би все още си опечалена.

— Вече започнах да свиквам, но благодаря ти за загрижеността. Стаята наистина е чудесна — Джини погледна деликатната жена и прошепна: — Не познавам нито теб, нито татко, нито тази къща. Чувствам се малко странно тук.

Нан сложи ръка върху раменете на момичето и я потупа.

— Ти беше само на две годинки и, разбира се, че не би могла да помниш нито нас, нито къщата. Не се безпокой, скоро всичко ще ти изглежда познато. Толкова съм щастлива, че си тук, Джоана. Ти наистина много липсваше на баща си.

— Какъв е той, Нан? И така ли трябва да те наричам?

— Ти ми казваше Нана, но мисля, че сега, след като си пораснала, Нан е по-добре. Станала си много красива жена, Джоана. Той ще бъде много горд с теб.

Джини се запита дали Нан не отговори на въпроса й съзнателно.

— Защо го е напуснала майка и защо ме е взела със себе си? — попита тя и видя някаква лека гримаса да пробягва по лицето на жената.

— Не би трябвало аз да говоря с теб на тази тема. Попитай него. Но изчакай малко, Джоана, моля те. Това минало е едно голямо бреме за него. Бреме, което той носи вече много години. Дай му възможност да се почувства щастлив поне малко. Той заслужава спокойствие и ти му го донесе. Дайте си време, за да свикнете един с друг. Сега да отидем при него. Имаме толкова много неща, за които да си поговорим.

По време на дългия и великолепен обяд с Бен и Нан,, Джини разказа всичко, което й се бе случило: пътуването й до Америка, малкия им заговор с Чарлз Ейвъри, отвличането й от престъпниците, спасяването й от Стив Кар, прехода до Далас.

— Този мъж заслужава награда, ако някога го намерим — заяви Бен. — При всички тези затруднения и неприятности цяло чудо е, че си оцеляла. Показала си смелост и хитрост, Джоана, като моя истинска дъщеря.

— Благодаря ви, сър. Имаше моменти, когато беше страшничко, имаше други, когато беше трудно. Този скаут наистина ни измъчи по време на подготовката, но уроците му ме спасиха и само благодарение на тях съм отново тук. Ако знаех за намеренията на мистър Ейвъри, нямаше да се замесвам в тях, преструвайки се на негова дъщеря — тя им разказа още някои неща за Чарлз, за мотивите му, за плана му да й помогне да се добере дотук след трудното пътуване. Бен въздъхна:

— Аз мога да разбера до какви крайности може да доведе войната един човек, как може да го принуди да предприема безразсъдни ходове. Имахме късмет тук, че войната много не ни засегна и че това „Правителство на реконструкцията“, както го наричат, досега не е създало на мен и съседите ми никакви проблеми.

— Щастлива съм да го чуя, сър, понеже по другите места е ужасно. Не можете и да си представите какви ужасни гледки видях и на колко горчивина станах свидетел по пътя насам — тя му разказа за някои неща и видя, че той свива вежди поразен.

— Благодарен съм, че не ми се наложи да воювам и че подобни гледки са ми били спестени. Бог е бил милостив с мен. Той те върна при мен, разбира се, с помощта на мистър Кар. Ако можем да се свържем с него, аз ще му върна парите, които ти е дал — може би значителна сума за един труженик като него. Кажи ми сега какво се случи с майка ти? — попита той неочаквано.

Джини се изненада от рязката смяна на темата. Погледна тихата жена до себе си и попита дали може да говори свободно пред Нан.

— Всичко е наред, момичето ми. Нан е с мен още от преди да се срещна и оженя за майка ти. Тя ми е… като сестра, а за теб трябва да е като леля. Нямаме никакви тайни между нас, ние живеем и работим толкова близко един до друг, че такива просто не би могло да има.

Впечатлението й до момента беше, че Бен обича своята дъщеря. Той просто не можеше да откъсне светналия си поглед от нея. Усмихваше се, засмиваше се на всеки няколко минути, сякаш освобождавайки бликащата в сърцето му радост, за да не се пръсне. Това радваше Джини, озадачаваше я, объркваше я. Може би, мислеше си тя, миналите му грешки са били резултат от недостатъци, от които се бе освободил с годините. Някой — Бен или Стела, или и двамата — беше излъгал за миналото. Но кой бе това и в какво беше лъжата?

— Ако предпочиташ, Джоана, аз мога да изляза.

