.

Тя кимна, после ми каза:

— Седни. — Седнах на плетения, а тя на люлеещия се стол. — Разказвай нататък.

Прекарах следващия час в обяснения. Разказах й всичко, което бях свършил след раздялата ни във вторник вечер, включително факта, че в следобеда на убийството на семейство Гордън приятелката на Тобен Сондра Уелс и икономката му ги е нямало, но че въпреки това винарят ме е излъгал, че са си били вкъщи.

Тя ме слушаше, загледана към дъжда и морето. Вятърът се усилваше и от време на време наистина виеше.

— Значи с купуването на земята на Уили те не са се опитвали да измамят Тобен — рече Бет, когато свърших.

— Не. Тобен е казал на семейство Гордън да я купят, за да използват легендата за Ридовете на капитан Кид. Има и място, наречено Дърветата на капитан Кид, но сега е обществен парк. Местоположението на ридовете или скалата не е посочено в историческите книги толкова точно, колкото на дърветата, затова Тобен е знаел, че всяка скала в района ще свърши работа. Но не е искал да се разчува, че той купува безполезна земя — това щяло да породи всякакви клюки и слухове. Затова казал на семейство Гордън да купят земята със собствените си пари. Според плана е трябвало да изчакат известно време, преди да заровят и да открият съкровището.

— Невероятно.

— Да. И тъй като почти не е възможно да подправят възрастта на вертикална шахта, са възнамерявали да напъхат сандъка със съкровището в онази пещеричка — на онзи скален перваз, който открихме — и после да кажат, че ерозията го е оголила. И че след това, когато са го разчиствали от пясъка и глината с кирки и лопати, са унищожили следите. Самият сандък е на трески и никой не е в състояние да заподозре нищо.

— Невероятно — повтори тя.

— Щели са да измъкнат изпод носа на чичо Сам съкровище на стойност десетина-двайсет милиона долара и същият този чичо е щял да чуе за съкровището за първи път по новините. Били са готови да посрещнат и данъчната служба. — Обясних й за законите за откриване на съкровище, за данъците и прочее.

Бет се замисли за миг, после попита:

— Но как Тобен е щял да получи парите, след като семейство Гордън съобщят за находката си?

— Първо, за пред хората тримата са били приятели почти от две години. Том и Джуди са проявявали интерес към виното, който според мен не е бил истински, но по този начин са имали поводи да се показват публично заедно като приятели. — Разказах й какво съм научил от Ема за характера на тази връзка и добавих: — Това обаче не отговаряше на думите на самия Тобен за отношенията им. Така имах още едно интересно несъответствие.

— Но приятелството не е причина да си поделят милиони долари от откритото съкровище.

— Точно така. Затова според мен са съчинили цяла история, придружаваща откриването. Ето какво мисля… Първо са се престорили, че проявяват взаимен интерес към местната история и в крайна сметка той ги е довел до някаква информация за пиратско съкровище. В този момент, според онова, което са щели да кажат на пресата, те сключили приятелско споразумение да го потърсят и да си разделят каквото открият.

Бет отново кимна. Можех да видя, че вече е почти убедена във възстановката ми на случилото се преди убийството.

— Семейство Гордън и Тобен са щели да кажат — прибавих аз, — че и тримата са ровили из стари архиви в различни исторически дружества тук, което е самата истина, че са направили същото в Англия и така нататък. Че съжаляват, че са прекарали Маргарет Уили, но че всичко си било съвсем честно търсене на съкровище и прочее. Щели са да дадат на Маргарет някоя скъпоценност. Освен това са щели да отбележат, че са рискували двайсет и пет хиляди долара, защото не са можели да са сигурни, че съкровището е там.

Отпуснах се на стола си и се заслушах във вятъра и дъжда. Никога през целия си живот не се бях чувствал толкова зле и се изненадах колко много ми липсва Ема Уайтстоун, която беше влязла в живота ми толкова бързо и неочаквано, а после бе преминала в друг живот, навярно някъде сред звездите.

Отново дълбоко си поех дъх и продължих:

— Предполагам, че семейство Гордън и Тобен са имали някакви фалшиви документи, за да докажат твърдението си, че са открили местоположението на съкровището в някой архив. Не зная какво са имали предвид в това отношение — подправен пергамент, фотокопие на загубен оригинален текст или просто са щели да кажат: „Не е ваша работа как сме го намерили. Продължаваме да търсим още съкровища“. На