— Ще ме набиете ли?

Челюстите му се сковаха.

— Много ми се иска да го сторя! Този път, но само този път, ще се отървете безнаказано. Но ме чуйте добре. Ако още веднъж посмеете да се опълчите срещу заповедта ми, рискувате строго наказание. Ще си платите за непослушанието, да го знаете.

Устните и трепереха, но тя се изправи и вирна упорито брадичка.

— Стига толкова! Веднага оставете това тесто! Следващия път, когато искате да направите нещо подобно, елате при мен, вместо да вземате самостоятелни решения. Аз ще ви отведа до постелята ви.

Сейдри изслуша думите му с облекчение и гняв.

— Къде по-точно ще ме отведете — в моята постеля или във вашето легло?

— Покана ли е това? — попита подигравателно той.

— Не!

— Трябва само да ми кажете. Знаете, че не бих имал нищо против. — Гласът му беше мек като коприна.

— Аз обаче имам!

Погледът му спря на гърдите й.

— Волята ви се противи… но не и плътта ви.

Сейдри скръсти ръце.

— Това не е вярно.

— Не си мислете, че можете да спорите с мен и да спечелите — продължи все така меко Ролф. — Срещу мен нямате шанс. Никакъв.

— Мразя ви, норманино — отговори с треперещ глас тя.

— Къде е постелята ви?

— В залата — отговори неохотно Сейдри и не обърна внимание на предложената й ръка.

Двамата излязоха в двора. Сейдри вдигна лице към обсипаното с ярки звезди небе и пое дълбоко хладния нощен въздух. Ролф не можеше да отмести поглед от профила й, запленен от замайващата й красота. Сейдри забеляза жадните му очи и се изчерви.

— Да вървим — заповяда рязко той и я хвана за лакътя.

Сейдри се намираше в състояние на пълно изтощение, което й попречи да заспи. Едва бе задрямала, когато нечий груб глас я стресна, а две здрави ръце я разтърсиха.

— Сейдри, Сейдри, стани! Събуди се най-после!

Сейдри примигна сънено, докато забеляза, че над леглото й се бяха навели Ателстън и едър мъж с факла в ръка.

— Какво има?

Едно куче залая. Мъжете на сламениците се размърдаха. Един заповяда да пазят тишина. Второ куче започна да вие.

— Става въпрос за жена ми — продължи трескаво мъжът. Сейдри най-после го позна. — Работата отива на зле, Сейдри. Бебето не иска да излезе. То й е петото. Другите се родиха лесно, но това просто не иска да излезе. Моля те, помогни й!

Сейдри скочи на крака и се уви в наметката.

— Да, Джон, идвам — отговори успокоително тя. Мислите й бяха в хаос. Спешно й трябваше торбичката с билки.

— Какво става тук?

При звука на дълбокия мъжки глас Сейдри се обърна като ужилена. Норманинът беше застанал на стълбата, облечен само с вълнения си панталон, и стискаше в ръка гол меч.

— Става въпрос за Тилди, жената на Джон — обясни бързо Ателстън. — Раждането започна, но бебето не иска да излезе.

Сейдри мина бързо покрай спящите мъже.

— Нека някоя друга жена се погрижи за нея — заповяда сърдито Ролф. — Момичето е изтощено до смърт.

Сейдри спря в подножието на стълбата и го погледна в лицето.

— Няма друга, която би могла да й помогне, милорд — отговори с твърд глас тя. — Но ми трябва торбичката с билки.

Ролф я изгледа мрачно, после даде някаква заповед на Ателстън. Саксонецът забърза нагоре по стълбата, за да донесе билките. Сейдри не откъсваше поглед от едрата мъжка фигура. Ако й забранеше да се погрижи за Тилди, тя щеше да откаже да се подчини. Той мълчеше, само я гледаше. Ателстън слезе задъхан и й подаде кожената торбичка. Сейдри изскочи в тъмната нощ.

Виковете на Тилди се чуваха отдалеч. Четири деца на възраст от три до десет години се бяха свили в един ъгъл на мъничката стаичка и хленчеха уплашено.

— Тихо, милички, не плачете — опита се да ги успокои Сейдри и помилва най-малкия по главичката. — Скоро всичко ще свърши и мама отново ще бъде добре. Не бива да я тревожите.

Тя погледна сърдито Джон.

— Ти трябва да успокоиш децата.

Тилди беше окъпана в пот. Водите й бяха изтекли, тя се извиваше и стенеше от болка, пристъпите идваха почти непосредствено един след друг, но детето не излизаше. Сейдри разбра веднага какво не беше наред. Детето беше обърнато, искаше да излезе с крачетата напред, а това беше много мъчително за майката.

— Трябва да се опитам да го обърна — каза тя на Джон, без да вдигне поглед.

— Правили ли сте го и друг път? — попита Ролф.

Сейдри се обърна стреснато. Норманинът ги беше последвал и сега стоеше приведен в ниската колиба. Беше хвърлил тежката наметка върху голите си рамене. В колибата се възцари пълна тишина. Децата гледаха великана с разширени от уплаха очи. И Джон не беше способен да се помръдне.

— Трябват ми вода, сапун и чисти кърпи — проговори Сейдри, наведе се отново над стенещата Тилди и обърса запотеното й чело. Сега нямаше време да се разправя с норманина.

— Аз ще ти донеса — отговори Джон, зарадван, че може да се махне.

— Как е тя? — попита тихо Ролф.

— Загуби съзнание. Това е по-добре, защото ме чака доста работа. — Сейдри продължи да милва лицето на родилката.

Петгодишното момченце с червена косичка отново се разплака.

— Мамо, мамо! — хълцаше то.

Сейдри, която беше коленичила край сламеника, се обърна, за да го утеши. Безкрайно беше учудването й, когато Ролф взе малчугана в скута си и нежно помилва червените му къдрички. Никога не беше помисляла, че норманинът може да изпитва нежни чувства.

— Viens, mon petit — прошепна той. — Знаеш ли кой съм аз?

Момчето примигна.

— Н… не.

— Това е новият ни господар — напомни му страхливо голямата сестричка.

Ролф кимна усмихнато на момичето и притисна малкия към себе си.

— Сестра ти е права, аз съм новият ви господар, Ролф дьо Варен. Знаеш ли къде се намира Варен?

Момченцето страхопочтително поклати глава.

— Намира се много, много далече, от другата страна на морето. Искаш ли да узнаеш как пътувах с рицарите си през морето?

Детето кимна с отворена уста.

Сейдри се обърна облекчено към родилката и заслуша с половин ухо как Ролф разказа историята си на наобиколилите го деца с дълбок, тих глас, без да споменава кървавите подробности. След малко се върна Джон, натоварен с кърпи, сапун и ведро топла вода. Сейдри изми ръцете си и сложи мокра кърпа на челото на Тилди. Жената бавно се върна в съзнание.

— Тилди? — Сейдри се наведе над нея. — Аз съм тук, при теб. Ще се опитам да обърна бебето, защото е решило да излезе с крачетата напред. Трябва да го направя веднага.