Джини разбра, че продължителното й мълчание беше изтълкувано неправилно. Тя се усмихна и каза:

— Не, Нан, не е необходимо. Татко ми каза, че си част от семейството, така че трябва да останеш и да чуеш всичко. Историята е толкова тъжна, че не съм сигурна дали той би искал да я чуе насаме. Сигурна съм, че новината за нейната смърт е дошла като шок за него, така както и неочакваното ми пристигане. — Джини събра остатъците от куража си и продължи: — Ще ви помоля да не си мислите нищо лошо за мен, но аз смятам да кажа истината, колкото и грозно да ви прозвучи тя. Понякога мама беше една объркана, егоистична и импулсивна жена. Но вие знаете това от опит, татко, а и ти, Нан — би трябвало да си го спомняш. Обичах я, но тя правеше много грешки. Постъпила е неправилно, като е заминала и ме е държала без възможност за какъвто и да е било контакт с вас, било е грешка да живее така.

— Не се притеснявай да говориш истината, Джоана — окуражи я Бен. — Ние знаем, че това, което казваш, е вярно. Тя се омъжи за мен, защото бях богат и преуспявах. Аз се ожених за нея, защото беше красива, нежна, притежаваше чар и имах всички основания да очаквам, че от нея ще стане идеална съпруга и майка. Но това, което съм видял на повърхността, не е било нейната същност. Не мога да стоваря цялата вина върху нея — ние и двамата сбъркахме. Не бяхме подходящи един за друг и това ни донесе много страдания. Тя искаше да бъде свободна, а аз не можех да я задържа, без да разваля всичко между нас. Продължавах да смятам, че тя ще се осъзнае и ще се върне. А трябваше да дойда и да ви докарам у дома. Първоначално не исках да бъдеш травмирана между двама каращи се родители и искрено вярвах, че едно бебе повече се нуждае от майка, отколкото от баща. А въпреки многото й недостатъци, тя беше добра майка и много те обичаше. На мен просто не ми стигаше времето. Работех много, за да мога да издържам това ранчо и да го направя проспериращо. Страната все повече се разкъсваше от проблемите на робството и през петдесетте години непрекъснато възникваха безредици. Тогава дойде откъсването и започна войната. Установих, че ми е трудно да взема страна, за мен и двата лагера бъркаха.

Той пое дълбоко дъх и бавно го изпусна, преди да продължи:

— Не бях страхливец, но трябваше да остана тук и да защитавам ранчото си от янките, бандитите и мошениците, които крадяха земя — земята, която един ден ще бъде твоя, Джоана — твоя и на Стоун. Реших, че ако спра да осигурявам охолния живот на Стела, с който тя беше свикнала, тя ще се умори от борбата с ежедневните проблеми и ще се върне у дома. Определено не си представях да се хване на работа, за да се издържате — беше прекалено глезена за това. Съобщих й, че ще й изпратя билети за връщане в момента, когато ги поиска. Оставих да минат прекалено много години, преди да повдигна въпроса за теб. Извинявам се за това, Джоана, надявам се, че ще ми простиш. Никога не съм искал да бъдете в нужда, но не можех да пратя на Стела пари, защото знаех, че тя няма да ги използва, за да се върне. Как се справяхте там?

Джини беше разочарована да научи някои от тези факти. Бен не бе имал представа как са живели те там и макар да бе имал парите да ги издържа, беше ги използвал като средство за натиск върху Стела. И все пак, без да бъде провокиран, напълно свободно и с извинителна нотка той призна, че е направил грешка. Може би желанието му да принуди Стела да се върне у дома е служело като оправдание за тази постъпка. Но защо не бе намерил един месец време, за да се отдели от скъпоценното си ранчо и да провери дали детето му има какво да яде и дали има покрив над главата си? Както бе казала веднъж на Стив: „извинявай“ си остава само дума, ако не е подкрепена и от чувство.

— Майка изхарчи всички пари, които е била взела от теб, когато е избягала. Когато свършили, тя… тя станала метреса на един английски лорд.

Бен се изправи в стола си.

— Какво е направила? Стела е допуснала дъщеря ми да бъде свидетелка на нейния грешен живот? Господи, Джоана, не знаеш колко съжалявам, че е трябвало да живееш в такава обстановка. Не мога да повярвам, че тя се е съгласила да се превърне в държанка. Беше толкова горда и суетна. Допусках, че се е омъжила по английските закони — без да се развежда с мен.