Убиец и на тримата бе магьосникът, при все че смъртта на първите двама не събуди подозрения или поне не породи достатъчно съмнения, за да се почне следствие и съдебно дирене. И двамата склопиха очи след продължително боледуване, имащо известна прилика помежду си. Болестта напомняше изтощителна треска с прекъсвания, ала имаше и някои нови, странни признаци — толкова странни, че объркаха познанията на ямайските ученици на Ескулап.

Във връзка с разчистването на първите два неприятеля Чакра не изпита и най-лека тревога — не се стигна До следствие. И в двете убийства не пролича неговата ръка. Извърши ги невидимият Оуби, който по онова време все още имаше тайнствена власт във всички плантации на острова.

При убийството на кустоса нещата се промениха. Обстоятелствата наложиха да се избърза и сега, както бе предположил коромантиецът, трябваше да се очакват усложнения. Внезапната кончина, необяснима с обикновени причини, щеше неминуемо да изненада и да доведе до отваряне на трупа.

Чакра знаеше, че в него ще се намерят следи от нещо по-силно и от сока на змийската лоза и клонестата калалуйа и че по всяка вероятност болестта, от която бе загинал плантаторът щеше да се окаже отравяне. Тези опасения почнаха да безпокоят Чакра. Плашеше се от Синтия. Не че се съмняваше в „почтеността“ на своята съучастница, ала не бе уверен дали тя ще издържи на кръстосания разпит на съдебния следовател. И едва напуснал кустосовия труп, изродът почна да крои планове как да завърже езика на Синтия, с други думи, как да премахне мулатката. Известно време мислите му бяха заети с тази грижа. Той се боеше по-малко от втория заговорник, дори никак не се страхуваше от него. Джесурън бе твърде много замесен, за да посмее да издаде своя другар по съзаклятие. Магьосникът бе сигурен в мълчанието на евреина. Коромантиецът не си блъска дълго време главата с един толкова незначителен въпрос като премахването на робинята. Той бързо го забрави, и даде преднина на други, много по-важни задачи, които му предстояха.

Когато напусна хижата, където лежеше мъртвото тяло на жертвата, Чакра тръгна по странични пътеки из гъстака. По тях той вървя малко. Вечерният здрач отстъпи място на непрогледна нощ и освободи шосето. Негърът се възползува от преимуществото на мрака и нетърпеливите, крачки, с които излезе на пътя, показаха колко е доволен, че оставя обиколните пътеки. С очи устремени в Трелоунийските хълмове, той напредваше безшумно и невероятно бързо, защото дългите нозе, прилични на крайниците на маймуна, му позволяваха да крачи, току-речи със скоростта на муле.

Мернеха ли се срещу Чакра по пътя хора, той се шмугваше по обичайному в храстите, докато се разминат, а ако пътниците вървяха по същата посока пред него, което се случи неведнъж, за да не ги застигне, той правеше обход през гората и излизаше далече пред тях.

Желанието да се печели време и съсредоточеният израз на лицето издаваха, че току-що извършеното убийство не е връхната точка на престъпленията на Чакра и че той замисля ново, също така важно, дори по-важно за него злодеяние, което наскоро ще осъществи или поне ще се опита да осъществи.

Коромантиецът вървя, по шосето, свързващо Савана-ла-Мер с Монтего Бей, докато стигна до Пътя на черния лешояд, по който продължи.

Когато се показа залятата с лунна светлина и лъснала със стъклен блясък Дяволска канара, магьосникът почти веднага остави пътя и улови една горска пътека. Тя водеше диагонално по склона и минаваше близо до подножието на скалата. По същата пътека отзарана бяха минали Хърбърт и двамата марони, идвайки откъм Щастливата долина.

Изродът обаче и не подозираше, че Кюбина и другарите му са били по стъпките му, както и не знаеше поръчението, с което Джесурън, подтикван от желанието да върже два пъти възела, бе изпратил кубинските наемници.

Негърът си въобразяваше, че той е единственото действуващо лице в драмата, и не допускаше, че има и други, не по-малко заинтересувани от него участници. Веднъж-дваж той зърна подире си съмнителни пътници, но не ги позна, нито предположи, че са изпроводени да го заменят в случай, че заклинанието не свърши работа.

