Ролф се усмихваше доволно. Ровът беше готов, изкопаната пръст и камъни бяха оформени във висок защитен вал. На хълма, в средата на изкопания в кръг ров, скоро щяха да се издигнат стените на новия му замък. Палисадата бе готова до половината. Могъщите дървени греди бяха високи два човешки боя. Скоро щяха да построят и новата голяма зала на Елфгар и да преустроят двора.

Ролф носеше само лек жакет и вълнен панталон. Тънката материя беше напоена с пот, беше залепнала за кожата му и очертаваше всяко мускулче и всяка жила на силното му тяло. Златните къдрици висяха мокри по челото му. Той изтри потта от очите си, прокле горещината, възседна коня си и препусна към къщата. Този път мина от задната й страна.

Пред него бяха ниските сгради на кухнята и складовете. От отворения покрив излизаха гъсти кълба дим. Ароматът на печено агнешко го удари право в носа и стомахът му се разбунтува. Една слугиня изнесе от млекарницата съд с масло, друга се запъти нанякъде с табла печено месо. Едно момче извади кофа вода от кладенеца и изчезна в кухнята. Дворът беше пуст. Скоро от кухнята излезе друга слугиня и тръгна към пивоварната.

Сърцето на Ролф спря да бие.

Той дръпна юздите и жребецът спря. Нямаше съмнение, това беше Сейдри.

Не я беше виждал няколко дни. Но мислеше постоянно за нея, макар че напразно се стараеше да я забрави.

През последните дни господарят на Елфгар беше капризен и мрачен. Постоянно кореше хората си, никой не можеше да му угоди, във всяка работа намираше кусури.

Когато Гай му обърна внимание, че не се държи добре, Ролф не отговори. Не каза нищо и когато Гай му предложи да прекара една нощ с Лети, селско момиче, което доставяло много радост на мъжете. Ролф не реагира, но си позволи да си поиграе с мисълта за една нощ в сеното. Огледа внимателно жените, които работеха в къщата, но нито една не успя да запали желание в слабините му. Защо да се занимава с тях. Но сега… Чувствата му веднага се събудиха.

Сейдри не го виждаше. Ролф дишаше с мъка. Неочакваната й поява го възбуди до крайност. Тя беше почти гола. Дългата риза лепнеше по пищните гърди и твърдото дупе и за мъжката фантазия не оставаше да добави почти нищо. Той видя дори частица от блестяща гола кожа. Забравил всички добри намерения, Ролф насочи коня си към нея.

Сейдри спря насред двора, разтърсена от нов пристъп на кашлица, и се приведе, за да намали болката в гърдите. Ролф скочи от коня си и я задържа, докато пристъпът премина. Тя трепереше с цялото си тяло и неволно се облегна на него. Похотта отстъпи място на искрена загриженост.

— Мина ми — изграчи дрезгаво тя, но не се откъсна от прегръдката му. След малко вдигна очи към него. Лицето й беше зачервено и блестеше от пот. Едната й буза беше подута. Тъмни кръгове заобикаляха красивите й очи. Вдигнатата на върха на главата коса беше влажна. Изведнъж в погледа й блесна ужас и тя се отдръпна. Ролф я пусна. Тя побледня и се олюля.

Ролф побърза да я подкрепи.

— Но вие сте болна!

— Пуснете ме — изохка тя. — Добре съм. — Явно й беше трудно да говори. Беше много слаба, за да се брани от него.

— Искам да ви помогна, Сейдри. Трябва да си починете.

Тя вирна брадичка.

— За всичко е виновен проклетият пушек.

— Какъв пушек?

— В кухнята, разбира се.

Ролф, ужасен от състоянието й, я пусна и хвърли поглед в кухнята. Там работеха четирима крепостни и едно голо момче, което усилено бъркаше с дървена лъжица в огромен казан. Горещината беше непоносима, помещението беше полутъмно, пушекът се кълбеше на гъсти валма под ниския таван и не можеше да се диша. Ролф се обърна стреснато към Сейдри.

— Но там е страшно!

Младата жена сви рамене.

— Така е открай време. Където има огън, има и пушек, всеки го знае. — Тя изтри ръце във влажните си къдрици и се опита да пооправи косата си.

Ролф никога не беше влизал в кухня и сега се запита дали и в другите кухни беше също така лошо. Нима не можеха да проветряват?

— Пушекът може да бъде намален.

Сейдри го погледна подозрително.

— Трябва да се сложат прозорци и тръба на покрива, която да го улавя и извежда.

— В кухнята не се слагат прозорци.

— Това ще се промени. — Погледът му обходи фигурата й, отбеляза набрашнените ръце, петната по ризата, синината на бузата. — Какво ви е на бузата?

— Без да искам, се ударих в един ръб.

— Приличате на слугиня в кухнята.

— Нима очаквахте друго? Аз съм слугиня в кухнята. Работя там, както ми заповядахте.

Ролф я погледна смаяно. В гърдите му се надигна гняв.

— Нима не надзиравате работата в кухнята?

— Да надзиравам… — Тя се изсмя подигравателно. — Приличам ли ви на главна готвачка или нещо подобно? — Ръцете й трепереха.

— Изтощена сте.

Тя го измери с презрителен поглед.

— Не съм изтощена. Но нямам време за глупави приказки. Чака ме още много работа. — С тези думи тя му обърна гръб и понечи да се отдалечи.

Фактът, че го остави, без да помоли за разрешение да се оттегли, беше поредната недопустима дързост. Но това не го развълнува особено. Беше много загрижен за състоянието й. Сграбчи китката й и я обърна към себе си.

— Няма да ви пусна да отидете отново там. И какви са тези глупости, че съм ви заповядал да работите в кухнята?

— Това е моето наказание, господарю.

— Не съм издавал подобна заповед — отговори възмутено Ролф. — Сега обаче ви заповядвам да си починете. И никога повече да не пристъпвате прага на кухнята, камо ли пък да работите там. Разбрахте ли