каквото смогнете, От нея. Случаят е интересен. За да откажат мароните да върнат един беглец, трябва да има някаква причина. Може би мулатът ще ни осветли по въпроса, но, тъй или иначе, подирете Бет. Можете да и обещаете нова рокля или каквото пожелаете. Доведете ми начаса младежа! Готов съм да го приема.

Господин Тръсти се поклони и се запъти към работилниците, където бе оставил марона, а кустосът с тържествено изражение на лицето зачака да се яви посетителят. — Бих дал добри пари — заговори плантаторът на себе си, — само да узная, че старият разбойник се е скарай е тия марони. Не бих се изненадал — добави той в радостно очакване. — Не бих се учудил. Те много не го обичат, особено откак взе на служба при себе си испанците. Кой знае с какви тъмни сделки се занимава той напоследък. От ден на ден става по-важен и никой не може да каже откъде натрупа богатството си. Дано тоя марон ми разкрие нето и ако е срещу Джесурън, ще му дам възможност да не премълчава нищо. А, ей го, иде. Я виж, бива си го! Гледай кой бил момъкът, за когото дъщеря ми задява Йола! Не се учудвам, че фулахката е хлътнала по него, но трябва да внимавам да се не подиграе с нея. Тия марони са опасни съблазнители сред жените от плантациите и Йола, макар и принцеса или не в родината си… принцеса, ха-ха! Както и да е, момичето не е обикновена негърка! Не бих допуснал тоя марон да я прелъсти Ще му натрия носа, тъкмо ми е паднал в ръцете. Но очаквам, че сега е тръгнал по друга работа.

В това време капитанът на мароните със снаряжението, както го видяхме в гората, стигна пред павилиона и покланяйки се почтително, без да сваля неудобния за снемане тюрбан, изчака да го заговори кустосът.

Господин Воуан след едно машинално „добро утро“ замълча продължително. Образът на посетителя очевидно го порази и той се завзира с интерес, който се различаваше от чистото любопитство или възхищението. Изпитателният поглед издаде, че лицето на младежа събуди у плантатора някакъв спомен, но във всеки случай не особено приятен. Това пролича от леката сянка, която помрачи за миг образа на кустоса.

Каквото и да беше усещането, той се помъчи да го потисне и като се насили, сполучи, защото веднага сянката изчезна. Сега г. Воуан почна разговора, усмихвайки се важно, но учтиво.

— Е, момко — поде кустосът вежливо, — вие сте, струва ми се, един от мароните в Трелоуни?

— Да, ваша милост — потвърди открито Кюбина.

— Капитан на града, нали?

— Само на няколко домочадия, ваша милост. Нашето селище е малко.

— И как ви беше името?

— Кюбина.

— Аха, чувал съм го — рече съдията. — Мисля — добави той с многозначителна усмивка, — че тук, в плантацията, имаме едно момиче, което ви познава.

Младежът поруменя и отговори утвърдително със заекване.

— Не е зле — каза насърчително г. Воуан. — Стига да нямате лоши помисли. Господин Тръсти ми предаде, че желаете да поговорите с мене. За това ли дойдохте?

— За кое, ваша милост? — запита маронът, малко изненадан от неочаквания въпрос.

— За любимата си?

— За любимата ми, ваша милост!

— Да, за Йола. Нали тя ви е избраницата?

— Вижте, господин Воуан — призна момъкът, — не отричам, че помежду ни има нещо, но точно сега не идвам по тази работа, макар че, щом съм тук, можем да побеседваме и по тоя въпрос, ако благоволи ваша милост.

— Отлично, капитан Кюбина, готов съм да ви изслушам. Почвайте.

— Добре тогава, ваша милост. Вярно е, че искам да купя Йола.

— Какво! Да купите любимата си?

— Точно така, ваша милост. Естествено, когато тя стане моя, аз ще й даря свободата.

— Искате да кажете, че ще замените веригите, които тя сега носи, с брачните, ха-ха! Нали, Кюбина?

Кустосът се разсмя на собствената си находчивост.

— Нещо подобно, ваша милост. Не бих правил такова предложение и за мене не би имало смисъл да притежавам момичето, ако не го харесвах.

— Значи харесвате го?

— Да, ваша милост, така е. Не че тя не обича младата си господарка, която я притежава сега, но нали знаете, ваша милост, нали знаете…

— Има някой, когото тя обича повече от господарката си, и тоя някой сте вие, любезни Кюбина?

— Да, ваша милост. Нали знаете, тая обич е друга и…

— Вярно, вярно — прекъсна събеседника си плантаторът, като че желае да ускори края на разговора, поне на Тази тема. — Добре, капитан Кюбина — добави той, — да допуснем, че се съглася да се разделя с Йола, колко бихте Ми предложили за нея. Имайте предвид, че не съм се съгласил още, защото в края на краищата момичето принадлежи на дъщеря ми и тя трябва да каже думата си по тоя въпрос.

— Ах! — възкликна влюбеният с глас, изразяващ прочувствено доверие. — Госпожица Воуан е добра и великодушна. Казвали са ми го много пъти. Сигурен съм, че тя не ще се противопостави никога на щастието на Йола.

— О, вие смятате, че ще ощастливите Йола?

— Надявам се, ваша милост — наведе скромно очи маронът.

— Всъщност — поде плантаторът — въпросът е делови. Дъщеря ми и да склони да се раздели с Йола, не ще го стори за по-малко от пазарната цена на момичето, която в случая е висока. Колко допускате, че ми предложиха за нея?

— Чух, че ви предложили двеста фунта, ваша милост.

— Точно толкова. И аз отказах.

— Може би, г. Воуан, не бихте отказали на другиго, на мене например.

— Хм, не зная. Но в състояние ли сте да ми предложите толкова пари?

— Сега точно не, ваша милост. Съжалявам, но трябва да призная, че не мога. Бях спестил стотина фунта, като смятах, че ще стигнат, когато научих, за мое огорчение, че съм събрал само половината. Но ако ваша милост се съгласи да изчака, мисля, че ще смогна за месец-два да донатъкмя и останалите сто, пък тогава…

— Тогава, драги капитане, ще поговорим за продажбата на Йола. Междувременно мога да ви обещая, че не ще я продам на другиго. Доволен ли сте?

— О, благодаря ви, ваша милост. Много трогателно от ваша страна, господин Воуан. Ще ви бъда вечно признателен. Докато Йола…

— Йола е на достатъчно сигурно място в ръцете на дъщеря ми. А сега, млади ми приятелю, казахте, че не точно по тая работа сте дошли. Я да чуя какво ви води тогава.

При този въпрос кустосът седна, за да може да изслуша по-внимателно какво ще му разкажат.

— Да, ваша милост — съгласи се Кюбина, — дойдох при вас за съвет относно един спор между мене и г. Джесурън, който има чифлик в съседство с вас.

Вниманието на г. Воуан се удвои.

— Какъв спор? — запита той направо, от страх да не би заобикалките да отдалечат събеседника му от първоначалното изявление.

— Една долна история, ваша милост! Не бих се осмелил да ви безпокоя, ако не беше заради оня клет младеж, който е бил лишен от правото си и излезе, ни повече, ни по-малко, брат на Йола. Все пак всичко е съвсем невероятно и ако старият евреин не беше извършил наистина тая гадост, човек не би повярвал.

— Каква гадост? Обяснете ми, приятелю.

— Прието, ваша милост. Стига да имате търпение да ме изслушате, ще ви разкажа цялата случка от начало до край, поне докъдето е стигнала, защото тя още не е свършила.