„Сигурна съм, че сложих батериите правилно!“ — помисли си Ана.

„Шест броя Касандра; Мики Джерълдсън, Самата Фокс, Модена, Разбо 3, Реки 4, Вътреземното, Междупланетни крамоли…“ — броеше на ум плакатаджията.

— Ехо, приятели, имам плакати и на филми и на артисти. Идвайте да си купувате, че от другаде няма къде да намерите такава добра и суперизгодна стока!

„…Васко Нанайденов, Файсейве, Перунгра, Тайна Катърнър…“

Дядото приведе възрастния си гръб над борещия се с винта, приклекнал над книгите, младеж, за да подшушне на девойката.

— Имате късмет! Сложи старите батерии.

„…Емилиян Димитров, Елилия Ивановна, Бонбони Ен, Абата, Жон Холивей…“ — Хе-хе, старче, може и да ти излезе късмета. Останали са някои бройки и от твоето време!

— Вероятно просто съм объркала поляритета на новите. Старите са много изхабени! — възклицателно прошепна Ана.

— Сигурно лазерът ми е бил в дънките, тъкмо защото съм щял да си купувам нови батерии. Но вместо да си купя нови батерии… — заоправдава се Емил.

— После ще ми разкажеш, сега гледай да си оправиш лазера.

„…Мерлин Мишлен, Йелуис Присли, Чикън Берия, Боди Хили…“

— Всъщност няма смисъл, зарежете тези батерии. — въздъхна, колкото тихо можеше, старецът. — Зарядите, създадени на тоя свят, сменят поляритета си по-бързо, отколкото можете да обръщате физическите им съдържатели, и рядко се подчиняват на желанията на същества, които са дошли от оня свят.

Търговецът вече бе прехвърлил 2/3 от купчината с шарени гланцирани платнища със снимки на известни изпълнители от целия ад.

„…Нийл Армстронг…“ — Хе-хе, старче, не щеш ли един Нийл Армстронг? — мускулестият продавач на плакати — с цици, яки като втвърдени плондири на топки за ритане — повдигна един на евроамериканец кларинетист, в краката на когото се четеше: „Колко си прекрасна, Уърлд!“. — Ей, вярно, че и ти беше кларинетист, дядка… Обаче тебе те няма на плакатите, ха-ха-ха, — неблагодарен свят, нали — хе-хе-ха… Ох… Айде, ще ти дам този само за 699. Съгласен?

— Миличка, нещата от оня свят са по-сигурни и по-издръжливи от тукашните; умножи силата и трайността на написаното на етикета най-малко по десет. — дообясни на Ана как стоят нещата старецът, и бавно се изправи към плакатчото. — Съгласен.

— Сигурен ли си, че имаш достатъчно пари? Щото приятелството си е приятелство, но който няма пари, си плаща, нали знаеш!? — назидателно уточни продавачът.

— Имам пари, нали видя банкнотата. — отвърна старецът и пак я заклати.

— Ние имаме много пари, ще платим и за него. — обади се Емил, клечейки на пода до книгите; той не се бе отказал да развърта безкрайния винт на капачката, въпреки неприятното сведение за безполезността на това занимание.

— Добре, старче, отварям ви сметка и пиша на нея… Ама, ей, откъде ги намери тия щедри клиенти, дето още нищо не са си избрали от мене? — заяде се нахалникът.

— Ще си изберем и от теб, почакай малко. Още не сме свършили с покупката на книги. — каза Емил.

— Любознателна младеж се задавала на хоризонта, ха-ха-ха-ха! Току виж новата партида те върнала в адския бизнес, та оттук нататък да не продаряваш всичко за нула, старче! — съвестта на работлив, преуспял, разхождащ се със стоката си, търговец обаче подсети нахалитета на същия, че същинската му цел са паричките. — Ох, хубаво си бъбрим, но нали чакаше за Крум Жълъдов? Да не Ви задържам, господине. Ей сега ще проверя дали го имам.

Трите стари изхабени кучемаркови батерии от оня свят, една по една заемаха удобните си места в магазина на евтината лазерна показалка с бронзов цвят на кожата и 5 миливатова лъчева мощност, ако батериите бяха нови и се намирахме на оня свят.

