— Добре, почвайте! — заповяда плантаторът. — Ще слушам внимателно. Не се страхувайте, капитан Кюбина — добави той насърчително. — Разправете всичко, каквото знаете, всички обстоятелства. Ако се стигне до съд, обещавам ви, че ще отсъдя справедливо.
Кустосът каза изтрития съдийски израз по навик и се нагласи да слуша най-съсредоточено.
— Не ще премълча нищо, ваша милост, без да се плаша от последиците. Ще ви разправя всичко, поне онуй, което научих.
След горното уверение маронът разказа с подробности обстоятелствата, при които бе пленил избягалия роб, странната среща между брат и сестра, които се бяха познали тутакси. Сетне описа разкритията на младежа, че е африкански принц, тръгнал да дири сестра си, за която докарал откуп; как капитан Джоулър го поверил на Джесурън; как евреинът се отнесъл с принца и го измамил, как после го жигосал и ограбил; как момъкът избягал от чифлика и бил пленен от Кюбина — подробност, описана още в началото, и накрая как маронът отказал да предаде беглеца въпреки неколкократните покани и заплашвания от страна на търговеца на роби.
— Ето — извика Лофтъс Воуан, ставайки от стола, очарован от малко драматично предадения разказ на посетителя, — казвам ви, една мелодрама, на която липсва само едно действие, за да завърши. Бога ми, ще ми се да се намеся преди да е приключила. Охо! — възкликна той, осенен внезапно от някаква мисъл. — Сега си обяснявам защо старият негодник искаше да купи момичето, макар и да не виждам за какво му беше притрябвало. И то ще се изясни без съмнение.
Сетне кустосът се обърна отново към Кюбина.
— Двайсет и четири мандингоанци, казвате! Двайсет и четири принадлежели на принца?
— Да, ваша милост. Двайсет редовни роби и четири други, които били личната му свита. Имало повече роби, но те били законна собственост на корабния капитан, загдето ги превозил.
— И всички били отведени в чифлика на евреина?
— Всички заедно с другите. Всъщност Джесурън закупил целия товар. Между робите имало няколко коромантийци и един от моите хора разговарял с тях, та научил доста неща, които потвърждават думите на момъка.
— Ех, жалко, че черните езици не могат да се развързват в съда. Техните думи нямат тежест. Но аз ще помисля какво следва да се предприеме.
— Помена ли вашият принц името на капитана, който го е довел тук? — запита кустосът след кратко размишление.
— О, да, ваша милост. Казва се Джоулър. Той търгувал с Гамбия, където живее бащата на фулаха. Младежът го познава добре.
— Май че зная нещо и за него, за тоя Джоулър. Иска ми се да сложа ръка на него и за друго. Истински нехранимайко! Но в края на краищата и да го пипнем, ползата ще бъде малка. Положително двамата са си плюли в устата и ще поддържат едно и също. Хм, откъде да намерим бял свидетел? — продължи съдията, говорейки по-скоро на себе си, отколкото на своя посетител. — Опасявам се, че тук ще възникне непреодолимо затруднение. Чакай, казахте, че Рейвънър, Джесуръновият управител, присъствувал на разтоварването на робите?
— Да, ваша милост. Тоя негодник е участвувал дейно във всички безобразия. Той смъкнал дрехите на принца и скъпоценностите му.
— И скъпоценностите му?
— Crambo! Момъкът имал доста ценни неща. Джоулър задържал повечето от плячката на борда на кораба.
— Грабеж, господи, пладнешки грабеж! Добре, капитан Кюбина — продължи плантаторът, придавайки по-делови оттенък на тона си, — обещавам ви, че на евреина няма да му се размине. Още не зная какъв ход ще вземе всичко. Подобни дела не са леки. Ще срещнем затруднения със свидетелите, още повече че самият Джесурън е съдия. Въпреки всичко правосъдието ще възтържествува, дори той да е най- високопоставената личност на острова. Точно сега обаче не може да се предприеме нищо. Окръжният съд ще заседава в Савана чак след месец и едва тогава ще можем да се занимаем със случая. А дотогава ни думичка на никого — ни сричка от онуй, което знаете!
