претърколило, запратило продължението на дулото на сребърния лазер в челото на кротналия старец и натиснало копчето.

Показалката обаче не проработи, а Ана го издърпа през бицепсите.

— Емиле, какви ги вършиш?

— Момче, внимавай да не се нараниш. Тези играчки са опасни!

— Изчезни го докато имаме време! Твоят лазер работи! — извика Емил.

— Както искате, деца. Стар съм вече; може би е дошъл моят час.

Младежът напомпа копчето, в опита си пак да облъчи книжаря със супермощния ултракохерентен лазерен лъч. Лъчът обаче не щеше да се покаже от цевта на показалката, а Ана отново дръпна приятеля си през кльощавите бицепси.

— Емиле, той не е против нас!

Тя изправи гърба на „Бягане с препятствия от амбулантни търговци“ пред лицето му.

— Струва нула?! — удиви се Емил.

— Да, деца. При мен всичко се продарява безплатно.

— Кой си ти? — попита младежът, а девойката се зае да търси интересни парчета от сочната книжна купчина.

Под „Проектиране на 99-разредни микропроцесори“ и „От най-евтиното винаги има и по-евтино“, се подаваше част от заглавие: „тема за товар“.

— Кой съм аз… Ох, — въздъхна възрастният господин — какъвто такъв. Разгледайте книгите, може да ви потрябва нещо от тях.

„Програмиране на Ада“ — веднага жадно си издърпа Емил и побърза да се похвали.

— Ана, виж!

Тя тъкмо отместваше книгата, която скриваше десния край на тайнственото „тема за товарни“, когато приятелят й я сепна и я накара да удържа вълнението си от думата, което трябваше да коментира.

— Ада ще ти хареса. Не се плаши…

— Ти знаеш ли Ада? — с интонацията на четиригодишно любознателно момченце, което се обръща към своята майка, попита Емил.

— О, познавам я… го отлично. Не е труден език; ще го овладееш.

— Да, младежо, Ада много ще ти хареса. Вземи я!

Гласът на Ана накара интересната книжка — има-няма 200 странички — да

легне встрани от купчината със закнижено знание.

„Да обичаме и да бъдем обичани“, „Сто съвета за програмистите на Сиси“

Откъде накъде ще има език за програмисти, за който Емил дори да не е чувал!?

— А какво е Сиси? — попита стареца младежът.

— Същото като…

Ана посягаше да премести книгата над „тема за товарни а“, която бе озаглавена, с букви обагрени в различни оттенъци на телесния и черния цвят:

„Приключения в дълбините на повърхностните преживявания“

— Почти същото като Ада, но не съвсем. Има и общо, и различно. — отговори на въпроса девойката.

Емил прокара пръст по ивицата, където се подаваха отрязаните ръбове на страниците на „Сто съвета за програмистите на Сиси“, за да разбере що за чудо ще да е.

— Не! Недей да я зачиташ! Ще те увлече, а нямаме време.

— Слушай я, младежо, тя е добро момиче!

Момчето послуша съвета на доброто момиче, което най-сетне избута „Приключения в дълбините на повърхностните преживявания“ и откри дясната страна на частично скритото заглавие:

„тема за товарни асансьори“ от някой си — и това име беше отчасти потулено — „двин Строичин“.

Младежът остави „Сиси“ до „Ада“ и се впечатли от поредицата „В помощ на младия предприемач, насочил честно спечеления си капитал към бизнес чрез средствата на ада“; тя беше представена в девет тома:

1. „999 адски трика“

2. „Най-евтиното винаги завършва на 9“

3. „Девет — свещеното число в адите“

4. „Защо хората са склонни да вярват в красивите думи, когато завършват на девет“

5. „Как да направим за хората привлекателен ад, за да ги спечелим“

6. „Да мамим, без да лъжем“

7. „Купувачът купува това, което си мисли, че купува“

8. „Ключове към сърцето на клиента“

9. „Ключове към душата на клиента“

— Деца, само внимавайте, че идват още като мен.

Темата за товарни асансьори чакаше да доразвият заглавието й, да я прегърнат и разгърнат, но девойката я забрави, отвлечена от корицата на „Замъкът на бъдещото минало“.

— Вие не сте като другите? Защо? — попита Ана.

Старецът облиза многозначително пресъхналите си напукани устни.

— Не ме гледай в очите, дъще. Като тях съм. Но стоката ми не се търси, затова я давам без пари…

— Старче, пак ли ти! — провикна се някакво не много високо създание, с куфарче на шията. — Айде на плакатите на рок-поп-рап-фолк-диско-метал-техно звездите!

— Внимавайте с този. — предупреди книжарят. — Млад е, здрав е, нахакан е и ходи на фитнес.

— Каква музика слушате? Имам плакати на абсолютно всички! Само 199 за картичките, и суперизгодното 1999 за ултраголемите пълноцветни суперкачествени гланцирани плакати с абсолютно определено несъмнено автентични автографи от най-големите супермегазвезди на световната музикална гигасцена! — викна отново нисичкият.

— Винаги първо си проверявай батериите, момче. Ако бях като него вече щяхте да сте… — Ана направи физиономия. — …си купили някоя безполезна вещ. — старецът присви рамене в отговор на муцунката на момичето.

Новият натрапник разгъна огромно платно със снимка на леко облечена мацка, изпъчила прелестите си върху простора на разноцветно осветена сцена. Срамотиите й едва се скриваха от скромна препаска, а големите й, изложени на показ, гърди леко се повдигаха от тънка връвчица, минаваща през хълмовете; напрегнатото изражение, отворената уста и микрофона пред нея подсказваха, че е певица.

— Слушаш ли най-известната суперзвезда на световната поп-рок-диско сцена Касандра, младежо? — попита натрапникът; той бързо усети, че старецът и младите го дебнат като котки и превключи очите и ушите си на четири. — Мац… Госпожице, не Ви ли кефи „Битник Зиърс“? Само за 999! Мога да те уредя с абсолютно автентичен подпис, уважаема, мац… госпожице! — допълни той, докато разпъваше друг огромен плакат, с по-прилично облечена танцуваща девойка.

Вместо костюм новият търговец имаше потник и къси гащи, а куфарчето висеше на дълги окачалки, за да не скрива гледката към надутите му, като с помпа, гърди.

„По дяволите.“ — изкрещя на ум Ана, защото и скъпият й лазерен подарък от Емил отказа да стреля, когато тя скришом го изпробва върху ръката си.

Дядото скръцна със стави и се изправи.

— Плакатчо, да ти се намира нещо с Крум Жълъдов?

— Пенсионер, древните междуградски певци спряха да се търсят когато бе на изпитателен срок при нас.

Старецът извади банкнота от раздърпаното си свръхдемодирано палто и я разклати.

— Е, клиентът винаги има право. Знаеш ли, може и да имам нещо на дъното на куфара.

Емил храбро се бореше с упоритото винтово капаче на магазина за батерии на сребърната лазерна показалка. Резбата беше толкова дълга, че дори свръхвисокооборотна автоматична развиваща машина би се затруднила да я развърти за нула време.

Натрапникът откачи куфарчето от шията си и го свали на земята, за да провери какви морално остарели плакати има.