„…Пиедпит Пиаф, Кралк Грейбълг, Крум Желъдов…“

— Ей, старче, мам…, последната ми картинка е на Крум Желъдов! Много съжалявам, да му се не види, нямам на Жълъдов… Нещо друго няма ли да желаете?

— Да Ви пратим на приятно пътешествие. — изпусна се Ана. — Ам-и-и-и, с парите, които ще ви платим. — опита се да се хване тя.

— Добре, идвам да си оправим сметките тогава. Старче, и младите ти приятелчета да си купят, каквото ще купуват, та да видим на какво приятно пътешествие ще ме пратите!

— Изчакай го да дойде. — подшушна старецът на девойката.

— Какво си шушукате пак вие бе? Какво си шушукате!? Далавери въртите, а? Искате да ме минете?! — якият направо побесня; захвърли всичките си такъми, с изключение на тесен колан с продълговата кафява кожена ножница, и, с ококорени зъркели, се запъти да разбере какви номера му въртят несериозните купувачи.

— Вие мене ли искате да мамите! — крещеше скитащият търговец.

— Остави ги, Плакатчо!

Дрехите на стареца се строполиха на земята след мощен лазерен изстрел в очите на доскорошния им собственик. Двамата млади се вцепениха.

— Ще ме мамите, а? С кого си мислите, че имате работа?!

Чудовищните мускули на дребния здравеняк заплашително покриваха все по-голяма и по-голяма площ от шестоъгълния коридор, по стените на който се сменяха картинки на певци, певици, актьори, актриси и… танцьорки.

Емил доби смелост и се изправи в пълното си величие.

— Хе-хе, трябва повече да тренираш, момче. Ще купуваме ли нещо или ще си играем?

Приклекналата Ана също се вдигна на крака и погледна Емил под ъгъл в кафявото на ирисите.

— Може ли една… Една „Касандра“? — боязливо поръча младежът и смигна на приятелката си.

— Отличен избор, момче. Абе вие не сте ли заедно? За теб какво да бъде, хубавице? — въпросително скръсти ръце плакатчото.

— Ето ти на теб!

За десетина наносекунди (ако времето течеше като на оня свят) лазерният лъч премина разстоянието от дулото на показалката до челото на натрапника, и след още няколко щеше да го цъкне право в лявото око, ако той не се бе отдръпнал навреме, както направи.

— Ха-ха-ха, това било, значи? Лазерна показалка от оня свят. Ха-ха-ха!

С длан здравенякът, с половин метрова обиколка на бицепса, направи козирка пред очите си и тръгна да гази бунтовниците.

— Лазерна показалка от този! — поправи нахалника Емил и го взе на прицел със засяклото оръжие, чиято винтова капачка най-сетне се изниза, под действието на рязкото движение, и се изтъркули на отразяващия под.

— Уплаши ме, момче! Жалко, че не можеш да видиш ужаса в очите си! — изръмжа горилата и извади от ножницата ултрахипервисокосъгласуван лазер с ирисно-зенично насочване. В същия миг вените на гърдата, подаваща се от ъгъла на потника му, се надуха като в най-добрите времена на Силвестър, който, по странна случайност, премигна по същото време върху една от наклонените стени на шестоъгълника.

— Среброто!!! — извика Ана, — Среброто, Ем-о-о-о-о!!! — без да спира отчаяно да облива гадняра с фотони.

Едното ръчище на горилата — влюбена в наслаждението, идващо у нея от наблюдението на плакати като на Касандра и на другите… танцьорки — прихвана с лъчестрела очите на боеца от оня свят; а другото ръчище развали козирката от длан и пръсти, за да може господарят на ръчищата да изпита възможно най- голямо удоволствие от унищожаването на самонадеяния хлапак.

Но неумолимият светлиннен лъч — як като последовател на движението за редовни физически тренировки — пролази от цевта, по посока прозорците към света на Емил, запозна се с атомите по почти съвършеноогледалната повърхност на овалната излъскана полирана сребърна лазерна показалка, и бодро отпътува обратно към войнствено-грубоватото лице на своя зловещо засмян господар, за да му разкаже за