за смъртните е главен враг!
Ха! Чух на свойто кочияшче знака!
Възседнало гъст облак, то ме чака!
ПЪРВА ВЕЩИЦА
Да бързаме! Тя скоро ще се върне!
ШЕСТА СЦЕНА
ЛЕНОКС
Не казах повече от онова,
което и вий мислите — нататък
гадайте сам! Какво ви казах всъщност?
Че „всичко се сглобява твърде точно“.
Макбет оплаква Дънкан. И как няма,
щом той е мъртъв! А храбрецът Банко
е бил убит — защо пък не? — от Флинс.
Кой бяга без вина? Едно е ясно:
пътуването нощем е опасно.
А колко грозно от страна на Малком
и Доналбейн да умъртвят баща си!
Ужасно дело! Ясно е защо
Макбет бе тъй покъртен, че закла
двамината подкупници, които
се валяха в дълбок пиянски сън!
Не беше ли туй право? Да. И мъдро!
Защото кой не би се отвратил,
ако ги чуе да отричат после?
Затуй и казвам, че сглобил е всичко
безупречно. И мисля си дори,
че ако той държеше в своя власт —
не дай си Боже! — двата кралски сина,
те щяха да почувстват как се плаща
отцеубийството! И Флинс, и той!…
Но тихо! Казват, че за волни думи
и затова, че липсвал на пира,
уреждан от насилника, Макдъф
бил във немилост. Знаете ли, сър,
къде се крие той?
БЛАГОРОДНИКЪТ
Синът на Дънкан,
чието кръвно право над престола
тиранът присвои си, е подирил
закрила в Англия и бил приет
от Едуард Набожния21 тъй топло,
че жалката му участ ни най-малко
не накърнила почитта към него.
Макдъф, и той отишъл е да моли
светия крал да тласне своя верен
Нортхъмберланд и войнствения Сиуард22,
та с тяхна помощ и със Божа воля
ний пак да имаме като преди
храна на масата и сън в леглата,
гощавките ни да не крият смърт
и всеки вярно своя дълг да върши,
и почести свободно да приема —
неща, които толкоз време вече
жадуваме! Таз вест е разярила
дотам тиранина, че — казват — той
се готвел за война.
ЛЕНОКС
Дали Макдъф
е бил поканен?
БЛАГОРОДНИКЪТ
Бил е, но отвърнал
тъй рязко: „Съжалявам, но не мога!“,
че пратеникът му обърнал гръб
и ядно изсумтял, като че казвал:
„Ще съжалиш наистина!“
ЛЕНОКС
Навярно
това му е внушило предпазливост
