отиде пеша до него. Един от синовете на съдържателя се бе погрижил за скромния й багаж на коня, който сега бе разседлан и прибран в конюшнята. Беше глупаво да го оседлава и да тръгва да търси Стив Кар.
Джини вечеря набързо, изкъпа се, изми косата си в банята на втория етаж. Започна неспокойно да крачи из стаята си, безпокоейки се за Стив. Питаше се къде ли е сега, какво прави и защо отказа да дойде при нея тази нощ. Страхуваше се, че с приключването на „задачата“ му той вече няма нужда да търси улики чрез нея. От друга страна, работата му може би наистина изискваше сега да се намира на друго място. Най- сетне, не бе изключено в този момент той отново да бяга изплашен, че тя може да го завърже за себе си.
Джини се молеше да не му хрумне да посети някоя жена в публичните домове, които бе видяла на идване към хотела. Нямаше никакъв начин да го открие, защото градът беше голям, косата й бе мокра и беше късно и тъмно за разходки по улиците.
Стив Кар, реши тя осъзнавайки безсилието си, е невъзможен! Минаваше полунощ и ставаше повече от ясно, че той няма да дойде. Беше изморена, раздразнена и трябваше да си легне. Ако изобщо имаше нещо за научаване — добро или лошо — щеше да разбере утре.
Рано призори в неделя Стив се метна на дорестия си жребец и напусна града. За пореден път му се налагаше да потегля с цел да докаже своето превъзходство пред бандитите. Беше го правил години наред, но днес не чувстваше сладката тръпка на възбудата. Още преди години той сам беше избрал съдбата на човек, който се опълчва срещу трудностите и коварството на престъпниците, за да докаже на себе си и баща си, че е мъж, както и на другите, които го презираха, че е незаконороден мелез. Не беше избрал пътя на уестмена, защото не му допадаше да защитава репутацията си по такъв начин и не искаше да прекара дните си в оглеждане през рамо за някой, който мечтае да го победи и да спечели слава. Значката и картата му доказваха, че служи на правителството и не е човек, който може току-така да бъде обиждан или предизвикван. Беше разрешил много случаи, беше заслужил и получил похвалата на много висши служители и дали не бе дошъл моментът, когато трябваше да повярва, че е достоен човек, а не никаквец. Защото, ако последното бе вярно, той нямаше да има тази отговорна работа, нямаше да има приятели, нямаше да изкуши Ана да му се отдаде.
Стив си каза, че не може да рискува да види Ана, преди да замине, защото по време на срещата щяха да възникнат много въпроси. Въпроси, на които все още не беше готов да отговаря. Заминаването за известно време щеше да им даде време да погледнат по-хладнокръвно на връзката си, да вникнат във взаимоотношенията си. Имаше работа, която трябваше да свърши преди да й позволи да окупира мислите му и да започне да го води в действията му. Беше телеграфирал на началника си снощи от форта, беше посетил без много шум хотела и бе оставил на собственика пари за Ана, които трябваше да й стигнат за стаята, храната и другите й нужди. Беше оставил при капитан Джейк Купър една бележка до нея и се надяваше тя да приеме обясненията му. Думите, които бе изтръгнал от сърцето си, все още се носеха в мислите му:
Ана,
Трябва да замина, за да върна камъните и да завърша възложената ми задача в Мисури. Веднага щом заловя виновните и напиша доклада си, ще се върна при теб. Чакай ме тук и не се безпокой за мен, справял съм се в такива ситуации много пъти досега. Оставих на рецепцията достатъчно пари, за да можеш да заплатиш стаята и храната за периода, през който ще отсъствам.
Ако случаят ми отнеме повече време, отколкото смятам, жената на капитан Купър ще те вземе па работа в своя магазин за дрехи в града. Дръж се близо до хотела и бъди внимателна. Не искам да ти се случи нищо лошо. И носи в себе си револвера, жено. Ако всичко се развие добре и приключи бързо, ще бъдем пак заедно след две седмици. Когато се върна, ще поговорим сериозно за нас.
Бяха прекарали заедно почти непрекъснато след запознаването си. Искаше да бъдат разделени известно време, за да провери силата, с която тя го привличаше. Беше се превърнала в една от слабостите му. Трябваше да се убеди, че онова, което чувства към нея, не е обикновено физическо привличане. Можеше да го направи, но беше уверен, че няма да се поддаде на изкушението, както досега. Не би могъл да понесе, ако тя го отблъсне, така както го бе отблъснал баща му, а тя спокойно можеше да направи това, ако научеше истината за него: той беше наполовина индианец. Много бяха белите, които мразеха и избягваха индианците, а на мелезите гледаха дори с още по-лошо око. Много хора искаха индианците да бъдат избити или затворени в резерватите. Ако тя знаеше, че той е нещо по-лошо от незаконороден, може би никога не би и помислила за интимна близост с него. Преди да й разкрие унизителната си тайна, той искаше да се убеди, че е готов да се бори за нея и би направил всичко, за да я убеди, че произходът му е без значение. И ако искаше да спечели сърцето й, трябваше да бъде убеден, че не подхваща предварително загубена битка, защото досега тя нито веднъж не му бе казала, че го обича и че иска да се омъжи за него.
Докато се обличаше, Джини размишляваше за решението, което беше взела през неспокойната нощ. Беше се будила много пъти. Щеше да каже днес на Стив всичко за себе си, всичко. Може би той чувства, че тя крие нещо от него и това го кара да се държи малко резервирано. Ако тя открие душата си пред него, може би и той ще се разкрие пред нея. Защото преди нещата да получат някакво развитие или преди двамата да тръгнат по своите пътища, тя трябва да знае къде точно се намира във взаимоотношенията си със Стив — човека, когото обича. Ще му признае всичко. Днес ще разбере как точно ще му подейства тази информация и какви са истинските му чувства към нея. Повече не можеше да отлага.
Джини слезе долу за закуска и да провери дали Стив не е оставил бележка за нея. А може би той я чакаше в салона. Страх и надежда я изпълниха.
— Мис Ейвъри, брат ви остави нещо за вас — съобщи й администраторът.
— Какво точно?
Служителят й подаде един плик.
— Даде ми това за вас, преди да замине.
Джини го изгледа.
— Да замине ли? Кога?
— Снощи, мис Ейвъри — отговори той, без да скрива изненадата си.
— Мислех, че трябва да тръгне тази сутрин. Предполагам, че не е могъл да изчака или просто аз не съм го разбрала — каза тя, за да скрие болката си.
— Той съобщи, че ще останете при нас известно време. Наред ли е всичко?
Думите му малко я поуспокоиха и тя се надяваше писмото да казва същото.
— Да, чувствам се чудесно. Благодаря ви.
Джини се върна в стаята си, за да прочете бележката му насаме. Отвори плика и изгледа с недоумение съдържанието му: само пари, достатъчно, за да преживее поне няколко седмици. Погледна внимателно
