— Чуйте…

— Ще излекуват котарака ви — със същия недопускащ възражения глас обеща Блестящия нож. — Съмнявам се, че може да се окаже полезен, но не бива да се пропуска и най-малката възможност. Сметката ще плати Чичо Сам. Доктор Ашман може да продължава да ръководи работата на групата си. Но искам на всички да им е ясно… Дявол да го вземе, сигурно им е ясно!… Че не бива да дрънкат повече, отколкото е необходимо. Почакайте в кабинета си, докторе! До един час към групата ви ще се присъедини оперативен сътрудник.

Докторът побесня:

— Колко време ще му е необходимо, за да се убеди, че всички специалисти, които съм поканил, са най- благонадеждни американци?

— Много малко. Ще се учудите колко много знае вече за тях. Ще се учудите и колко неприятности ще има всеки, който държи на правото си да разкаже на пресата или на приятелите си за по-нататъшната работа. — Блестящия нож саркастично се усмихна. — Днес любителите да подслушват притежават изключително хитроумна апаратура. — Той беше оставил вратата открехната и се чуваше как хората му шарят из къщата и си говорят полугласно. В стаята, кой знае защо, се усещаше силна миризма на киселина.

— Моля, седнете — опрял гръб на библиотеката, Блестящия нож внимателно ни опипваше с поглед.

Джини трябваше да направи огромно усилие, за да се овладее.

— Не ви ли се струва, че приличате на улични крадци?

— Обстоятелствата ни принуждават, мисис Матучек — каза фебереецът.

Джини прехапа устни и кимна.

— Може би ще се върнем на въпроса? — помолих аз.

Суровата жестокост се смъкна като ненужна маска от лицето на Блестящия нож.

— Осведомени сме, че вашата жена има известни подозрения — каза с такъв израз, че неволно помислих: може би и той има дъщеря? — Тя е вещица и сигурно всичко й е ясно. Но не желае да допусне тази мисъл, докато има някаква надежда, че отговорът може да не бъде толкова ужасен. Това не е обикновено отвличане.

— Ама разбира се!…

— Почакайте. Съмнявам се дали този случай изобщо се отнася към категорията „отвличане“. Възможно е той да излиза извън рамките на юрисдикцията на бюрото ми. Но, както спомена жена ви, тук до голяма степен са засегнати интересите на националната сигурност. Ще се свържа с Вашингтон, нека те решават. Пък дори въпросът да опре до самия президент. А ние сега-засега не трябва да клатим лодката.

Преместих погледа си от него към Джини. Видях отново ужас без форма, истински кошмар.

— Моля ви… — прошепна тя.

Ъгълчето на устата на Блестящия нож бързо и страшно се изкриви. Той заговори с равен и безцветен глас в скоропоговорка:

— Установихме, че всичката кръв е от котарака. Открихме слаби следи от ихор, тоест кръв на свръхестествено същество. Не самия ихор, а вероятно възникналите вследствие на неговото въздействие петна… По-полезни се оказаха дребните петънца и драскотини по пода. Не можахме да ги идентифицираме, те не принадлежат на нито едно от известните ни същества както от обикновения, така и от свръхестествения свят. А, повярвайте ми, във фирмата ни работят добри идентификатори. Най-важният факт е, че в къщата не е влизал никой. Проверихме всички възможни начини за проникване… Известни са ни множество подобни начини… Никоя от преградите не е счупена, свалена или продупчена, няма признаци за въздействие върху символите и предметите за защита: полетата им работят с пълна мощност, настроени са както трябва, капацитетите са в ред, никъде нищо не е нарушено. Ето защо никой и нищо не е могло да влезе през комина, да се промъкне през някоя цепнатина, да мине през стената, като се дематериализира. Или пък с магия да принуди пазача на детето да го пусне. Многозначителен е и фактът, че никой от съседите не е видял и не е чул нищо тревожно. Спомнете си за тъй нареченото второ зрение на кучетата пазачи и колко бързо се предава тревогата сред тях. Ако на вашата улица се появеше нещо свръхестествено с враждебна цел, те щяха да вдигнат такъв шум, та да събудят три квартала наоколо. А вместо това… Най- близките ви съседи съобщиха, че са чули нещо като бой на котки.

