към един член на Клана. Тя бързо подмина офиса му.
Градът изглежда бързо се разрастваше на юг и изток. Забеляза строежи на много места и й направи впечатление, че работниците се трудят професионално и ефикасно. Стив й бе казал, че градът е обграден от ферми с най-различна площ. Навсякъде се виждаха войници — уволнени и на служба. Можеше да се досети, че някои от по-грубите мъже са уестмени и престъпници. Видя също няколко индианци и си спомни думите на Стив, че наблизо се намирала индианската територия. Надяваше се, че няма да се случи някоя ужасна неприятност, която да забави изпълнението на плановете й.
Спря се пред една витрина и се престори, че задълбочено я разглежда, за да може да се вслуша в разговора на двама войници, чиито случайно доловени фрази я заинтригуваха. Единият каза:
— Не искам да ме изпращат в Тексас, където индианците пак са се разлудували. Майерс и неговият полк сигурно вече са в Белнап.
— Мислех, че Форт Белнап е бил изоставен още преди шейсета година.
— Така е, но тексаските войски са го използвали по време на войната, а сега армията продължава да стои там, докато не построят Ричардсън край Джексбъроу. Дявол да го вземе, та това е на някакви си седемдесет мили от индианската територия. Миналия месец разделили момчетата в стария Форт Ричардсън на две групи и ги изпратили в Белнап и Бъфало Спрингс. Те всички ще се върнат в Ричардсън след няколко месеца. Тогава могат да пратят там някои от нас. Надявам се да не съм сред тях.
— А Майерс взе ли със себе си своята симпатична женичка?
— Кора ще замине при него следващия месец или поне той така каза. Много е неприятно, че няма да има време да се почувства самотна и да спре погледа си на теб, а, Хари?
— Може и да го направи. Те живеят толкова далече от града, че едва ли има възможност да види човешка физиономия. Повечето момчета тук дори не подозират, че е жива и си живее там. Не мислиш ли, че има нужда от помощ покрай фермата и домакинството?
И докато двамата продължиха разговора, шепнейки непристойности, Джини напусна сцената. Малко по- късно погледът й се спря на това, което бе търсила и тя изпита облекчение. Влезе в офиса на службата, която поддържаше дилижансите и си купи билет до Форт Белнап за вторник сутринта на името на Кора Майерс. Каза на агента, че заминава при съпруга си, който бил прехвърлен от Форт Смит във Форт Белнап. Трябваше да допусне, че мъжът едва ли познава всеки войник от съседното поделение, а и той, изглежда, й повярва. И докато оформяше билета й, тя продължи да му говори, използвайки подслушаната информация. Беше изучила картата и разписанието на стената в офиса, докато той беше зает с предишния клиент, така че знаеше, че линията за Оксбоу ще я изведе само на сто и двайсет мили от Далас. Оттам можеше или да замине за Форт Тексас и да хване там дилижанса до Далас, или направо да замине за истинската й крайна спирка — ранчото на Чапман — веднага след като навлезеха в щата на „Самотната звезда“. Пътуването щеше да й отнеме четири дни и половина. По нейна преценка трябваше да стигне в ранчото на Чапман или да бъде непосредствено до него към събота вечерта. Извън всяка опасност от възмездие заради представянето й като Ана Ейвъри.
По обратния път към хотела тя влезе в един магазин за дрехи и си купи семпла рокля за предстоящото пътуване. Повече не можеше да си позволи. Прибра се в хотела, опакова покупката, яхна коня и отиде до една ферма наблизо, където го предложи заедно със седлото за доста по-малко от истинската му стойност. Обясни на щастливия купувач, че иска да е сигурна, че животното ще попадне в добри ръце и че не можела да бъде сигурна в това, ако го продадяла в някоя от конюшните в града. Постъпвайки по този начин, тя щеше да затрудни максимално проследяването й от страна на Стив, на когото можеха да възложат подобна задача, ако нещата не се развиеха добре. Оставаше една последна предпазна мярка: тя съобщи на администратора на рецепцията в хотела, че заминава за дома си с кораб на следващия ден и му плати да предаде на „брат й“ една писмо, когато той се върне.
