някаква надежда за бъдеще редом с него. А може би още по-важно за нея беше да разбере, дали това, което ги свързваше, означаваше нещо за него. Винаги би могла да обвини силното уиски за това, че е загубила контрол над себе си. Та утре те можеха да бъдат мъртви, и какво значение имаше в такъв случай това, което щеше да се случи тази вечер между тях?
— Чувствам се много напрегната, Стив. Ще ми налееш ли още една глътка от твоята бутилка?
— Започваш да си създаваш вреден навик. Не ставай зависима от това.
— Прав си, а и наистина не изпитвам никаква нужда. Това, което искам, е да разбера дали случилото се между нас е само лъжа и измама.
Стив я погледна втренчено.
— Не, Ана, не е. Ти си ми много мила и аз те желая. В задачата ми не влизаше да те излъжа по този начин. Но ти ме изненада и аз още не съм сигурен как точно да се държа с теб. Когато приключа с тази задача, чака ме друга, която е толкова важна, че не мога да откажа. А не съм уверен накъде ни води пътят, по който вървим, даже не съм сигурен, че ни води нанякъде. Никога преди не бях минавал по него и виждам, че не знам как да го извървя. Честно ще ти кажа… не мога да се закълна, че искам да го извървя и не знам дали бих могъл, ако исках. Аз съм самотник и в това ми е силата. Освен това около мен има други неща, които могат да ни попречат да бъдем един до друг.
Джини го гледаше и слушаше със смесеното чувство на радост и тъга, на отчаяние и надежда, на смелост и страх. Той откровено й беше обрисувал една ясна картина.
— А трябва ли тези неща да ни пречат и тази нощ или докато си тръгнеш?
Беше ли я разбрал правилно?
— Ти имаш по-добър шанс в живота, Ана, ти си една фина дама. Аз съм нищо… —
— Грешиш, Стив, ти си най-добрият мъж, който някога съм срещала. И можеш толкова много да дадеш, само ако си го разрешиш. И докато не се разтвориш изцяло, аз не искам никакви обещания. Искам само теб, поне докато мога да те имам. Ако трябва да яхнеш коня и да заминеш, аз няма да се опитам да те спра. Просто ще чакам да се върнеш.
Думите й дълбоко го трогнаха, но той се страхуваше да им повярва, горчивото му минало го бе научило колко опасно може да бъде това.
— Недей, Ана. Ако замина, аз няма да се върна. Не проваляй живота си в очакване да се случи нещо, което никога няма да стане, знам това от опит. Аз не заслужавам жена като теб и затова не мога да продължавам да те привличам към мен. Сега разбирам, че това е грешно и жестоко.
Беше казал
— Може ли това да сложи край на чувствата ни? Може ли това да намали силата, с която се желаем един друг? Може ли това да ме спре да те… харесвам?
— Не ме харесвай, Ана, защото аз мога да те нараня много по-дълбоко, отколкото допускаш!
— Много късно ме предупреждаваш, Стив. Аз те харесвам и вече съм наранена — тя затвори очи и сълзите й бликнаха.
Стив се премести до нея. Погали я по главата и изсуши с устни сълзите й.
— Не плачи, Ана. Съжалявам, че нещата трябваше да се развият по този начин — той обхвана с длани брадичката й и избърса с пръсти влагата под очите й. Целуна челото й, а после и крайчеца на носа. Погали с обратната страна на пръстите си пламналите й бузи и ги прекара по шията й. — Толкова си красива и изкусителна — прошепна той, треперейки от допира до нея. Почувства се слаб и неспокоен, не знаеше как да продължи.
Ръката на Стив остана върху бузата й и докосна с палец полуразтворените й устни. Когато тя захапа леко палеца му и го облиза с език, той усети, че дишането му става накъсано и учестено. Тялото му изгаряше от желание да я притежава. Пулсът му се носеше като див мустанг, който усещаше потерята през хълмовете. Сърцето му блъскаше в ушите. Той се обърна и легна по гръб.
— Господи, Ана, какво правиш с мен.
