се плъзна по една странична пътека, която се губеше из храстите. Така той пропусна възможността да се натъкне на двама друмника, които, макар и от друга народност, не бяха по-малки злодеи от него. Описаната двойка негодници е вече известна: ловците на хора на Джейкъб Джесурън — Мануел и Андрес, ловци на избягали роби от остров Куба. Читателят също знае целта на тяхното пътуване до Савана. Джесуръновият разговор с испанците при потеглянето им бе разкрил ясно с какво поръчение евреинът изпроводи двете си кръвожадни оръдия. През целия ден двете човешки хрътки бяха вървели по петите на кустоса, ту по-близо, ту по-далече в зависимост от почивките, които бе правил пътникът.

Неведнъж двамата ловци виждаха жертвата си в далечината по белия прашен път. Ала заради якия черен придружител и дневната светлина те не бяха пристъпили към изпълнение на своята престъпна задача. Бяха решили да изчакат доба, която дава повече сгода за убийство — подир заник слънце.

Най-после желаният час наближи и точно когато истинският убиец бързаше да се отдалечи от колибата, злодеите, които се канеха да станат убийци, напрегнаха сили да ускорят крачките си.

— Caramba! — възкликна по-възрастният и следователно старшият от двамата кръвници. — Не бих се учудил, Андрес, ако нашият ingeniero59 ни се измъкне от ноктите тая нощ. Наблизо е Контентовата плантация и собственикът на това ingenio60 е негов приятел. Помниш ли какво каза сеньор Хакоб, че той навярно ще нощува там!

— Да — потвърди Андрес, — старият judio61 го подчерта изрично.

— Ако стигне там, преди да успеем да го догоним, нищо няма да излезе тая нощ. Ще трябва да опитаме по пътя между плантацията и Савана.

— Caray — рече Андрес, като се перчеше, — ако не бяха тия проклети пищови, които носи плантаторът, и оня снажен негър до него, да сме го очистили досега. Ами ако той пристигне в Савана, преди да сме си казали по две благи думи с него? Какво ще стане, compadre62?

— Тогава — отвърна побратименият — спукана ни е работата. Савана е голям град. Там не може да убиеш човек насред улицата, както тук на къра. Хората, които минават, имат език, не са неми като дърветата. За петдесет фунта ямайски не заслужава да се убива човек, особено един кустос, както му викат из тоя край. Caray, трябва да внимаваме, иначе ще намажем въжето за нашата дяволия. Тия кустоси са като нашите alcaldes63; убий един и ще скочи цяла дузина да те преследва.

— Ами ако — запита Андрес, който, макар и по-млад, изглеждаше по-въздържан от другаря си — и в Савана не ни се яви слука?

— Ще кажем сбогом на нашите мършави петдесет фунта.

— Как така, Мануел?

— Как ли! Веднъж в Савана, преследваният ingeniero ще се качи на кораба и ще отплава по море. Нашият dueno, каза така. Ако кустосът успее да се качи на кораба, можем само да му пожелаем добър път. Повторно не стъпвам на кораб дори за пет пъти по петдесет фунта. Пътуването от Батабано дотук ми стига, за да ми държи топло цял живот. Caray, мислех, че ме е хванала vomito prieto64. Ако не ме плашеше морската болест, досега да съм се върнал дома окончателно, вместо да кисна в това гнездо на евреи и негърски надзиратели. Аз не се наемам да се върна до Батабано, камо ли да тръгна заради…

Кубинецът не довърши мисълта си, не че му стана неудобно да съобщи заради какво ще тръгне по море, а за щото знаеше, че не са нужни обяснения на съучастника му.

— Тогава — подсказа по-предпазливият Андрес — трябва да свършим всичко, преди да се покаже Савана. Кой знай, compadre, ако избързаме, дали няма да настигнем конниците преди Контентовата плантация.

