ме?
Сейдри го погледна слисано.
— Виждам, че сте ме разбрали — продължи строго той. — И още нещо: никога не ми обръщайте гръб, Сейдри. Вие не сте от благороден произход.
Тя прехапа устни. Лицето й се обля в червенина. Той видя упорството в погледа й, но и искрица несигурност. В следващия миг тя сведе глава.
— Да, разбрах — прошепна едва чуто тя.
Ролф не отместваше поглед от нея. Тази малка жена беше готова да се бори с него, макар че изпитваше страх. Странно чувство се надигна в душата му, нещо, което много приличаше на уважение. Но тя беше само жена, а жените не заслужаваха уважение. Все пак не му беше приятно, че тя не се страхува от него. Той вдигна брадичката й с показалец. В очите й трепкаше странна светлина. Гърдите й се вдигаха и спускаха неравномерно. Прикована от погледа му, тя не смееше да се помръдне.
— Не можете да ми отказвате послушанието си, Сейдри — проговори предупредително той.
В очите й отново блесна упорство.
— Не, господарю.
Мъжът се усмихна доволно, без да свали ръка от брадичката й. Пръстът му се плъзна по запотената буза.
— Толкова ли е трудно?
Сейдри потръпна като от удар.
Ролф се наруга вътрешно. Беше забравил ранената й буза.
— Идете при баба си — заповяда рязко той. — Да ви направи компрес, иначе подутината ще се увеличи.
Сейдри изчезна, преди да е успял да довърши думите си. Вдигнала с две ръце полата си, тя избяга от него.
14
— Трябва да говоря с вас, госпожице.
Алис стоеше до стола си, начело на дългата маса, и чакаше Ролф да заеме мястото си. Хората му вече бяха започнали да се хранят. Сините очи на норманина блестяха студено — като буря през януари. Алис огледа страхливо залата, опитвайки се да разбере колко хора бяха чули господарския му тон. Гай дьо Шант изглеждаше напълно зает с яденето, но старият Ателстън беше твърде бавен — и твърде дързък, — за да отмести поглед. Алис скри недоволството си под любезна усмивка.
— Не може ли да почака, милорд? Яденето ще изстине.
— Не. — Той я хвана за лакътя и я поведе към стълбището.
Алис прикри умело гнева си и скромно сведе очи.
— Как стана така — заговори бавно и отмерено Ролф, — че ми заявихте, че Сейдри ще надзирава работата в кухнята, макар че в действителност тя върши работата на обикновена робиня?
Алис затрепка с ресници.
— Но тя е обикновена робиня!
— Тя е ваша сестра.
— Моя несъща сестра… хлапето на една робиня.
— Въпреки това е дъщеря на графа и това я поставя по-високо от мястото, което сте и отредили. Тя няма да работи като обикновена робиня в кухнята.
— Да, господарю. — Алис го изчака да се успокои и попита плахо: — Милорд?
Мъжът кимна нетърпеливо.
— Каква работа да й дам? Всеки роб в Елфгар е длъжен да работи за подслона и храната си.
— Аз ще й намеря други задачи. И то достатъчно. — Той се обърна отново към масата.
Алис докосна внимателно ръкава му.
— Милорд?
Мъжът не се постара да скрие недоволството си.
— Какво още искате?
— Все още не сте ми казали… — тя пое дълбоко въздух — … кога ще се състои нашата сватба.
Лицето му помрачня още повече.
— Не съм ли? След четиринадесет дни, ако ви е приятно.
Лицето на Алис се разведри.
— О, да — извика тя. — Разбира се, че ми е приятно!
Сейдри не се появи на масата за обяд и Ролф предположи, че почива. Ала когато не дойде и за вечеря, започна да се тревожи. Знаеше, че тя не се чувства добре. Все още беше разгневен от интригите на годеницата си, която от ревност беше прогонила сестра си в кухнята. И се запита дали Алис и преди е товарила сестра си с тежка домашна работа, а Сейдри се е подчинявала, защото не е имала друг избор.
Никога досега не се беше замислял, че Сейдри е робиня. Днес, когато Алис заговори за това, мисълта, че тя е негова собственост, му стана странно приятна. Докато по заблуда я смяташе за член от семейството, тя също беше длъжна да му се подчинява, но сега ситуацията беше съвсем различна. Без негово позволение тя нямаше право да се отдалечава нито на крачка от владенията му. Ако въпреки това посмееше, заслужаваше строго наказание. Без негово разрешение тя не можеше да напуска Елфгар и да живее другаде. Без негово съгласие нямаше право да се омъжи. Освен това му дължеше част от годишната печалба от труда си — труд, за който той още не беше наясно. Тя беше в много неизгодно положение: пред закона беше негова собственост.
Може би беше болна, имаше температура, затова не дойде и да вечеря. Ролф нямаше апетит, затова побърза да приключи с вечерята, остави годеницата си да свири на арфа, а хората си да играят на зарове, и напусна залата. Сейдри прекарваше много време с баба си, която живееше в селото, вероятно и сега беше там. Но първо трябваше да попита някоя слугиня.
Ролф влезе за втори път в кухнята, която сега беше осветена от газени лампи. Сейдри се беше привела над масата и месеше тесто. Ролф се стресна, сякаш бе видял призрак. Сейдри усети погледа му и се извърна към него.
Ролф загуби ума и дума пред тази нова проява на непокорство.
Сгорещеното лице на Сейдри се изчерви още повече.
Най-после той си възвърна дар слово.
— Как смеете? — изхъхри дрезгаво той. — Как посмяхте отново да се противопоставите на заповедите ми?
Тя очисти тестото от пръстите си.
— Мога да обясня.
— Нито един от рицарите ми не смее да ми откаже послушанието си.
— Имам основателна причина.
— Моите хора се боят от строго наказание. — Той пристъпи към нея.
— Господарю, моля ви…
— Но вие… вие като че ли не се страхувате от мен. — Той направи още една крачка към нея.
Сейдри се отдръпна и вдигна ръце, за да посрещне очаквания удар. Беше твърде изтощена, за да се бори с него. А и се бе надявала, че той няма да я намери.
— Моля ви, милорд! Направих го заради Тилди — тя ще ражда, болките й започнаха. Имаме твърде малко прислужнички в кухнята и трябваше да помогна.
Гневът му се изпари. Ръката му застина насред движението.
— Значи работите за друга? Но вие сте уморена до смърт!
— Тя ще има дете, милорд — отговори тихо Сейдри. — Тя ми е приятелка.
Мъжът поклати глава.
— Млъкнете! Нямате право да се противопоставяте на заповедите ми, Сейдри. Няма да го търпя.