— Обещавам ви, ваша милост.
— Трябва да задържите фулаха при себе си. Не го предавайте на никаква цена. Ще се погрижа да не пострадате, загдето отказвате да го върнете. Като имам предвид как стоят нещата, не очаквам евреинът да стигне до крайности с вас. Едва ли би седнал да хвърля камъни в рядка кал, тъй че няма от какво да се плашите много. А сега, млади момко — промени тона си плантаторът, за да покаже колко приятелски е разположен към оня, който му съобщи такава благодарна вест, — ако всичко мине благополучно, леко ще донатъкмите стоте фунта за откупа на любимата си. Помнете го добре!
— Благодаря ви, знатни кустосе — поклони се изящно Кюбина. — Ще разчитам на обещанието ви.
— Можете. Приберете се спокойно у дома си и чакайте, докато пратя да ви повикат. Утре ще се видя с адвоката си. Може скоро да ни потрябвате.
Лофтъс Воуан се срещна с адвоката си още на следния ден, защото именно по тази работа той отиде в Монтего Бей в деня, в който Смиджи пропадна злополучно в гнилия дънер.
Глава LIV
СМИДЖЕВОТО СЛЪНЧЕВО ЗАТЪМНЕНИЕ
Прочутото Колумбово затъмнение, с чиято помощ мъдрият мореплавател бе подвел лековерните диваци от Дон Христофоровия залив, за да извлече изгода, не е единственото, с което остров Ямайка би трябвало да се слави. Мой дълг е да опиша още едно, което, ако и да не е достойно да влезе в страниците на историята, заслужава поне една глава в нашия разказ.
Последиците от въпросното слънчево затъмнение, макар и може би не така важни като онези, които бяха принесли полза на великия откривател, представляват все пак значителен интерес, особено за някои от действуващите лица на нашия разказ, върху чиято съдба те значително повлияха.
Около две седмици, след като знатният Смиджи пристигна, слънцето сякаш реши да се прояви и да доведе до връхната им точка поредицата от бляскави празненства и забави, които бяха уреждани в чест на господаря на Монтагювия замък. Редно е следователно то да се нарече Смиджиевото слънчево затъмнение.
Когато това природно явление завърши, Смиджи не бе така щастлив като Колумб, защото вместо да увенчае някои надежди, които дотогава бе хранил, то спомогна да ги помрачи като самото слънце, едва ли не до пълното им угасване.
В деня, предхождащ тоя, в който се очакваше слънчевото затъмнение, контето измисли един великолепен план: да се наблюдава затъмнението от върха на планината — от Дяволската канара.
Имаше нещо дръзко и оригинално в проекта и затова франтът го възприе. Кейт Воуан трябваше да го придружи. Той замоли за съгласието на г. Воуан и, естествено, го получи, а получи и съгласието на Кейт, защото девойката се убеди в последно време, че волята на баща й има за нея силата на закон.
Смиджи предложи да се изкачат на естествената обсерватория на Дяволската канара не случайно: той преследваше повече от една цел. Смелостта на замисъла и собствената му храброст, както и възможността да „разгърне“ познанията си по „астроономия“, с които се надяваше да блесне и с които се бе запасил за случая, щяха да го направят интересен в очите на младата креолка, която не бе въведена в тънкостите на науката.
Но той имаше и нещо друго на ум. Нещо по-важно което му беше присърце и което той пазеше за някой критичен момент — точно такъв, какъвто можеше да се очаква, че ще предложи предстоящото затъмнение. В тоя час, когато цялата земя щеше да потъне в светлосянка, когато тя щеше да се загърне под покрова на безкрайността, в тоя час франтът бе решил да направи своята любовна изповед и да поиска ръката на своята избраница.
Страхувам се, че ще остане тайна защо контето избра това място и време: и двете еднакво мрачни. Навярно в избора му се намесиха различни съображения. Той считаше, че поетическото име на мястото, съчетано с романтичната тържественост на сцената и на часа, ще спомогнат да се разнежи моминското сърце и да получи утвърдителен отговор. А може и фактически той, воден от слабостта си към театралните положения, да се бе вдъхновил от нещо, видяно на сцената, и по негово подобие избра декори за