— И Йола знае — присъедини се момичето към забележката на любимия си. Йолиният образ доби същото мрачно изражение като у младежа.

— Аха, и ти ли знаеш! Значи госпожица Воуан ти го е казала. Надявам се, че не се гордее с това.

— Защо ще се гордее, Кюбина?

— Как! Че разкъсва сърцето му, както ти би разкъсала моето, ако се омъжиш за другиго. Горкият момък! Crambo! Ако не греша, тежък ден ще бъде за него!

Фулахката изгледа марона озадачено.

— Тежък ден за него! Не, Кюбина. Той щастие. За клета господарка ден ще бъде тъжен.

— Vayate!46 Какво искаш да кажеш, Йола?

— Искам да казвам, че господарка Кейт ще бъде много тъжна в ден, кога жени за господар Монгю. Тя сега много жална.

— Какво! — възкликна Кюбина и изведнъж погледна Йола съвсем внимателно. — Трябва ли да разбирам, че госпожица Воуан не желае да се омъжи за г. Смиджи.

— Тя не обича него, Кюбина. Защо тогава да иска да жени за него?

— Аха! — провикна се многозначително маронът и лъч на радост освети лицето му. — Какво те кара да мислиш, че не го обича? Имаш ли основание, Йола?

— Така каже На Йола господарка. Тя каже на Йола всичко.

— Уверена ли си, че ти е казала, че не го обича?

— Тя на него подиграва. Тя не иска да знае за него. Момичета не обичат мъж, щом на него подиграват. Никога!

— Vaya!47 — Тогава, надявам се, че на мене поне ти не се подиграваш. Но кажи, миличка, кажи: знаеш ли защо твоята господарка се омъжва за г. Смиджи?

— Господар кара нея насила. Господар Монгю много, много богат — той голям плантатор, затова тя жени за него.

— Охо — възкликна капитанът на мароните. — Допусках, че има някаква принуда — продължи той да говори на себе си. — Можеш ли ми каза, Йола — обърна се момъкът отново към изгората си, — дали знаеш защо твоята господарка не харесва този знатен благородник. Каза ли ти причината?

— Много добра причина, Кюбина. Тя люби друг, затова не харесва султан Монгю.

— Аа, тя е влюбена в другиго! Чувала ли си кой е той, Йола?

— Да, ти познаваш него. Той братовчед на господарка Кейт. Тя люби него.

— Братовчед й Хърбърт?

— Да, негово име Хърбърт. Той идвал само веднъж, после никога вече. Няма значение. Тя него люби от пръв поглед и остава да люби до гроб. Също как Йола: Йола люби Кюбина от първи път и остава да люби до край на живот.

— Уверена ли си във всичко, което разправяш? — запита маронът, подтикван от желанието да узнае повече подробности и устоявайки на изкушението да отвърне с нежност на любовните излияния. — Сигурна ли си, че госпожица Воуан обича братовчеда си Хърбърт?

— Сигурна. Господарка каже на мен много пъти. Тя много тъгува за него. Тя чула, че той жени за хубава, проклета господарка. Тя на стар евреин дъщеря. За нея той жени.

— И аз го чух — съгласи се Кюбина, като скри от любимата си някои сведения, които навярно му бяха известни. — И аз го чух, ама кой знае… — продължи той замислено — кой знае дали ще се осъществят и двете сватби. Чувал съм, Йола, белите хора да казват понякога: от паницата до устата път много. Дано така не излезе за тебе и за Мене. Но кой знае дали няма да се яви някаква пречка между младия господин Воуан и госпожица Джесурън. Кой знае! Има нещичко! Por Dios!48 Добри вести ми даде за едного, Йола. Ала я кажи, чула ли си кога твоята господарка и знатният дворянин ще се женят?

— Господар каже скоро. Той каже на господарка Кейт първо да отива на дълъг път. Кога връща, млади ще женят. Така той каже вчера на господарка Кейт.

— Кустосът заминава? Чу ли закъде?

