ферибота, още повече че не можех да преценя как ще реагира на второто си поваляне в собствения си заден двор Пол Стивънс. Да не споменавам за това как щеше да се строполи по очи, когато се опиташе да тръгне със завързани връзки на обувките.

Според мен обаче той не бе повикал ченгетата. А щом не искаше да ме обвини в нахлуване в чужда собственост и нападение, можех да си направя съответните изводи. Пол отстъпваше в този рунд, тъй като знаеше, че ще има и друг. Проблемът ми беше, че той щеше да избира следващото място и време и да ме изненада.

Към седем вечерта стигнах в Северния край, след като бях изминал около четиристотин и осемдесет километра. Не исках да се прибирам вкъщи, затова спрях в „Старата градска таверна“ и изпих една-две бири.

— Познаваш ли Фредрик Тобен? — попитах бармана Ейдан — познавахме се.

— Обслужвах бара на едно парти в къщата му. Иначе не.

— Какво се приказва за него?

Ейдан сви рамене.

— Не зная… Чувам всякакви неща.

— Например?

— Ами някои казват, че бил пич, други, че бил хомо.

Някои твърдят, че бил разорен и дължал пари на всички. Едни казват, че нямал и пукнат грош, други, че бил червив с пари. Нали разбираш? Човек като него пристига тук, започва нов бизнес от нулата и преценките за него са смесени. Настъпил е някои хора по пръстите, но към други е бил добър, предполагам. Много е гъст с политиците и ченгетата. Нали разбираш?

— Разбирам. Къде живее?

— Има къща на юг в Саутхолд до Фаундърс Ландинг.

Знаеш ли го къде е?

— Не.

Ейдан ми обясни и прибави:

— Няма да я пропуснеш. Адски е голяма.

— Ясно. А бе знаеш ли, някой ми каза, че тук някъде било заровено пиратско съкровище.

Ейдан се засмя.

— Да. Моят старец разправяше, че като бил дете, навсякъде било пълно с дупки. Даже някой да е намерил нещо, не се е раздрънкал за това.

— Така де. Защо да дели с чичо Сам?

— Няма майтап.

— Чувал ли си нещо ново за двойното убийство в Насау Пойнт?

— Не — отвърна той. — Аз лично смятам, че тези хора са откраднали нещо опасно и че правителството и ченгетата приказват пълни глупости за някаква ваксина. Искам да кажа, иначе какво ще ни съобщят? Че е настъпил краят на света ли? Не. Те казват: „Не се тревожете — няма нищо опасно“. Глупости.

— Ясно. — Мисля, че ЦРУ, ФБР и изобщо властите винаги би трябвало да изпробват глупостите си пред бармани, бръснари и таксиметрови шофьори преди да се опитат да ги пробутат на хората. Искам да кажа, че когато искам да си сверя часовника с действителността, обикновено се обръщам към бармани или към бръснаря си. И се получава.

— Знаеш ли, каква е разликата между болестта „Луда крава“ и предменструалния синдром? — попита Ейдан.

— Каква?

— Няма разлика. — Той шляпна с парцала върху бара и се засмя. — Схващаш ли?

— Да. — Излязох от СГТ, наместих се в джипа и потеглих към мястото, наречено Фаундърс Ландинг.

Когато стигнах, вече започваше да се смрачава, но можех да видя крайбрежния парк в края на пътя. Видях също голям камък, на който пишеше: „Фаундърс Ландинг — 1640 г.“. Заключих, че това е мястото, където за първи път са слезли на сушата заселниците от Кънектикът. Ако първо бяха спрели във „Фоксуудс“, навярно щяха да пристигнат тук без ризи на гърба си.

На изток от парка се издигаше много, много голяма къща, по-голяма от тази на вуйчо Хари и по- колониална от неговата. Имаше прекрасна ограда от ковано желязо и отпред, както и на страничната морава, бяха паркирани автомобили. Отзад се носеше музика.

Оставих джипа на улицата и се насочих към отворената порта. Не бях сигурен за облеклото, но дрехите на мъжа от двойката, която вървеше пред мен, бяха почти като моите син блейзер, без вратовръзка и чорапи.

Стигнах до задната морава, която се спускаше към залива. Имаше раирани навеси, опънати между дърветата пъстроцветни фенери, пламтящи факли, свещи в стъклени абажури по покритите с чадъри маси, цветя от „Уайтстоун“, шестчленен оркестър, който свиреше джаз, няколко бара и дълъг бюфет — върхът на модата по Източното крайбрежие, най-доброто, което можеше да предложи старата цивилизация. Времето също беше чудесно. Ф. Тобен наистина бе благословен.

Забелязах и голям синьо-бял надпис, опънат между огромните дъбови дървета, който гласеше: „Годишно парти на Пеконийското историческо дружество“.

Облечена в едновремешни дрехи красива млада жена се приближи до мен и каза:

— Добър вечер.

— Засега.

— Елате да си изберете шапка.

— Моля?

— Трябва да носите шапка, за да получите нещо за пиене.

— Тогава искам шест.

Тя се изкикоти, хвана ме под ръка и ме поведе към дълга маса, върху която имаше двайсетина вида идиотски шапки — тривърхи шапки в различни цветове, някои с пера, други с перушина, трети със златни ширити като някогашните моряшки шапки, четвърти бяха черни с бял череп и кръстосани кости.

— Ще си взема от пиратските — казах.

Тя взе една от масата и ми я сложи на главата.

— Изглеждате опасен.

— Само да знаехте колко…

Жената взе от голям кашон пластмасова сабя, същата, като онази, с която ме беше нападнала Ема, затъкна ми я в колана и каза:

— Готов сте.

Оставих младата дама, за да може да посрещне група новопристигнали, и с шапка на глава и оръжие в пояса тръгнах да се разхождам по моравата. Оркестърът свиреше „Лунна серенада“.

Огледах се и видях, че още няма много хора — петдесетина, всички с шапки. Подозирах, че голямата навалица ще се появи след залез слънце, тоест след около половин час. Не забелязах Макс, Бет, Ема и изобщо някой познат. Затова пък открих най-близкия бар и си поисках бира.

Облеченият в пиратски костюм барман отвърна:

— Съжалявам, сър, имаме само вино и безалкохолни.

— Какво? Това е ужасно. Искам бира. Нали съм с шапка.

— Да, сър, но няма. Мога ли да ви предложа бяло шампанско? И то е газирано, така че можете да си представяте, че е бира.

— Мога ли да ви предложа да ми намерите бира, докато се върна?

Започнах да се мотая наоколо без бира и огледах моравата. Оттук се виждаше паркът, мястото, където бяха слезли на сушата първите заселници, нещо като местната Плимутска скала8, предполагам, но абсолютно неизвестно извън района. Искам да кажа, кой знаеше, че „Форчън“ е бил втори след „Мейфлауър“? На кого му пука за второто и третото място? Тук е Америка.