Джини се приготви за заминаване на следващата сутрин. Изкъпа се, навечеря се добре, допускайки, че това ще е последното й ядене за следващите няколко дни. Бяха донесли дрехите й от пране, така че не представляваше никакъв пробием да опакова нещата си за път. Надяваше се керванът да пристигне в Далас скоро, за да може да прибере останалата част от личните си неща. Разбира се, всичко можеше да се подмени с ново, с изключение на куклата, която майка й беше направила за нея като малка. Не бе искала да рискува да я загуби по време на пътуването в компанията на онази ужасна банда. Надяваше се да се срещне с четирите си приятелки в Тексас.
Джини се огледа. Беше взела всички предпазни мерки, за които се сети. Опитният Стив може и да беше в състояние да я открие. И ако дойдеше за нея, тя се надяваше, че няма да е за лошо. Замисли се за думите в писмото, което го чакаше долу на рецепцията:
Скъпи Стив,
Съжалявам, ако не съм разбрала правилно мотивите ти да ме оставиш тук без писмо или бележка с някакво обяснение, но какво бих могла да си помисля? Не искам да повярвам, че си ме използвал, предал и изоставил по този жесток начин. Но на пръв поглед изглежда така сякаш ми е платено като на евтина държанка за това, че съм споделила леглото ти на няколко пъти, или като че с парите се опитваш да успокоиш угризенията на съвестта си, че си ме измамил. Може би не съм била права, като съм допускала, че между нас се ражда нещо по-особено. Изчезването ти без нито дума ми показва, че съм се лъгала както в теб, така и в онова, което си мислех, че има между нас. Може би ще имаш някакво логично обяснение, когато се видим отново, ако това се случи.
Смятах да ти призная всичко за себе си в неделя сутринта, но ти ме изостави и ме лиши от тази възможност. Не съм сигурна, че ще се върнеш и ще прочетеш това писмо, но реших, че поне това ти дължа, макар ти да не постъпи така с мен. Скоро ще научиш къде да ме намериш, ако почувстваш желание за това.
Не мога да вися тук с надеждата, че някога ще се върнеш, защото имам важна и тайна задача. След твоето напускане и всичките ти номера, сигурна съм, че ще ме разбереш, ако не ти я разкрия. След един- два месеца, ще ти пиша на адреса на капитан Купър, за да ти съобщя къде се намирам. Може би тогава и двамата ще сме готови да бъдем по-честни по отношение на чувствата си. Лъгали сме се толкова много, но, кой знае, може би все още съществува шансът да си простим взаимно и заедно да заживеем щастливо. Ако аз съм ти така мила, както си ми ти, провери за второто ми писмо по-нататък. Ще се моля да не съм сбъркала в преценката си за теб. Ще ми липсваш.
Във вторник сутринта един вежлив и приятелски настроен джентълмен помогна на Джини да се качи на кафявия дилижанс с жълт покрив. Дори и някой от пътниците да знаеше или подозираше, че тя не е мисис Кора Майерс, той не я разобличи. Въпреки това сърцето й биеше лудешки, тялото й трепереше, а напрежението в нея нарастваше. Тя чу вика на кочияша и плющенето на бича. Дилижансът се заклати и потегли. Тя беше поела по пътя, по който щеше да се превърне в Джоана Чапман и скоро щеше да реши дали да бъде жестока или добра с измамния баща на най-добрата си приятелка. Оставяше Форт Смит и всички злощастни приключения зад гърба си. Искаше й се да знаеше дали не оставя зад гърба си и своята любов.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Скоро оставиха Арканзас далече назад. Дилижансът започна прекосяването на територия Оклахома, повече известна като територия на индианците, защото тук живееха осагите, петте цивилизовани племена от Югоизточна Америка, както и други индиански племена. Първоначално се движеха по протежението на Пото Ривър, благодарение на което в главата на Джини нахлуха противоречиви спомени. Бяха прекарали последната си нощ по време на преследването именно на брега на тази река. Но тя не искаше да се занимава със спомени за Стив, затова реши да се разсее, припомняйки си забавните правила, окачени в началния пункт и отнасящи се до етикета при пътуване в дилижанс.