— В Спаниш Таун. Така каже господарка на Йола. То много голям град — много далече оттук.

— Чудно ми е за какво отива — рече си Кюбина. — Добре, Йола — добави той с настойчив глас след кратко мълчание. — Слушай! Веднага щом г. Воуан замине, ела при мене. Може би ще има нещо да ти предам за господарката ти. Знаеш ли кога възнамерява господарят ти да потегли.

— Той тръгва утре заран.

— Нима толкова скоро! Нищо, по-добре за нас, а може и за младия г. Воуан. Ела утре вечер пак тук. Кажи на господарката си, че идваш във връзка с нещо, което се отнася до нея самата. Не! Не й го казвай — поправи се той. — Тя ще те пусне и без подобно извинение. Пък може и да се случи… Както и да е! Ела ти за всеки случай! Ще те чакам тук по същото време!

Йола с готовност се съгласи да дойде на срещата, която толкова й допадаше.

Двамата влюбени продължиха да бъбрят известно време за разни неща от всекидневието си. Сетне преминаха на любовни изповеди.

Кюбина се закле във вечна вярност: в името на окръжаващите ги дървета, в името на небето над главите им, в името на светлоликия месец и в името на златните звезди.

Африканската девойка отвърна на обетите за вярност също така непринудено и пламенно. Тя отдавна не скърбеше за своя гамбийски роден край, не тъжеше за злата участ, която я бе изтръгнала от бащиния дворец, за да я хвърли в робство.

Мрачните часове от живота й изглеждаха пред своя край. Бъдещето, както и настоящето бяха изпълнени с надежди и блаженство.

Повече от час влюбените продължиха своята сладостна беседа. Готвеха се вече да се разделят с целувка.

Маронът бе обвил силните си ръце около кръста на изгората си, която се бе отпуснала в прегръдката му. Под сянката на памуковото дърво нейната стройна снага приличаше на статуетка на египетско момиче от старинен бронз.

Повече от веднъж двамата си казваха довиждане и все пак се маеха, сякаш се мъчеха да забавят прощалната целувка. Бяха си разменили не една целувка, ала последната, която да приключи срещата, още не бяха стигнали.

Преди устните им да се слеят за раздяла, се яви пречка. До тях достигнаха гласове и в дъното на полянката изскочиха на лунната светлина две сенки, които бързо се придвижиха към памуковото дърво.

Кюбина и възлюбената му се отдръпнаха тихо назад и се сгушиха между контрафорсите на дънера. Там бе достатъчно тъмно, за да се укрият. Само око, взряло се да дири нещо определено, можеше да забележи присъствието им.

Двете сенки се приближиха. Те бяха мъж и жена. Лунният блясък падна върху тях и позволи да се различат кои са те, при все че гласовете им ги бяха издали вече. Двамата влюбени познаха мигновено неканените гости. Те бяха евреинът Джесурън и робинята Синтия.

— Crambo! — прошепна маронът, когато ги видя. — Какво търсят двамата, наедно? В тая късна доба, толкова далече от къщи? Maldito! Пак нещо гадно, обзалагам се!

В това време среднощните странници се спряха срещу дървото и евреинът заговори високо, тъй че скритите в сянката на стеблото можеха да доловят думите му.

— Е, Синти, момишето ми, не ми каза защо те прати да ме повикаш. Жнаеш ли за какво?

— Не зная, господарю Джесрон. Да не би да е…

— Да не би да е какво, момише?

— Нещо във връзка с новина, коя аз казвам на него, преди да идвам у вас, кога занесох кошница с храна.

— Аха, ти му съобщи някаква новина! Каква новина, момише?

— Че господар Вон заминава утре.

— Гошподи! — спря се търговецът на роби и се обърна развълнувано към мулатката. — Гошподи, ти не ишкаш да кажеш това, нали?

— Така казват в „Бъф“, господарю Джесрон. И аз сама зная, че заминава. Аз помагам да стяга той ризи в пътна чанта. Той тръгва на кон.