След като напусна колибата, коромантиецът направи една доста голяма обиколка и излезе на шосето отвъд двете групички пътници, тъй че не узна колко наблизо се намират те, а същевременно се изплъзна от наблюдението на хищниците, които се канеха да убият кустоса, и на хората, които бързаха, за да го спасят.

Без да забавя своя ход, Чакра заизкачва планинския скат с пъргавината на човек, свикнал с най- трудните пътеки.

Когато стигна в подножието на Дяволската канара, той спря, не с намерение да остане там, а само да обмисли нещо.

Той погледна към върха на чуката, в чиято тъмна сянка бе застанал, сетне вдигна очи към небето. Въпросителният му поглед бе отличителен за човек, който няма часовник и се мъчи да отгатне времето. Негърът не се нуждаеше от часовник. Денем слънцето му съобщаваше часа, а нощем звездите бяха негови стари и добри познайници.

Орион се бе наклонил към сребърната морска повърхност и по него Чакра позна, че след горе долу два или три часа звездите ще се изгубят по небосклона.

— Два часа — прошепна магьосникът, когато приключи наблюдението си. — Нищо не става. Докато отивам в Дупка на призраци за лампа и сетне връщам на канара да давам сигнал, ще става късно. Адам и негови момчета ще идват най-малко за час дотук, а дотогава ще съмва. Сега не става нищо. Всичко трябва да се прави през нощ, иначе ще намират диря и Дупка на призраци ще става несигурно скривалище за Чакра. Не бива да се прави глупост!

— Въф! — продължи той след кратко размишление, като по лицето му се изписа озлобление. — Защо тук не идвам два часа по-рано. Хубаво беше всичко да свършва наведнъж. Тогава щеше да има време да се оправи всичката работа.

— Няма значение — утеши се той след малко и изостави замисленото си изражение. — Защо се ядосваш ти, стари коромантийски глупако? И утре през нощ пак добре. Време ще има доста. Мъртво тяло на кусус не ще пристига до два-три дни. Дори черен слуга да носи вест, това не вреди. Тъкмо ще увеличи бъркотия. Да, и утре през нощ пак всичко ще се оправи. Утре през нощ, преди сегашни час, малка Куошеба, хубава щерка на горда квартеронка, ще бъде в ръце на стари магесник Чакра. Въф!

— Два часа до зори! — поде той след продължително мълчание, през което той изглежда се наслаждаваше на своите зловещи надежди за успех. — Два часа! Точно има време да слизам до Еврейски чифлик и да се връщам в Дупка на призраци, преди да се съмва. Този дърт разбойник ще иска да знай дали всичко наред, а аз искам да вземам остатък от обещани петдесет фунта. Сега, когато ще имам жена и ще трябва да нареждам къща, на мене нужни много пари. Ха-ха!

Развеселен, бъдещият младоженец размърда уродливата си снага и тръгна по пътеката, водеща за Еврейския чифлик.

Вярна на дадената дума, Йола отиде да се види със своя любим марон. Срещата бе определена за среднощ, ала тя тръгна от Гостоприемната планина много по-рано, за да не закъснее и да смогне да стигне навреме.

Напоследък младата фулахка повери на госпожица Воуан къде се губи след полунощ и с кого се среща. Тя и изповяда своето влечение към Кюбина, похвали й се, че чувствата й са споделени, и накрая й разказа цялата история на своята любов.

Общите сведения за капитана на мароните бяха ласкави, Йола говореше с жар за любимия си и понеже по всичко личеше, че намеренията на момъка са почтени, младата господарка не се противопоставяше на срещите на своята прислужница.

Кейтините чувства бяха от такова естество, че предразполагаха към великодушие. Младата креолка бе в състояние да разбере сърца, които истински любят, още повече че собственото й сърце бе вече изпитало горчивината на възпрепятствуваната обич.

Затова тя разрешаваше на своята тъмнокожа прислужничка да се среща с възлюбения си по всяко време.

Тази нощ тя й позволи с още по-голяма готовност да излезе, защото сама бе заинтересувана от