истина след всичко, което бяха изживели заедно… „Не си причинявай тази болка, Джини. Случилото се няма за него онова значение, което ти му отдаваш.“ Искаше сърцето й да не бе допълнило: „Не още, той просто не го осъзнава. Той не може да допусне, че има някой, който може да го обича и желае с такава сила, с каквато го обичаш и желаеш!“

Стив бавно се придвижваше, за да не събуди изморената жена, преди закуската да е готова. И снощи се наложи да й даде уиски вместо сънотворно. Нещо не беше наред. Тя бе прекалено потисната в сравнение с жената, която бе опознал по време на пътуването с кервана. Къде останаха раздразнителността и духа й? Защо не му крещеше и не го ругаеше? Защо не бе поискала обяснение или поне повече информация? Дали беше мълчалива и измъчена заради мъката по загубения баща, или просто бе засегната от разкриването на лъжите, които той и Чарлз й бяха сервирали, или само бе разтревожена, че той ще установи и нейната вина, ако продължи да се занимава с разследването?

Джини се размърда и дълбоко пое въздух. После се усмихна и пак въздъхна, вече с удоволствие. Какво ухание! Миризмата на кафе, курабии и бекон я гъделичкаше по носа и стомаха.

Стив я смушка по рамото.

— Ставай, сънливке, или ще изям всичко сам. Захващам се с яйцата, така че размърдай се, жено.

Джини седна и разтри очи. Надникна в тенджерката, после вдигна поглед към него и недоверчиво попита:

— Как? Откъде?

— Имам си начин — усмихна се Стив.

— Да не би да има град наблизо? — поинтересува се тя.

Стив неправилно схвана изненадата й за желание да се махне по-бързо от него.

— Не, само една ферма. Едва ли ще искаш да останеш там. Един фермер и двамата му синове.

— И ти ги открадна? — попита тя и кимна към яйцата.

Стив я погледна косо и направи гримаса.

— Не. Защо винаги допускаш най-лошото за мен, Ана — и той раздразнено разбърка яйцата.

Тя разбра, че го бе засегнала.

— А не постъпваш ли и ти така по отношение на мен?

Той отново я погледна.

— Но аз имам сериозни основания, не мислиш ли?

— А аз нямам ли? Аз никога не бих използвала невинни хора по начина, по който ти го правиш: като се преструвам, че ги харесвам, за да мога да ги следя. — В същия миг тя се почувства виновна, защото смяташе да постъпи по същия начин с Бенет Чапман в Тексас.

Стив забеляза сепването й и странния израз на лицето й. Не беше откровена с него, но поне съвестта й караше бузите да пламват в този чудесен цвят, а чудесните й бадемови очи да примигват малко по-бързо от обикновено.

— Така, както ти постъпи с мен заради баща си? Отвличайки вниманието ми, докато той вкарва в ход злите си намерения. Вие двамата подозирахте ли, че някой агент може да ви проследи?

Напрегнатият момент не й позволи да обърне внимание на думата, която бе използвал за себе си.

— Това не е истина! Аз не знаех нищо за неговото престъпление!

— Значи си съгласна и сама го преценяваш като престъпление?

— Разбира се, че е! — Джини си заповяда да говори с по-малко плам. — А ти какво искаше да кажеш, когато спомена, че камъните са откраднати? И откъде са могли властите да разберат, че куриерът ще пътува с кервана?

Стив реши, че би могъл да й обясни:

— Скъпоценните камъни бяха откраднати от тук и от Англия. Няколко специални агенти събираха улики, разследваха и постепенно научиха за заговора на Червените магнолии. Няколко от тях намериха смъртта си за проявеното любопитство. Човекът, който ме нае, знаеше, че вашият керван е използван за прикритие, знаеше каква е сделката, предполагаше къде ще се извърши. Това, което не знаеше, бяха имената на замесените хора, защото агентът, който трябваше да ги установи, загина преди да ги съобщи. Заповядано ми бе да върна камъните и да разкрия злодеите.

Откраднати камъни… Значи затова Чарлз пътуваше със същия кораб за Америка! Убити агенти… Но това означаваше, че задачата не е безопасна за самия Стив. Той също можеше да бъде ликвидиран.

— И защо баща ти те взе от онзи аристократичен пансион? Не беше ли това с цел да те използва за прикритие, защото вие двамата не сте имали никакво намерение да се доберете до Тексас!

— Аз не знаех, че той не е закупил там собственост! — Чарлз й беше казал, че е купил магазин в Уейко, но беше излъгал. Беше й признал истината, докато пътуваха, но вече бе късно.

— Знам, че си му дъщеря, а не някаква хитра съучастница, наета срещу заплащане.

— Така ли? И откъде знаеш това?

— Проверих и това твърдение.

Джини знаеше, че смъртта на Ана не може да бъде известна в Джорджия, защото беше настъпила в друг щат.

— Преди или по време на пътуването?

— По време на пътуването — Стив съжали, че бе издал и тази проверка.

— А проверявал ли си такива неща и за някой друг?

— Не.

— Защо? — сигурно сред пътуващите бе имало и други подозрителни.

Стив разпредели храната и наля кафе.

— След онова, което се случи помежду ни, мисля, че основанията ми да го направя по отношение на теб са очевидни.

„Бил си привлечен от заподозряната, така ли“, мислеше си тя.

— Може и да са очевидни за човек като теб. И кога получи отговора?

Той искаше да научи какво й е известно и доколко е замесена. Имаше един-единствен начин да й помогне да се освободи от чувството за вина.

— Научих, че си му дъщеря в Монтгомъри. А във Виксбърг, докато ви чаках да дойдете, разбрах, че няма никакво ранчо.

Джини взе своята чиния и се замисли за датите. Той беше предприел опита за проверка по отношение на нея след първата им нощ заедно в Кълъмбъс, а проверката за двамата с баща й идваше след втората им нощ в Джексън. Вече е подозирал нея и Чарлз, което не му беше попречило да прави любов с нея при първа възможност. Подозренията му се бяха засилили, но това не го беше спряло и втория път. И след като се бе убедил, че човекът, който търси, е Чарлз, той беше планирал да…

— Значи си искал да ме изправиш очи в очи с фактите преди или след като… прекарахме заедно във Виксбърг?

Погледът му казваше „след“, но устата му не го изрече. Бяха спали заедно, след като я бе спасил и преди да разкрие истинската си задача. Но защо? Едно последно удоволствие, преди уличаващите разкрития да прекъснат взаимоотношенията им? И все пак, защо?

Той обърна внимание на това, че тя не каза „любихме“ и това, заедно с изражението на лицето й, го обезпокои. Без значение какво щеше да каже, за да оправдае, извини или обясни поведението си, то нямаше да промени нещата, а може би дори щеше да ги влоши.

— Хората и нещата не са винаги онова, което изглеждат, Ана.

Тя го стрелна с очи.

— Съгласна съм, мистър Кар. Мисля, че и двамата си го доказахме един на друг, и то в по-голяма стенен, отколкото и двамата предполагаме.

— Стига си ми отговаряла. Да ядем и да тръгваме.