предстоящата среща.

Лесно е да се отгатне този интерес. Предишната нощ Кюбина подметна някоя и друга дума, която изгората му предаде на господарката си.

Йола съобщи на госпожица Воуан, че има за нея вести. Ако и да не й каза нещо определено, недомлъвките доведоха до смътни като сънища, но обагрени със сладостна надежда догадки.

Кейт знаеше за романтичното приятелство между Хърбърт и Кюбина. Робинята отдавна й бе разправила за него, както и за случката, която го бе породила. Навярно това обстоятелство събуди у младата креолка големия интерес, превърнал се в нетърпеливо любопитство, към разкритията, които маронът бе обещал да направи.

Прислужницата предаде новината на своята господарка следобед, подир завръщането й от Дяволската канара. Промяната в Кейтиното настроение издаде какво ободрение й донесе вестта. Нетърпението на младата креолка не бе израз на тревога, а носеше оттенък на упование, като че таен инстинкт й вдъхна нови сили, на тъмния кръгозор на бъдещето замъждука или внезапно проблесна слаб лъч на надежда.

Йола не повери всичко, което бе узнала. Тя не издаде предположенията, които се бяха изплъзнали от устните на Кюбина. С женския си усет тя схвана, че тяхната несигурност може да събуди лъжливи очаквания в гърдите на младата господарка, към която тя изпитваше истинска привързаност. Затова прислужницата премълча забележката относно брака между Хърбърт и Джудит и неговото вероятно осуетяване.

Фулахката временно беше решила да не говори, защото очакваше, че на предстоящата среща ще узнае нови и по-пълни подробности.

Тя също не съобщи на господарката си, че е видяла Синтия, заедно с евреина, нито издаде, че Кюбина и тя са подслушали разговора между мулатката и чифликчията и какви предположения бе направил маронът във връзка с дочутото.

Младото момиче се боеше да не би странните факти и съмнения да разтревожат господарката й.

Когато Йола излезе от къщи, госпожица Воуан още не бе се прибрала да спи. Не след дълго младата креолка си легна, ала от нетърпение да научи резултата от срещата между влюбените тя остана будна и нощната лампа в стаята й горя до ранните утринни часове.

Въпреки, че имаше позволение да напусне дома, принцесата робиня се измъкна от къщи крадешком и прекоси двора и нивята крайно внимателно. Нейната предпазливост се дължеше отчасти на придобитите от ранно детство навици на полудивашкия живот. Кои знае дали нямаше и основания да се страхува от действителна опасност или най-малко от пречки; подобна боязън впрочем бе понятна у една девойка, която отива на любовна среша.

От каквито и съображения да се ръководеше Йола, нейната прикритост не й позволи да се изплъзне незабелязано, а нейната бдителност не успя да зърне женската фигура, която като зла сянка се промъкна през полето подир нея и я последва по горската пътека.

Случеше ли се тъмнокожото момиче да се обърне, за да погледне назад, сянката се заковаваше на място. Тя изобщо не се движеше права с равномерна походка, а от време на време спираше и приклякваше, сякаш се мъчеше да се скрие в тъмните храсти, сетне отново пропълзяваше напред, за да се закове на място, както преди.

След като отмина окрайнините на стопанството и повървя известно време из бахаровата гора, младата робиня се отпусна, сякаш не се плашеше повече от натрапници. Сега тя още по-трудно можеше да открие злокобната сянка, която продължаваше да я дебне, пристъпвайки безшумно, като последователно ту забавяше, ту ускоряваше крачките си.

Когато стигна на полянката, Йола се доближи до памуковото дърво и се настани под сянката му на едно място, което в нейните очи бе свято до най-дълбоките земни недра и най-високите небеса. Тя само се огледа, за да провери дали не е дошъл Кюбина. Тя почти не очакваше да го зърне. Часът, макар и късен, бе раи в сравнение с условеното време. Още нямаше дванайсет, иначе девойката щеше да чуе ударите на часовника на плантацията.

Тя сведе очи към земята, близо до нозете си, и потъна в замечтан унес — блажено съзерцание в хармония с приятното очакване на любимия.