Но Джини не можеше да му позволи да се отдръпне в момент, когато тя самата трепереше от страст. Кожата я изгаряше там, където я бе докосвал. Искаше да почувства тялото му върху своето. Със смелост, от която сама се изненада, тя се премести върху него, погледна го в очите и го целуна с изпепеляваща страст. Нетърпеливите й ръце се движеха през косата му, по лицето, гърлото му, по цялото му тяло, а после устните й минаваха по същия път.
Стив не знаеше дали трябва да стои неподвижно и да се наслаждава на тази сладка обсада, или да направи нещо и да поеме контрола в ръцете си. Не, не можеше да стои така, да усеща топлия й дух в ухото си и горещия й език, който така сладко го измъчваше. Кафявите и коси се бяха пръснали върху лицето му и го гъделичкаха. Тялото й се обвиваше около неговото с изкусителни движения. Устните и ръцете й му доставяха удоволствие едновременно навсякъде. Той дълбоко пое дъх, очаквайки това да бъде прохладен въздух, а се оказа, че е огън, защото какво друго можеше да бъде в момент, когато тя разкопча ризата му и направи с език кръгче около всяко от зърната на гърдите му. Досега не знаеше колко възбуждащо можеше да бъде това за един мъж. Започна да се извива под нея, докато пръстите й изследваха всеки инч от тялото му. Не се сдържа и изстена, когато дланта й мина по слабините му. Беше изумен, когато тя разкопча панталоните му, бръкна с ръка дълбоко в тях и напипа пулсиращия му член. Тялото му се разтресе. Главата му беше замаяна от глад, тялото му тръпнеше й болка.
Джини беше прекалено възбудена, за да изживее това приключение бавно. Чувстваше се смела. Беше така възбудена, както и той. Всичките й сетива крещяха в пълен глас колко силно го желаят.
Стив почувства, че повече е невъзможно да остава така прикован на земята. Той я хвана за ръцете и я положи по гръб. И когато треперещите му пръсти не можаха да се справят с едно от копчетата на блузката й, за негова изненада тя хвана двете й страни и рязко ги дръпна встрани, премахвайки последната преграда по пътя му. Устата му, без да губи време, се спусна надолу по шията й, по гръдния й кош и към оголените хълмчета, които го канеха да ги завоюва. Една от ръцете му плъзна надолу по бедрото й, хвана колкото можа от полата и я вдигна така, че пръстите му да могат да проникнат под нея. Той призова на помощ целия си опит, знания и умения, за да достави удоволствие и на нея, и на себе си.
Пометени от трескавата си страст, те сляха телата си. Целуваха се, милваха се и продължаваха да търсят върховното изживяване. Малко по-късно го намериха.
Когато бурята отмина, те се сгушиха един в друг и заспаха върху рогозката в обятията си.
Джини намери копчето, което беше изскубнала в снощната треска. Беше изкъпана, облечена и закусила. Стив бе направил същото. Размениха усмивки и няколко обикновени приказки, но никой не спомена и дума за това, което бяха изживели. Когато слънцето изгря, те бяха натоварили багажа и готови да яхнат коня.
Стив се качи на седлото на Чууни, после помогна на Джини да седне зад него.
— Никакви разговори днес, Ана. Не бива да се разсейвам дори за миг. Ще ги настигнем около обед, независимо дали ще забавят, или ще спрат.
— Не се страхувай, аз ще те защитя. Само прави всичко, което ти кажа.
— Искам да опазиш и двама ни, Стив — тя опря буза върху гърба му и го притисна още по-здраво в ръцете си. После разхлаби прегръдката си, засмя се и каза: — Толкова, отсега до края на деня ще бъда послушна.
Беше й благодарен за прегръдката.
— След като те оставя да се скриеш, не се показвай, независимо какво ще чуеш или видиш. Ясно ли е?
— Да, сър — отговори тя, знаейки, че ще му се подчини, точно както се бе подчинила на Чарлз Ей… . Тя примигна, спомняйки си, че помощта й не му бе спасила живота й, кой знае, може би дори беше станала причина той да го загуби. Знаеше, че е загуба на време дори само да спомене на Стив за отказ от задачата, която му беше възложена.
