трансформация е приел избраната от него форма. Можем априори да приемем, че нито Врагът, нито който и да е от слугите му (ако петристката теория е правилна) не би му пречил. Демонът би могъл да се въплъти в някое реално съществувало създание. Това, че вие не сте успели да го идентифицирате, не означава нищо. Въпросното създание може да е родено от някаква вече забравена митология или измислено от някого с много богато въображение, дори от другопланетно същество. Семейството ни не е твърде набожно и щеше да бъде лицемерие — тъкмо затова и безполезно — да издигаме около нас стени от религиозни символи. Освен това, без да смятаме предишните ни схватки с един-два демона, не сме очаквали, че някой от тях ще нахълта в обикновената къща на едно средно семейство. В легендите няма описан нито един подобен случай. Тъй че нищо не е попречило на нашествието на демона. Масата му е била само няколко килограма и с него би могъл да се справи всеки човек, запазил присъствие на духа. В краен случай щеше да го прогони или да повика екзорсист. Бедата е там, че тази нощ у дома нямаше нито един възрастен човек. Сварталф не умее да говори и не е имал никакъв друг начин да повика помощ. Той би могъл да победи, но не е успял да се справи със същество, изцяло състоящо се от зъби, нокти, шипове и броня. След като е победило Сварталф, то е грабнало Вал и я е отнесло в Долния континуум. Естествено, веществената маса, предназначена за замяна, е била оформена като нашата дъщеря. Права ли съм?

Блестящия нож кимна в отговор.

— Предполагам.

— Какво смятате да правите?

— Честно казано, сега не можем много да направим. Или по-точно, нищо не можем да направим. Ние не знаем защо е било извършено престъплението и мотивите за него.

— Разбрахме ги миналата нощ. Сдобихме се с могъщ и опасен враг. Предполагам, изявленията на йоанитите, че техните адепти владеят тайни знания, са истина. Езотеризмът винаги повече се е асоциирал с дяволското, отколкото с божественото. Предлагам да започнем издирването от катедралата им.

Въпреки боята лицето на Блестящия нож явно изрази състрадание.

— Вече ви обясних, мисис Матучек, когато се досетихте кой може да е отговорен за престъплението, че е много опасно да се обвинява без сериозни улики. Сега ситуацията е изключително неприятна. Кой може да го разбере по-добре от вас? Нямаме право да допуснем нови размирици. Освен това… Ще ви кажа, без да крия: вероятно това нахълтване означава нещо много по-страшно, много по-лошо от отвличането на дъщеря ви.

Станах.

— Нищо не може да бъде по-лошо — тихо казах аз.

Той не ми обърна никакво внимание, явно разбираше, че сега по-важният от нас двамата беше Джини.

— Знанията ни за Адската вселена практически са равни на нула. Ще ви издам една тайна, защото подозирам, че все едно ще се доберете до истината чрез незасекретената информация. Малцина от цивилните вълшебници знаят това, което сега ще чуете. Армията направи няколко опита да проникне там. Успехът не бе по-голям от този на Фаустовия институт преди 300 години. Прекарали само няколко минути, хората се връщаха оттам в състояние на невероятен психически шок и не можеха да разкажат какво се е случило с тях. А в записите на уредите нямаше никакъв смисъл…

— Ако не вземете предвид хипотезата на Никълсън — довърши мисълта му Джини.

— Каква е тази хипотеза?

— Че в онзи космос, за разлика от нашия, пространство-времето е неевклидово и геометрията му се променя от една точка до друга — сухо поясни Джини.

— А, да, казваха ми, че военните изследователи са стигнали до извода, според който… — той забеляза тържествуващия израз в очите на Джини. — Дявол да го вземе, ловко ме подведохте! — и продължи непреклонно: — О’кей. Ще се наложи да запомните, че нямаме право да действаме слепешката и прибързано, когато по трудноразбираеми причини са въвлечени неизвестни сили. Резултатите могат да се окажат фатални. Смятам да докладвам за всичко на директора на бюрото. И съм убеден, че той веднага ще уведоми президента. Също така съм убеден, че президентът ще ни заповяда да бъдем бдителни и докато не разберем повече, да не си показваме носа.