Нейният прехлас бе смутен от малка птичка, една чернокрила червенушка, която, пърхайки с криле, изскочи от храстите, разположени на десетина крачки от памуковото дърво.

С тревожно писукане птиченцето напусна своя подслон и отлетя в гората.

Йола не видя нищо, което да застави крилатото създание да побегне от своя тих дом. То не бе се изплашило от нея самата, защото тя бе дошла преди десетина минути и седеше неподвижна на мястото си. Някой от естествените неприятели на птичето го бе подплашило. Може би плъх, сова или змия. Подобна мисъл мина през ума на момичето и го успокои.

Ако вместо да се задоволи със своето предположение, фулахката бе направила десетина стъпки, за да погледне в шубраците, щеше да види предмет, съвсем различен от трите същества, които въображението й подсказа. Щеше да зърне очертанията на жена, която пълзи в сянката с лице, изкривено от едва сдържан гняв, и очи, пламтящи от омраза. Тя щеше също да разпознае образа на своята другарка по робска участ — Синтия. Ала Йола не я забеляза, при все че мулатката я наблюдаваше. Двете съперници останаха с часове в това необикновено съседство — едната отдадена на бдение от любов, другата — от ревност. Часове тъмнокожата девойка чакаше своя любим Кюбина. Тя напрягаше слух, за да долови всеки звук, вестяващ приближаването му. В гърдите й заклокочи нетърпение, все по-мъчително с всеки изминат миг. Еднакво дълго време престоя в скривалището си и съгледвачката, не по-малко измъчвана от своята ревнива фантазия. И за двете бе облекчение, когато стъпки по пътеката и шумоленето на клони показаха, че някой приближава към полянката. Ала утехата бе само моментна и се подигра с предчувствието и на двете — пресичайки радостта на първата и жаждата за мъст на втората. Вместо очакваният възлюбен зададе се друг човек и, кажи-речи, едновременно с него от противоположната страна изскочи нов неканен гост. Двамата мъже се насочиха към средата на полянката и без да разменят дума, спряха един срещу друг близо до памуковото дърво, сякаш имаха уговорено свиждане. Те бяха на открито и лъчите на месеца ги осветяваха изцяло, та можеха да се различат лицата им. Йола позна само единия от тях и той й попречи да остане, за да разгледа другаря му. Тя само бегло зърна един страшен образ, не по-страшен за нея от лика, който тя позна и който я застави начаса да избяга.

Държейки огромното стебло между себе си и новодошлите, фулахката се оттегли тихо под прикритието на сянката му. Щом се добра до храстите, тя се отдалечи от двамата натрапници, които доведоха нейното дълго, безплодно бодърствуване до такъв неочакван завършек.

Синтия не бе в състояние да последва примера й, дори и да го желаеше. Мъжете спряха на шест разкрача от мястото, където тя се спотайваше. От двете страни на храстите мястото бе открито и осветено. Дори котка не можеше да изскочи и пропълзи, без да привлече вниманието на единия или другия.

Синтия познаваше и двамата странника и беше техен съюзник, при все че се боеше и от единия, и от другия.

Когато ги зърна в началото, тя помисли да се покаже, но я въздържа мисълта, че ще я види съперницата й. По-късно, когато мъжете заговориха, силен страх я прикова на мястото й.

Тя подслуша част от приказките им и се уплаши да не я накажат, че ги подслушва, макар и случайно.

За Синтия щеше да бъде по-добре да беше се издала навреме, ала възпирана от последствията, които я очакват, ако се покаже, тя реши да не мърда и да изслуша разговора им докрай.

Двамата мъже, които разстроиха мълчаливата картина при памуковото дърво, бяха Джейкъб Джесурън и Чакра.

Точно когато магьосникът потегли от Дяволската канара, за да направи нощно посещение на търговеца на роби, евреинът напусна чифлика си, да окаже същата чест на коромантиеца.

И понеже и двамата се движеха по една и съща пътека, но в противоположно направление, беше повече от вероятно, в действителност неизбежно, те да се натъкнат един на друг, преди да достигнат крайната цел на пътя си. Поляната край великанското памуково дърво бе на същата пътека и по средата между Дяволската канара и Еврейския чифлик, затова бе естествено двамата да се пресрещнат нейде около