Сейдри притисна към гърдите си кошничката с билки. Защо беше гневен? Защо беше заповядал на хората си да я търсят? Какво го засягаше къде беше тя и с какво се занимаваше? Той нямаше право да я смята за своя собственост. Тя не признаваше новия господар на Елфгар и никога нямаше да го признае.

По време на бързата езда Ролф не каза нито дума. Спря рязко пред господарската къща, скочи от седлото и я повлече грубо след себе си. Махна с ръка на пажа си да поеме коня, стисна до болка лакътя й и я отведе в залата. Някои от мъжете му вече се бяха върнали, играеха на зарове и пиеха бира. Алис вдигна глава от бродерията си и огледа мълчаливо влезлите.

— Напуснете залата! — заповяда с гръмък глас Ролф и пусна Сейдри, която направи крачка към стълбището. — Вие не — изсъска той и тя спря. — Вие останете.

Сейдри се обърна към него и срещна злобния му поглед. Алис, слугинята й и мъжете опразниха залата. Сейдри дишаше шумно, в погледа й се четеше страх на подгонена кошута. Никой досега не беше успявал да я сплаши. И този норманин, нейният смъртен враг, нямаше да успее. Тя нямаше да го допусне.

— И друго наказание ли сте ми приготвили? — попита нахално тя и разпери ръце. — Може би ще заповядате да легна тук, на плочите? Сами сме. Всички се покориха на заповедта ви.

Ноздрите му се издуха.

— Не поставяйте на изпитание търпението ми!

— Търпение ли?

— Забранено ви е да напускате къщата и селото — отговори рязко той.

Сейдри спря да диша.

— Разбрахте ли ме?

— Не можете да искате това от мен!

— Мога и го искам. Сега аз съм господар на Елфгар и това е заповед. Питайте ме за разрешение и ако съм в настроение, ще ви позволя една или друга свобода. Но в никакъв случай няма да бродите нощем из горите!

— Гневите се само защото ви се представих под друго име — установи презрително Сейдри.

— О, да, разбира се, че се гневя — отговори опасно тихо той. — Бесен съм. А вие трябва да се смятате за щастлива, че се отървахте толкова леко, Сейдри.

Тонът му не й хареса.

— Леко ли съм се отървала? — попита иронично тя. — Нима наричате това нощно преследване леко наказание?

— Преследване ли? — отговори със същия тон той. — Аз не ви преследвам, Сейдри.

— Така ли? Как го наричате тогава?

— Като ваш господар и повелител аз мога да ви наказвам по свое усмотрение.

— Ако не ми бяхте взели билките, нямаше да бъда принудена да търся нови.

— Ако не бяхте дали отрова на верния ми васал, нямаше да ви взема торбичката.

— Ако не ме бяхте взели в плен, нямаше да му дам сънотворното.

— Ако бяхте истинска лейди, нямаше да се наложи Гай да ви охранява.

Сейдри не разбра дали тази забележка засяга нисшия й произход или злия поглед.

— За какво ми се подигравате — че съм копеле или че съм вещица? — попита горчиво тя.

— Нито за едното, нито за другото — отговори ядосано мъжът, озова се с две крачки до нея, сграбчи я за раменете и я раздруса. — Не обичам да се подигравам с хората. Грешно сте ме разбрали. Говоря за характера ви. Вие не сте покорна и досадна лейди, а сте необуздана и непредвидима като войната. И не по-малко възбуждаща.

Думите му я улучиха неподготвена. Тя застина неподвижна. „Необуздана… непредвидима… възбуждаща.“ Погледът му я прониза. Странно, но когато я освободи, Сейдри усети, че докосването му й липсва. Погледът му спря върху устата й, лицето му стана замислено. Изведнъж той й обърна гръб и тръгна нагоре по стълбата. Сейдри се почувства изоставена и объркана. Изпита огромно желание да заплаче.

— Събуди се!

Сейдри беше заспала от изтощение, макар че имаше намерение да почака, докато къщата утихне, за да се промъкне в стаята на Алис и да поговорят за предстоящата женитба.

— Събуди се най-после!

Алис я дръпна грубо за косите. Сейдри се надигна стреснато от сламеника си и се опря на лакът. Нощуваше на един от наровете в голямата зала заедно с другите обитатели на господарската къща.

— Какво има? Ти ли си, Алис? Какво е станало?

— Стани — изсъска сестра й. — Трябва да поговорим.

Беше посред нощ. Хъркането на норманите и саксонците изпълваше просторното помещение. Сейдри се изправи замаяно и посегна към наметката, за да увие голите си рамене. Беше само по риза.

— Не можа ли да почакаш до сутринта?

Алис стисна ръката й и я извлече навън пред кухненското крило. Нощта беше осветена от бледото сияние на луната и Сейдри различи ясно гневните бръчици по лицето на сестра си.

— Предупреждавам те, Сейдри. Ще се омъжа за него, и ти няма да ме спреш!

Сейдри я погледна невярващо.

— Дръж се далече от него, чуваш ли? И не му прилагай мръсните си хитрости — изфуча Алис. — Разбра ли ме добре?

— Наистина ли искаш да се омъжиш за него, Алис? Не говориш сериозно!

— Напротив! Той е мой! Нищо, че се задява с теб, както правеше баща ти с проклетата ти майка — той никога няма да се ожени за теб!

Остра болка прониза сърцето на Сейдри. Не биваше да се засяга от тези думи, но не можа да прогони горчивината.

— Аз го мразя — отговори горчиво тя. — Той е убиец. Той е наш смъртен враг, норманин. Той отне земята на братята ни. Никога не бих се омъжила за него даже ако имаше желание да ме вземе.

— Много добре.

— Алис… Ти да не си полудяла? Как можа дори да си помислиш, че можеш да станеш негова жена! Той е натрапник!

— Сега Уилям е законният крал на Англия — отговори гневно Алис. — Всъщност какво ме е грижа? Хич не ме интересува дали имуществото на Едуин е конфискувано, или не. За да ти кажа истината, смятам, че така е по-добре. Норманинът е господар на Елфгар и аз ще бъда негова законна съпруга. — Тя се засмя тържествуващо.

— Ще ти помогна да избягаш — предложи Сейдри. — Можем да избягаме заедно и да намерим Едуин и Моркар. Братята ни ще ни закрилят от норманите.

— Никога! Ама ти още ли не разбираш? Аз ще се омъжа за него, защото го искам. Но ти, ти ще се държиш далече от него! Разхождаш се пред него, люлееш бедра, и той те зяпа като разгонен пес. Няма да го примамиш в леглото си. Няма да му станеш любовница, както майка ти беше любовница на баща ни. Говоря сериозно, Сейдри. Предупреждавам те.

— Никога няма да се покоря на волята му — отговори рязко Сейдри.

— Добре. — Алис изпъна крехките си рамене. — А сега по следващата точка. Относно положението ти в къщата.

— Какво искаш да кажеш?

— Аз съм господарката на Елфгар. Омръзна ми да се скиташ, както ти харесва, и да безделничиш. Баща ни умря, братята ни са бегълци, много мъже загинаха… Време е да поемеш задълженията си.

— За какво говориш, за Бога?

— Още утре на разсъмване ще започнеш работа в кухнята — заповяда Алис. — От утре нататък ще работиш като помощничка в приготвянето на храната. Освен това ще се храниш в кухнята като другите роби.

Сейдри я зяпна смаяно. Наистина, откакто овдовялата Джейн се омъжи повторно и напусна, Алис беше