Аз ще се погрижа той да става теленце по-преди. Сега вие ще говорите, господарю Джейк. Оуби не като роби. Роби само негри. Никой не плаща за работа. Оуби прилича на бели господари. Не плащаш ли на Оуби, Оуби не работи.

— Ражбира се. Съвжем шещно и правилно. На Оуби трябва да се заплати. Но я кажи, Шакра, колко ишкаш за заклинанието.

— Ако Оуби сам не иска да прави заклинание, цена ще струва сто фунта островни. Кога той сам иска да прави, тогава има разлика. Тогава цена ще струва петдесет.

— Петдесет фунта! Много пари, драги Шакра! В сегашния жлушай Оуби е заинтересуван повеше от вшеки другиго. Той има неприятел, на когото трябва да се отмъщи. Така ли, драги Шакра?

— Така. Чакра не отрича. Затова Оуби съгласен на малка цена — петдесет фунта. Оуби враг на велик господар, но той силен, както казвате, много трудно да се прави на него магия. Друг магесник ще иска всички сто фунта. Да! Друг не може да свърши тая работа. Само Чакра има сила.

— Да не шпорим повеше за цената. Нека бъде петдесет. Ето ти половината за капаро.

Подбудителят подхвърли в простряната шепа на негъра пунгия е монети.

— Вшяшко, което ишкам — продължи Джесурън, — е до три седмици да шпешелиш ощаналата половина. И тогава ще жме квит с кущош Вожан, защото и аж имам да се ражплащам ж него, както и ти, Шакра.

— Доста по въпрос, господарю Джейк. Преди да минават три дни, заклинание ще почва да работи. Идвайте отново на Дупка на призраци след четири нощи да казвам на вас как отива работа. Въф!

Отново кратунката влезе в работа и след „целувка за раздяла с коняка“ бутилката бе оставена в колибата, а достопочтената двойка излезе навън.

Жрецът на Оуби преведе своя съзаклятник през вира и щом се прибра в храма си, се запретна усърдно да довърши, каквото бе останало от напитките.

— Въф! — пуфтеше той през промеждутъците между две продължителни надигания на бутилката. — Дърт проклет евреин, по-зъл от Чакра, по-зъл от сам дявол. Не знам защо на него отмъщение. Не моя работа. Аз търся отмъщение. В име на велик Акомпонг той ще дава него на мене! Ако това момиче вярно, както други момичета бяха, за три седмици горд дебел господар съдия, кой мене осъжда на Дяволска канара — кусус рудолуром, как той вика сам себе, не ще има повече месо на кокали от скелет, кой той мисли, че на Чакра. Когато той умира, когато умира, ще вземем щерка на тая Куошеба, коя преди двайсет години отблъска любов на коромантиец за жълт марон. Може малка Куошеба сега да идва при магесник Чакра, въф!

Заканата запали зловеща светлина в хлътналите очи на жреца на Оуби; белите акулоподобни зъби, блеснаха, докато се хилеше. Грозен като самия дявол, той се усмихваше, произнасяйки потресната заплаха.

Конячната и ромовата бутилка бяха многократно опитвани, докато силното тяло на негъра бе победено от още по-силните алкохолни пари, и с ужасна закана на уста той най-подир се просна безчувствен на земята.

Там, под светлината на кандилото, което мъждукаше съвсем слабо, той се изпъна подобно на уродлив сатир, когото с гневен удар Бакхус е повалил.

Първоначалната подбуда, която караше магьосника да подготвя смъртта на кустоса Воуан, бе достатъчно силна и едва ли се нуждаеше от новия подтик. Както видяхме, Чакра търсеше кръвна разплата. Това бе лесно и просто разбираема.

Не така лесно обаче можеше да се отгатне какво караше евреина да постъпва по този начин. Той беше укрил тайната си от всички и не бе я поверил дори и на негъра. Досега подбудите на Джесурън изглеждаха загадъчни, но вече се налага да ги разкрием. Тяхното обяснение ще покаже, че те бяха напълно естествени — напълно естествени за характера на този престъпен и жесток човек.

