Стив смушка жребеца с колена и те се отправиха към неизбежния сблъсък с бандата.

Подминаха Рич Маунтийн, откъдето гледката на гористите масиви от другата страна на върха можеше да се оприличи на развълнувано море от зелени вълни, чийто гребени са покрити от полупрозрачен син воал. Пъстроцветен килим от цветя покриваше хълмистите възвишения, а гъстата трева се полюшваше плавно под бриза. Разпокъсани бели облаци с тъмносини основи обсипваха небето. Някъде долу се виждаха синьо- зелените води на потоци и езерца, но планината Уачита не беше чак толкова висока в сравнение с планините в Северна Джорджия, които Джини беше виждала.

Стив дръпна юздите на коня в гъстата горичка, покриваща изцяло един хълм, откъдето можеше да наблюдава, без да бъде видян. Скочи от седлото и помогна на Джини да слезе.

— Чакай ме тук. Ще се върна за теб веднага щом мога. Бъди нащрек да не ти се случи нещо — и когато видя, че тя се готви да възрази, сложи пръст върху устните й: — Никакви спорове. Ще мога да се движа по- бързо и безшумно, ако съм сам. Ако не се върна до три часа, тръгни на североизток към Уолдрън — намира се на около двайсетина мили оттук — той посочи в посоката, където слънцето трябваше да се намира в този час. Сложи в ръката й компас и й показа как да го използва, за да намери града.

Джини обърна внимание, че той разтоварва екипировката си и сваля седлото.

— Защо оставяш тези неща тук? И защо ми обясняваш как да се добера до цивилизацията?

— В случай че нещата не се развият, както очаквам. Не мисля, че това може да стане, но ми се струва, че е най-добре да си подготвена за възможните проблеми, за да не изпаднеш в паника и после в ръцете на бандитите. Ще прикрия следите си, така че да не могат да се върнат по тях и да те намерят. Ако ми отнеме повече, време, отколкото предполагам, ще те настигна по пътя за Уолдрън. Не забравяй да вземеш храна, одеяло и манерка — той кимна с глава по посока на струпаните вещи и обясни: — Един индианец веднъж ми каза, че когато искаш да се прокраднеш до врага, трябва да се освободиш от всичко, което може да вдигне някакъв шум. Затова ги оставям тук, а не защото ти би могла да имаш нужда от тях, ако нещо ми се случи.

Джини не знаеше дали да му вярва. Тя стисна компаса и се замисли върху заповедите му. Отново и ненатрапчиво той й показваше своята обич и загриженост.

— Сигурно те е научил също как да яздиш без седло.

Той провери револверите и ножа си.

— Да, както това, така и много други неща, които използвам в работата си. Много трикове и умения, благодарение на които останах жив толкова дълго.

— Нека ти помогна, Стив. Знаеш, че мога да стрелям.

— Ще ми отвличаш вниманието. Вярвам в твоите умения, Ана, но не мога да разчитам на своите, ако ти изпаднеш в опасност. Остани тук! Направи го, защото иначе ще убият и двама ни. Не се безпокой за мен, правил съм това много пъти. За твое успокоение ще кажа, че дори съм тръгвал и след повече мъже. Те не са далече, така че ще се върна, преди да съм започнал да ти липсвам.

Тя забави заминаването му с въпроса откъде знае, че бандата е близо.

Той й посочи едно място в долината под тях.

— Виждаш ли онзи пушек на около миля от нас? Или са решили да направят лагер там за по-дълго време, или просто днес закъсняват с тръгването. А може и да се чувстват неспокойни преди навлизането в индианската територия, защото в момента са точно на границата й.

— И си сигурен, че това е бандата, която преследваме?

— Да — Стив скочи на гърба на дорестия си жребец. Не му беше приятно да я оставя, но не можеше да рискува и нейния живот. Не искаше да казва нещо прибързано в подобен момент.

„Не го отвличай с безразсъдни признания, Джини!“

— Пази се!

Стив долови нещо повече от обикновена любезност в гласа й и в изражението на лицето й.

— Винаги се пазя, Ана — гласът му прозвуча дрезгаво. — Ти също се пази. Скоро ще се върна — той се усмихна и потегли надолу по склона.

Джини се облегна на един дъб и се загледа в струйката дим, която се издигаше през дърветата долу. Не искаше да мисли, че Стив може да бъде убит. Беше далече, дори да тичаше, бе немислимо да го настигне и помогне въпреки желанието му. Разбра, че той нарочно я беше оставил толкова надалече, особено след като му бе разказала как е нарушила заповедта на „баща си“ да стои настрана. Всичко, което й оставаше сега, бе да чака, да се тревожи и да се моли да види Стив Кар преди три часа следобед.

Стив се прокрадна към лагера на престъпниците. Един от тях стоеше на пост, въобразявайки се, че се е скрил добре за евентуалните посетители. Стив знаеше, че останалите не могат да ги видят, затова се промъкна наблизо до часовия и стовари върху главата му дръжката на револвера си. После завърза и запуши устата на първия си пленник — Роли.

Безшумно се приближи към останалите, доволен, че шубраците му помагат да остане незабелязан. После остана така известно време, наблюдавайки тези груби мъже, запомняйки имената им, регистрирайки особеностите им на говорене. Ставаше ясно, че те смятат да се задържат тук поне днес, защото конете не бяха оседлани, рогозките за спане бяха още на земята, а на огъня къкреше котле. Бандитите се излежаваха, подпрени на дънерите на дървета и пиеха кафе и уиски. Понеже не можеше да атакува едновременно четирима въоръжени главорези, налагаше се да изчака за удобен момент.

Първият момент дойде, когато Кип се обади:

— Не знам какво ще кажете, но аз отивам да попъшкам.

Стив безшумно се отдалечи в посоката, в която Кип бе тръгнал. Изчака го да свърши, цапна го по главата, завърза го и запуши устата му. Беше доволен, че до момента се справя без затруднения, но разбираше, че не бива да си внушава, че най-трудното е минало, нито да се отпуска макар и за миг.

Имитирайки гласа на Кип и специфичния му изговор, Стив извика:

— Ах, майната му, заклещих си крака в лисича дупка! Помогни ми, Тед.

— Сам си помогни, некадърник такъв — разнесе се нежеланият отговор.

Стив реши да опита пак, преди да атакува лагера:

— Дявол да го вземе, ако помръдна ще падна в лайната! Хайде, Тед!

Бандитът изръмжа нещо, но се надигна. Секунди по-късна Стив беше завързал и третия си пленник. Знаеше, че останалите двама скоро ще заподозрат нещо, затова реши да се справи с тях, разчитайки на изненадата. С револвер във всяка ръка, Стив изскочи на поляната и извика:

— Пуснете оръжието, вие сте арестувани.

Барт и Слим естествено се хвърлиха към револверите си. Слим беше взел назаем единия от револверите на Кип, защото беше загубил своите при бягството на момичето. Стив рани единия в ръката, принуждавайки го да изпусне оръжието на земята. Улучи и Барт по-високо, в предмишницата, но не преди последният да успее да стреля напосоки. Едва сега, след като се бе справил и с петимата, Стив си позволи да се отпусне.

Специалният агент се погрижи за раните им и ги завърза за отделни дървета. Примъкна останалите трима и направи същото с тях. Изгаси огъня и оседла един кон.

— Скоро, момчета, ще се върна за вас — после яхна Чууни и потегли, за да доведе своята спътница, водейки след себе си кобилата, която Чарлз Ейвъри беше откраднал за Ана.