безпокой, те няма да ни причинят нищо лошо.
Но гласът му не й прозвуча убеждаващо. Разстоянието между тях и групичката бандити, както и крякането на жабите, им позволяваха да разговарят тихо, без да бъдат подслушвани. Бяха им позволили да се отдалечат толкова много, защото конете се намираха близо до бандата, а и Барт беше напомнил, че
— Каква е цялата тази история, мистър Ейвъри? — попита го тя. — Все пак имам право да знам защо съм отвлечена.
Той реши, че рано или късно тя сама ще разбере истината, така че беше без значение дали ще й я каже сега или по-нататък:
— Аз съм куриер на движението Червените магнолии. Изпълнявам изключително важна мисия за тях.
Джини го изгледа с широко разтворени очи, вглеждайки се в едва доловимите на лунните лъчи черти на лицето му. Знаеше името на този могъщ отряд на Клана. По време на пътуването беше научила, че повечето членове на Невидимата империя честно вярват, че тяхната организация е сформирана, за да се противопостави на янките и на тероризма на бившите роби из територията на отслабения Юг. Но както ставаше с всички по-големи групи бунтовници, в ку-клукс-клан имаше членове, които отиваха много по- далече от защитата и правосъдието, за да потърсят лично отмъщение и задоволят своята алчност.
— Куриер? На какво?
Чарлз потупа колана си.
— Скъпоценни камъни, главно диаманти, които струват цяло състояние. Ще ги разменим за оръжие и амуниции при Тимъти Греъм в Сейнт Луис и ще наемем скаути, които да открият враговете ни.
— Какви врагове, сър?
— Хора като Шърман, опустошили Юга, членовете на Лигата на лоялистите, които продължават да грабят из земите ни. Ще накажем тези хора, ще ги убием и те повече няма да могат да причинят това на други.
— Искате да ги откриете и… убиете?
— Да ги накажем за деянията им, за онова, което все още правят с нас. Да спрем негърските банди, които те подбуждат, въоръжават и обучават, за да грабят и ни избиват. Защото тези натрупали ненавист в себе си бивши роби са се впили в нас като кучета в къс окървавено месо, въпреки че повечето от нас даже не са притежавали роби, а другите, които са имали, никога не са се отнасяли зле с тях. Защото не са вярвали в жестокостта и защото не са имали причини да повреждат такава ценна собственост. Ние не можем да гледаме тези атаки, скрити като страхливци. Но и не можем да се борим открито, разкривайки, че сме Клансмени. Ако успеем, Юга ще се изправи отново в предишното си великолепие. Ние ще бъдем свободни, ще бъдем в безопасност и така могъщи, както сме били някога.
— Но това, което планирате да постигнете с тази ваша… „мисия“, мистър Ейвъри, е убиване. Вие не можете да станете част от това. Вие сте прекалено добър и мил човек. Войната свърши, забравете за нея.
— И да забравя за смъртта на моята Ана? Изнасилена, пребита и довършена от янките? А тя не беше единствената жена, на която се случи такова нещо през войната. Сред нас има членове, чиито жени, дъщери, майки и сестри също бяха насилени, измъчвани или убити. И благодарение на това — той потупа колана си — извършителите ще могат да бъдат открити и наказани. За смъртта на моята невинна Ана и за другите жени ще бъде отмъстено.
— С помощта на какво, мистър Ейвъри? Там ли са скрити камъните?
— Да, в кесия, пристегната на кръста ми. Не искам онези хора там да разберат какво нося и къде съм тръгнал. Те вероятно си мислят, че става дума за пари, препоръчително писмо или квитанция за платена сметка.
„Скаути?“, отекна в мозъка й. Като Стив, който предлагаше услугите си срещу заплащане, а Чарлз не се бе уморил в опитите си да я сближи с него. Мисълта, че той и Чарлз биха могли да се окажат тайни съзаклятници, я стресна. Стив проявяваше любопитство и внимателно беше следял какво става наоколо… може би се бе интересувал от нея и беше шпионирал останалите именно поради тази причина. Кой знае, може би беше надушил за тази „мисия“ и търсеше куриера, за да намери чрез него човека, който ще го наеме в бъдеще. Стив бе настоявал тя да бъде въоръжена през цялото време. Може би, предвиждайки сегашните неприятности, той бе искал да я подготви да бъде в състояние да се защити сама? Не, възрази тя сама на себе си, той не би приел да му бъде възложена толкова гадна задача.