— Имаш право, hombre65. Точно така е. Хайде да избързаме, както казваш, и ако си съгласен, нека нашият девиз стане: Esta noche o nunca66!

— Vamos! — съгласи ce Андрес и хищниците ускориха стъпката, сякаш подтиквани от страх да не изпуснат плячката си.

Червеният кръг на слънцето се бе вече скрил отвъд морския хоризонт, когато ловците на хора изкачиха хълма и наближиха хижата, където бе принуден да се отбие кустосът Воуан и където сега той лежеше мъртъв.

— Mira67, Мануел — извика Андрес, когато двамата се озоваха пред колибата и зърнаха кон, вързан за едно дърво, — un caballo68 със седло, юзда и alforjas69.

— Ездитен кон — потвърди Мануел. — Конят на оногова, по чиито дири сме тръгнали. Да, този е конят на големия alcalde от Гостоприемната планина. Спомняш ли си, че когато го видяхме пред нас по пладне, единият кон беше дорест, другият сив. Тук е сивият. Точно него яздеше и кустосът.

— Съвсем вярно, compadre, но къде е вторият кон?

— Да не е между дърветата? Или са го вързали от другата страна на колибата? Конниците трябва да са вътре.

— И двамата ли, Мануел?

— Естествено, и двамата, ако и да не мога да кажа къде е конят на негъра. Caramba! Какво ги е накарало да спрат тук? В това rancho70 никой не живее. Зная го. Около преди седмица се отбивах вътре и не намерих никого. А и онова ingenio, където трябваше да нощуват, е точно под тях. Какво, дево Марийо, ги е спряло тука?

— Por Dios, compadre — каза по-младият от двамата ловци на негри, поглеждайки многозначително към торбите, които продължаваха да висят на задния лък на кустосовото седло, — трябва да има нещо ценно в тез alforjas.

— Вярно, прав си, но сега не му е времето, camarada71. Да свършим с по-важното, че после ще мислим… Не мога да разбера дали и двамата са вътре. Много чудно, че не виждаме коня на негъра.

— Ха — рече Андрес, очевидно осеян от някакво хрумване, — ами ако е отишъл в плантацията. Да предположим, случила се е злополука с коня на кустоса или, caray, да допуснем, че сам кустосът се е разболял. Помниш ли оня човек, когото срещнахме и който ни каза, че плантаторът носи опасни пищови? Не помена ли, че единият от пътниците, белият именно, изглежда болнав? Не разказа ли как го видял да повръща?

— Por Dios, вярно! Сигурно има нещо. Ако чернокожият се е пръждосал, идва нашият час. Стигне ли се до сборичкване, тоя негър е по-опасен от господаря си. Ако кустосът е болен, както очаквам, той не би могъл много да разчита на оръжието си. Caramba, ще трябва да го обезоръжим, преди да усети за какво сме дошли.

— Не е ли по-добре най-напред да обиколим? — посъветва далновидният Андрес. — Да разгледаме гърба на колибата и да проверим дали конят не е там. Ако го няма, значи негърът е тръгнал по някаква работа. Можем да се промъкнем през храстите до другата страна и да се прилепим до стената, без да има голяма опасност да ни открият.

— И аз така смятам, camarada. Да не губим време, защото ще бъде голям късмет, ако негъра го няма. По-сгоден случай едва ли ще ни се представи до края на света. Подир мене hombre, и стъпвай, като че ходиш по яйца с пиленца в тях. Vamos!

При тази подкана по-възрастният от двамата ловци на хора се плъзна между дърветата, следван отблизо от другаря си.

След като заобиколиха през шубраците, убийците се промъкнаха безшумно до гърба на хижата.

Освен сивия кон, който бе вързан за едно дърво отпред, те не откриха друго животно. Дорестият кон, а вероятно и ездачът му, бяха на път. Андрес се зарадва от правилността на своето предположение. Негърът бе отишъл нейде по някаква работа. У злосторниците не остана място за съмнение, когато забелязаха