Блестящия нож помълча, сетне обобщи:

— Сигурно знанията ни в областта на магията не са пълни. Но знаем достатъчно за използването и за престъпни цели, за да кажем уверено: не е имало никакво насилствено проникване в къщата.

— Тогава какво е имало? — изкрещях аз.

Вместо него отговори Джини:

— Това е дошло от Адската вселена.

— Теоретично е могло да бъде и същество с небесен произход — Блестящия нож криво и насила се усмихна. — Но от философска, от духовна гледна точка това е изключено. Детето е отвлечено от някой слуга на дявола.

Джини се свлече на стола. Лицето й беше безжизнено, тя подпираше брадичката си на юмрука, а другата и ръка стоеше безволно отпусната върху коленете й. Видях как притвори очи и забърбори нещо, сякаш бълнуваше:

— Копието прекрасно потвърждава теорията ви, нали? Според съвременната наука пренасянето от един пространствено-времеви континуум в друг изисква спазването на известни физически закони. Психическите излъчвания не могат да проникват от един континуум в друг. Оттук идват виденията, съблазните, вдъхновението… При тях действа принципът на неопределеността. Но това не се отнася за обектите от материалния свят. Ако се осъществява пренос от една реалност, от една вселена в друга, необходимо е пренасяният предмет да се замени с друг, идентичен на него. Той трябва да съдържа абсолютно същото количество материя като първия. В мига на пренасянето строежът на двата предмета трябва да съвпада.

Лицето на Блестящия нож беше разтревожено.

— Моментът не е подходящ да се караме с Всевишния — промърмори той.

— Не съм имала и нямам такова намерение — вяло отвърна Джини. — Той е всемогъщ, но могъществото на слугите му е ограничено. За тях сигурно е по-лесно да пренасят предмета, без да променят естествената му форма, отколкото да решават проблема за изменение на формата, имайки предвид, че той съдържа неизброимо количество атоми. Много по-лесно е да направят подобие на предмета — негово копие. Вероятно същото се отнася и за обитателите на Долния континуум. Те са лишени от творческо начало. Поне така твърдят петристките църкви. Но доколкото разбирам, вероучението на йоанитите съдържа елементи от манихейството11, а то не отрича творческия потенциал у тъмните адски сили. Демонът е могъл да премине от своята вселена в която и да е точка на нашата къща. Тъй като естествената форма на съществуването му е хаосът, за прехода не му е било необходимо нищо друго, освен притежаващите висока степен на ентропия кал, прах, боклук, отпадъци и т.н. След като е изпълнил задачата си, вероятно е върнал всичко заедно със себе си. Не е изключено някои следи да са останали. Знам, че по време на битката всичко в къщата е обърнато наопаки, но ще е добре да се извърши лабораторен анализ на съдържанието на кофата за боклук, на пясъка на котарака и всичко останало.

Фебереецът се поклони.

— Вече помислихме за това и открихме, че навсякъде съдържанието е същото — каза той. — Но вие как се досетихте? При тези обстоятелства?!

Джини широко отвори очи и гласът й звънна като шпага, измъкната с бързо движение от ножницата:

— Нашата дъщеря е в Ада, сър! И НИЕ смятаме да си я върнем!

Помислих си за Валерия. Тя е сама, а около нея скимти, вие и се кълчи нищото, жестокият и безименен ужас. Тя вика, зове мама и татко, а те не идват. Седях на кревата, заобикаляше ме сякаш безкрайната нощ и слушах думите на моята любима, които долитаха като че ли от другия край на опасна пропаст.

— Нека не си губим времето за емоции. Аз ще продължа да реконструирам събитията, а ако сбъркам, поправете ме. Демонът (може и да са били няколко, но да приемем, че е един) е влязъл в нашия Космос като разсеяна в пространството материя, но веднага се е уплътнил в компактна маса. Чрез обикновена