Едва ли е нужно да се изтъква, че Джейкъб Джесурън не бе типичен представител на своята раса, нито на коя да е раса. Той бе немски евреин по рождение, но произходът му съвсем не го заставяше да става търговец на роби или крадец на роби. Християните имат не по-малък дял в тази срамна търговия и наравно с израилтяни и мохамедани носят отговорност за чудовищни престъпления. Следователно не защото беше евреин, чифликчията стана търговец на човешко месо и кръв, изобщо нечестен човек, но защото бе именно Джейкъб Джесурън, а не представител на някоя раса или нация.

Без повече да разискваме върху общите му несъвършенства, нека се върнем към темата за подбудата или подбудите, които то тласкаха да принесе съседа си Воуан в жертва — кръвна жертва, защото разговорът му с Чакра доказа, че този е основният подтик на действията на евреина.

Най-напред той бе запознат с домашната история на плантатора, поне с оная част от нея, която се знаеше, след като кустосът влезе във владение на Гостоприемната планина. На търговеца на роби бяха известни и подробности из живота на Лофтъс Воуан като управител на Монтагювия замък, но едва след като стана близък съсед на чифликчията, последният надникна по-отблизо в частните работи на плантатора.

Джесурън бе събрал сведения по разни пътища: чрез личен досег в обществото, който никога не бе се отличавал със сърдечност, посредством текущи делови отношения и най-вече — особено по отношение на тайните, които засягаха най-скритите страници от историята на г. Воуан — с помощта на магьосника Чакра.

Независимо от своята изключителна уродливост коромантиецът бе надарен е рядък, макар и неуравновесен ум. Той бе в течение на всичко, което се бе случило в плантацията в продължение на четиридесет години. Както вече поменахме, негърът знаеше премного и неговото опасно всезнание го отведе на Дяволската канара.

Евреинът бе прибягвал неведнъж до услугите на магьосника и ако сега Чакра го подпомагаше отново в тъмните му замисли, това не бе първото съучастие в подобно гадно и мерзко начинание. Тайното им съдружие произлизаше отколе.

Посветеността на чифликчията в работите на Лофтъс Воуан обхващаше редица факти, които не бяха известни дори на жреца на Оуби. Един от тях бе, че в Англия плантаторът има брат и един-единствен племенник.

Братът бе художник без състояние и почти без име. А и до други подробности се бе добрал Джесурън, например, че гордият кустос нехае за английските си сродници и дори не поддържа писмена връзка с тях.

Каква полза имаше търговецът на роби от тези сведения, които той събираше така усърдно.

Както бе всеизвестно, Лофтъс Воуан не бе се оженил за квартеронката Куошеба. Това обстоятелство не би имало особено значение, ако тя беше бяла жена или поне „квинтеронка“ — или както в Ямайка ги наричат „mustee“ — „мелези“, а някои своенравни плагиатори от по-скорошна дата педантично ги зоват „окторонки“, едно определение за което може да се поддържа, че съществува само в романтичните мозъци на тези битпазарски книжовници.

Повтаряме, ако робинята Куошеба беше или бяла жена, или дори „мъсти“, фактът, че не е била омъжена, не би бил от особено значение, доколкото се отнася до наследствените права на рожбата й. Наистина, ако тя не бе омъжена, нейната дъщеря би се считала по законите на Ямайка, както и по законите на други страни, за извънбрачно дете, но въпреки това тя щеше да има право да наследява бащиния си недвижим имот, стига той да й бъде завещан, понеже в Ямайка не съществуваха ограничения във връзка е линията на родството по закон.

Ала както сега стояха нещата, положението на малката Куошеба бе съвсем друго. Майката бе само квартеронка и, омъжена или не, дъщерята не можеше да наследи — дори по завещание — повече от незначителната сума от 2000 фунта островни или 1500 лири стерлинги.

Самата Кейт Воуан беше „мъсти“, на която липсва още едно стъпало над робството, за да влезе в категорията на привилегированите и да добие право на облаги.

Каквото и завещание да изготвеше или каквато и завещателна мярка да предприемеше, Лофтъс Воуан не бе в състояние да направи дъщеря си наследница на недвижимите си имоти.

Той можеше да завещава имуществото си на когото пожелае, щом това трето лице е бял човек, но не