— И вие ухажвахте Стив Кар, за да го подлъжете да стане един от тези скаути? — попита тя. — Затова ли искахте да го примамите чрез мен, вашата дъщеря?
— Не, момичето ми. Когато споменах за наемането на хора, имах предвид детективи. Желанието ми беше единствено Стив да те съпроводи до баща ти. Ето сега виждаш, че аз не бих могъл да дойда с теб. А Стив Кар е добър и честен човек, опитен водач и изкусен стрелец. Мислех, че ти можеш да се възползваш от помощта му, от защитата, която той би могъл да ти обезпечи, след като се стигнеше до момента, в който щяхме да се разделим в Тексас. — Чарлз тежко въздъхна и се намръщи. — Но след всичко това, той най- вероятно няма да пожелае да се наеме да работи за теб, независимо от заплащането. Защото освен другото, той е горд и упорит. Ако двамата отново се срещнете, ти ще унищожиш всяка надежда да бъдеш с него, както ако му заявиш, че си Ана Ейвъри, така и ако му признаеш, че си го лъгала. Каквото и да направиш, той повече няма да има доверие в теб. Мъжете могат да мамят, в състояние са да очакват, че за това ще им бъде простено, но ако една жена ги излъже, те възприемат това като злостна атака или като непростимо предателство. Освен това би било опасно и глупаво да пътуваш с някой, който мисли подобни неща за теб.
Джини се страхуваше, че тези мрачни думи могат да се окажат истина, но само времето и поведението на Стив можеха да я убедят. Безпокоеше се също какво ли си мислят за нея приятелките й в кервана. Може би те бяха разнищили всичко, на което са били свидетелки, и бяха разбрали, че „баща й“ е извършил нещо много по-осъдително от краденето на коне. Можеха дори да допуснат, че тя е една умна й тайна съучастница в деянията му. Нейните четири приятелки… Вече започваха да й липсват и тя се надяваше, че те няма да повярват в подобна ужасна лъжа за нея.
О, без съмнение, Кати Кинг е била очарована да я види да си тръгва. И също без съмнение кражбата на коня им щеше да й даде повод да изплаче мъката си на рамото на Стив.
В осем сутринта на следващата сутрин те отново потеглиха. Равнините на Арканзас галеха успокоително окото със зеленината и красотата си. Във всички посоки, докъдето им стигаше погледа, се виждаха ниви, които бяха засети с памук, ориз, царевица. Групата заобикаляше населените места и отбягваше всякакъв контакт с фермерите и работниците, така както отбягваше местата, където добитъкът мирно пасеше сред гъстата трева. Няколкото хълма, по които минаха, бяха толкова полегати, че по-скоро се възприемаха като неравности по терена. Тук-там, сред тази подобна на прерия местност, се виждаха малки горички. Тропотът на копитата им стряскаше сърни, пъдпъдъци, катерички, зайци, а в няколко случаи също патици и опосуми.
По време на една от кратките им почивки Барт й каза, че жителите по северните и западни покрайнини на щата са изключително независими хора и се отнасят крайно подозрително към непознатите. Подчерта също, че особено в изолираните планински райони са изостанали, бедни и груби. Направи признанието, че по Севера лоялността към Юниона е особено силно и че там все още избухват битки между симпатизантите на бившите конфедералисти и юнионисти.
— Не вярвам да ви хареса, ако ви заловят планинците, мис Ана — завърши водачът им. — Защото никога вече няма да видите нито град, нито приятелско лице. Ще им служите като роб до смъртта си, или докато станете твърде стара или коремът ви се подуе.
На Джини не трябваше да се обяснява какво означава тази фраза. Тя потръпна, осъзнавайки, че може да избяга от една опасност и да се натъкне на друга.
