Елдрич го бил взел със себе си при пътуването до Проксима и сега го връща обратно… Разправят, че лишеят бил източник на протеин за него.

Белите зъби на индиеца блеснаха в радостна усмивка. Изглежда, това нагло обяснение го забавляваше.

— И вие им вярвате?

— Не, разбира се. — Усмивката на Хепбърн-Гилбърт стана още по-широка. — А вие защо се интересувате от този случай, мистър Бълеро? Имате ли, ъъъ… специално отношение към лишеите?

— Аз съм патриот, гражданин на Слънчевата система. И настоявам да вземете мерки.

— Взели сме мерки — каза Хепбърн-Гилбърт. — Провеждаме разследване… Възложили сме го на мистър Ларк. Вие го познавате. Доволен ли сте?

Разговорът достигна до разочароващия си край и Лео Бълеро най-накрая прекъсна връзката, чувствайки отвращение от политиците. Те винаги бяха готови на решителни действия против самия него, но когато ставаше въпрос за Палмър Елдрич… „Ах, мистър Бълеро — изимитира той наум Хепбърн-Гилбърт, — това, сър, не е така.“

Да, Лео познаваше Ларк. Нед Ларк беше ръководителят на Агенцията за борба с наркотиците към ООН и бе отговорен за конфискуването на последната пратка Кен-Ди. Включването на Ларк в разследването на историята с Елдрич беше работа на Секретаря на ООН. Това, към което се стремеше ООН в случая, беше quid pro quo6. Те нямаше да си помръднат пръста да предприемат нещо против Елдрич, докато Лео Бълеро се опитва да си върне пратката с Кен-Ди. Той беше сигурен, че е така, но, естествено, не можеше да го докаже. В края на краищата Хепбърн- Гилбърт, този тъмнокож, хитър и потаен политик, не беше казал директно подобно нещо.

„Винаги става такава каша, когато разговаряш с ООН — помисли си Лео. — Афро-азиатски политици. Абсолютно блато. Тези чужденци са навсякъде, те ни управляват“.

Той хвърли поглед към празния видеоекран.

Докато се чудеше какво да предприеме, секретарката му мис Глийсън се обади по интеркома и каза:

— Мистър Бълеро, мистър Майерсън е в приемната. Иска да ви види за малко.

— Кажи му да влезе — отвърна Лео, доволен, че поне за малко ще се отвлече от проблемите си.

След малко експертът му в областта на предсказването на модните тенденции влезе в кабинета. Барни Майерсън беше намръщен. Без да каже нито дума, той седна срещу Лео.

— Какво те измъчва, Майерсън? — попита Лео Бълеро. — Нали затова съм тук? Спокойно можеш да си поплачеш на рамото ми. Кажи ми какво има и ще ти подържа ръката.

Постара се тонът му да бъде смразяващ.

— Отнася се за моята асистентка, мис Фюгейт.

— Да, чух, че си спал с нея.

— Въпросът не е в това.

— О, разбирам — каза Лео. — Това е само незначителна подробност.

— Исках да кажа, че съм тук заради друг аспект от поведението на мис Фюгейт. Току-що имахме фундаментално противоречие. Продавачът…

— Ти си отказал, а тя не е била съгласна — прекъсна го Лео.

— Да.

— Вие, ясновидци… — Забележително. Вероятно имаше алтернативни варианти, по които може да се развие бъдещето. — Ти искаш да й наредя в бъдеще винаги да те подкрепя?

— Тя е моя асистентка — отвърна Барни Майерсън. — Това означава, че трябва да се подчинява на разпорежданията ми.

— Е… А това, че спи с теб не е ли стъпка в правилната посока? — изсмя се Лео. — Както и да е, тя е била длъжна да те подкрепи докато продавачът е бил при вас, а ако е имала някакви съмнения, е трябвало да ти ги каже по-късно, когато останете насаме.

— Дори и на това не бих се съгласил. — Барни стана още по-мрачен.

— Нали знаеш, че откакто преминах Е-терапията и ми уголемиха предния дял на мозъка, аз самият на практика станах ясновидец и доста напреднах? Това беше продавач на грънци? Керамика?

Барни кимна с голяма неохота.

— Това са грънците на бившата ти съпруга — каза Лео. Нейните керамични изделия се купуваха добре, беше виждал рекламите им в домашните вестници, продаваха ги в един от най-изисканите магазини за произведения на изкуството в Ню Орлиънс, а също и тук, на Източното крайбрежие, както и в Сан Франциско. — Ще вървят ли те, Барни?

Той изгледа внимателно ясновидеца.

— Беше ли права мис Фюгейт?

— Изобщо няма да вървят, Бог ми е свидетел!

Тонът на Барни обаче беше вял. „Не се връзва с нещата, които казва — помисли си Лео. — Прекалено малко енергия влага.“

— Това е моята прогноза — допълни Барни упорито.

— Е, добре — кимна Лео. — Приемам твоето становище. Но ако тези грънци станат сензация, а ние не разполагаме с техни микрокопия за макетите на колонистите… — той се замисли. — Може да установиш, че партньорката ти в леглото е заела твоето място.

Барни се изправи и каза:

— В такъв случай ще инструктирате ли мис Фюгейт относно позата, която трябва да заема?

Лео се разсмя и Барни се изчерви.

— Исках да кажа „позицията“… — измънка той.

— Добре, Барни, ще й се заканя с пръст. Тя е млада, ще го преживее. А ти остаряваш, трябва да запазиш достойнството си и никой не бива да ти противоречи. — Лео също се изправи, пристъпи към Барни и го потупа по гърба. — Но чуй ме: спри да се измъчваш! Забрави най-накрая тази твоя бивша съпруга. Разбра ли ме?

— Аз съм я забравил.

— Има много други жени — каза Лео, мислейки си за Скоти Синклер, настоящата му любовница. Точно в момента крехката и руса Скоти, с голям бюст, беше горе, в неговата вила-сателит, на пет хиляди километра в апогей, и го чакаше да приключи с работата за тази седмица. — Те са безброй — не са като ранните американски пощенски марки или като трюфеловите кожи, които използваме вместо пари.

Хрумна му, че може да изглади нещата, ако свърже Барни с една от своите изоставени — но все още услужливи — бивши любовници.

— Виж какво ще ти кажа — започна той, но Барни веднага го прекъсна с рязък жест. Лео попита учудено: — Не?

— Не. Така или иначе в момента съм обвързан с Рони Фюгейт. Една жена трябва да е достатъчна на всеки нормален мъж в даден момент. — Барни изгледа строго работодателя си.

— Съгласен съм. Господи, аз също не мога да съм с повече от една жена по едно и също време. Ти какво си мислиш, че имам цял харем горе, в „Хралупата на Мечо Пух“? — намръщи се Лео.

— Когато бях там за последен път — каза Барни, — тоест на рождения ви ден през януари…

— А, да. Партитата. Това е друго нещо. Работите, които стават по време на парти, не се броят. — Той съпроводи Барни до вратата на кабинета. — Знаеш ли, Майерсън, чух за тебе един слух, който изобщо не ми хареса. Някой те е видял да носиш със себе си куфарче с онези преносими терминали на психиатрични компютри… Повиквателна ли си получил?

Настана тишина. Най-накрая Барни кимна.

— И не си ни казал нищо? — попита Лео. — Кога щяхме да го научим? В деня, в който се озовеш на борда на кораба за Марс?

— Смятам да се отърва.

— О, да. Всеки има такива намерения. В такъв случай как ООН успя да засели четири планети и шест луни?

— Няма да издържа психологичните тестове — каза Барни. — Способностите ми на ясновидец ми