— А аз и Стийв?

— Същото се отнася и за вас. Запомнете, ако има нужда, ще се свържат с вас.

— Съмнявам се. Какъв ли откуп би могъл да поиска демонът?

— Не той, а онзи, който го е изпратил.

— Повтарям ви, заемете се с йоанитите!

— Ще се заемем. Ще се заемем с всички, които са привлекли вниманието ни. Макар и да не е много разумно. Но ще е необходимо време.

— А дотогава Валерия ще е в Ада!

— Ако ви потрябва свещеник, бюрото ни разполага със свещенослужители от всички вероизповедания. Само кажете и ще го извикам тук.

Джини поклати рижата си глава.

— Благодаря, няма нужда. Накарайте ги да се молят за Вал. Няма да има вреда. Наистина, съмнявам се дали ще има и полза. Но естествено никой свещеник не може да помогне на мен и Стийв. Всичко, което искаме, е да ни се даде възможност да намерим дъщеря си.

Сърцето ми заби по-силно. Вцепенението ми се изпари, аз станах.

Блестящия, нож се размърда.

— Не мога да допусна това. Разбира се, в миналото вие двамата сте извършили… почти неправдоподобни подвизи. Но сега залогът е твърде голям, за да се поверят нещата на дилетанти. Ако искате, намразете ме — моля! Ще ми е тежко, но щом това ще ви донесе поне малка утеха… Аз обаче няма да позволя да рискувате нито собствения си живот, нито интересите на обществото. Оставате тук. Под стража.

— Ах, ти!… — почти се бях нахвърлил върху него. Джини ме възпря.

— Стига, Стийв! — рязко ми каза тя. — Не създавай допълнителни затруднения. Ще направим следното. Ако няма да попречи на следствието, ще хапнем нещичко, ще изпием сънотворна билка и ще престанем да нервничим, докато отново не започнем да мислим трезво.

Блестящия нож се усмихна.

— Благодаря — рече той. — Уверен бях, че ще проявите благоразумие. Отивам в кухнята и ще ги накарам да побързат с огледа, та по-скоро да се нахраните.

Затворих вратата след него, като целият се тресях от гняв.

— За какъв дявол трябваше да разиграваш този фарс?! — разбеснях се аз. — Ако той си мисли, че ще седим и ще чакаме, докато чиновниците благоволят да изфъфлят разрешението си…

— Тихо! — тя докосна с устни ухото ми и пошепна: — Мислиш ли, че тази долнопробна стража означава нещо за нас?

— О-хо-хо! — за пръв път от толкова време насам се разсмях. В звуците, които излизаха от гърлото ми, нямаше нито радост, нито мелодичност, но все пак това беше нещо подобно на смях.

Няма да бъде съвсем точно, ако кажа, че се оказахме под домашен арест. Поставеният да ни надзирава добре възпитан млад мъж се грижеше за нашата безопасност. Но ясно ни даде да разберем, че ако се опитаме да излезем от стаята или да предадем някому някаква вест, той внезапно ще открие, че сме замислили заговор срещу Общоамериканската комисия по търговията, и макар да съжалява, ще се наложи да ни арестува.

Младежът имаше добра магьосническа подготовка. Всеки агент на ФБР трябва да има научна степен в някой клон на вълшебството или магията, без да смятаме точните науки, като например математиката. Шефовете му биха искали да са уверени, че няма да прибегнем до отчаяни стъпки. Джини обаче успя да измъкне от него интересуващата ни информация. Не мога да разбера как го направи. Не мисля, че е приложила някакво чародейство (имам предвид Изкуството). Нейното чародейство бе по-скоро от друга област и срещу него не можеше да устои нито един мъж с нормално функциониращи жлези с вътрешна