МАКБЕТ
За кръв дошъл бе! Тъй е: кръв за кръв!
А камъни са мърдали; дървета
са проговаряли; и странни знаци
във полета на чавки, свраки, врани
посочвали са скритите убийци!
Как мислиш, жено, колко е часът?
ЛЕЙДИ МАКБЕТ
Нощта е в равноборство със зората.
МАКБЕТ
Макдъф не е поискал да присъства
на кралския ни пир. Какво ще кажеш?
ЛЕЙДИ МАКБЕТ
Ти прати ли за него?
МАКБЕТ
Ще изпратя.
Дочух за туй. Тук няма ни един,
във чийто дом да не държа доносник.
Ще ида при орисниците утре,
и то по ранина. Ще ги накарам
да ми предскажат още. Ще узная
най-страшното, каквото и да става!
Пред мойто благо ще отстъпят всички
съображения. Така далече
нагазил съм в реката кръв, че вече
обратният ми път не е по-кратък
от пътя, който чака ме нататък.
Тъй грозно дело във ума ми зрее,
че много да не мисля, по-добре е!
ЛЕЙДИ МАКБЕТ
Балсамът сън ти липсва.
МАКБЕТ
Да, да спим!
Страхът ми е родил тоз призрак мним.
Не сме привикнали на кръв пролята —
все още сме новаци в занаята.
ПЕТА СЦЕНА
ПЪРВА ВЕЩИЦА
Какво ти е, Хекато, та си гневна?
ХЕКАТА
Нима ми липсват, дъртели такива,
причини да се сърдя? Или бива
по кървав път с мъгляв съвет
да направлявате Макбет,
а вашата кралица зла,
учителка по зли дела,
за всичко туй да не узнай,
в магията да няма пай?
И сте сглупили при това,
защото билки и слова
сте похабили за един
жесток и злобен майчин син,
когото тласка личен бяс,
а не че е примрял за вас!
За да поправите това,
щом утро заблести едва,
явете се пред моя трон
край извора на Ахерон20.
Там той ще дойде, зажаднял
да чуе бъдния си дял,
а вий донесте билки зли,
треви, вълшебства и котли.
Аз литвам. Чар със страшна мощ
ще заваря през тази нощ:
по лунния изгънат рог
се сцежда капка кобен сок;
преди да се откъсне тя,
до нея аз ще долетя
и сбрала я в кърчага свой,
от нея духове безброй
ще изпаря и в миг Макбет,
от техните лъжи обзет,
ще се опълчи на борба
със разум, смърт, закон, съдба,
а ясно като две и две
е, че от всички врагове
таз мнима сигурност все пак
