— Нямаше да го направят, ако бяхте действали съгласно уговорката — изсумтя презрително Чарлз.

— Времето е най-важното нещо, Ейвъри, и скоро ще разбереш това.

— Нищо не беше по-важно от това да се запази в тайна самоличността ми и целта на мисията ми.

— Вече е късно да се безпокоим за това. Хайде да тръгваме. Съберете си нещата за заминаване, мис Ейвъри.

— Казах ви, че тя няма да дойде с нас. Ана ще остане тук и ще продължи с кервана за Далас.

— Ще дойде с нас, Ейвъри. Законът може да тръгне по следите ни всеки момент. Може да се възползваме от компанията й за прикритие. Стоката в теб ли е?

— Тя е на безопасно място. Ще ги предам на Греъм, когато се видя с него.

Лутър Биймс бе наблюдавал развитието на събитията и дори бе доловил откъслечни думи. Той се приближи и попита:

— Проблем ли има, момчета?

— Ще се наложи да напусна кервана с моите приятели — каза Чарлз. — Ана продължава за Далас с вас и ще ме изчака там. Надявам се, че ти и Стив ще се грижите за нея.

Водачът на бандата докосна дръжката на револвера си.

— Не, сър, това не е много умно. Дъщеря ви ще дойде с нас. — И когато Големия Л. понечи да изтегли пушката си, той го предупреди: — Няма да направите това, мистър, защото много свестни хора тук могат да пострадат. Защо не оставите настрани тази пушка, докато заминем?

— Каква е тази работа, Ейвъри? — попита Лутър Биймс, след като се подчини.

— Частна — отговори късо Ейвъри.

От онова, което властите му бяха разказали, когато помолиха за съдействието му, Големия Л. разбра какво става в момента, но не смееше да се опълчи срещу петимата въоръжени мъже, които изглеждаха като хора, за които убиването се е превърнало във втора природа.

— Хайде, вие двамата, съберете си багажа и да се махаме оттук. Тя ни е необходима като заложница. Никой няма да ни последва, нито ще стреля по нас, ако водим със себе си и нея.

— Заложница? — повтори вледеняващата дума Джини с широко отворени очи.

Чарлз разбра, че няма да може да разубеди мъжете. После погледна към Джини:

— Съжалявам, Ана, но ще трябва да дойдеш с нас за известно време. Не се безпокой, ще си в безопасност. Обещавам ти това.

— Ами вещите ми, татко? Ще вземем ли фургона с нас?

— Не — отговори водачът вместо Чарлз. — Ще яздим.

— Но аз нямам кон — каза Джини на мъжа, който единствен говореше през цялото време.

Със злобна усмивка босът каза:

— Сигурен съм, че някой от тези прекрасни хора ще ви даде един кон назаем, защото иначе ще им се случат някои неприятни неща.

Джини схвана мисълта му едновременно с Големия Л. и Чарлз.

— Да откраднем кон?

— Да вземем назаем е по-добра дума, мис Ейвъри.

„Това щеше да принуди властите да тръгнат по следите им, помисли си Джини. И след като започнеха да задават въпроси, цялата истина за нея щеше да излезе наяве.“

— Но краденето е противозаконно — възрази тя. — Ще ни донесе неприятности.

— Няма да крадете вие, аз ще го направя. Роли, намерете й двамата със Слим един добър кон. Ейвъри, съберете с дъщеря си най-необходимото в една пътна чанта. Веднага.

— А вещите ми? — разтревожено се обади Джини.

— Фургонът ще трябва да остане тук — отговори Чарлз.

— Ами ако ги разграбят, преди да се върнем?

Големият Л. схвана, че Ана не разбира какво става и не можа да проумее, че бандите я отвличат като заложница.

— Не се притеснявайте, мис Ейвъри, приятелите ви ще карат вашия фургон на смени до Далас. Личните ви вещи ще ви чакат в офиса на компанията само след няколко седмици.

— Благодаря ви, мистър Биймс, но аз просто не мога да ви създам подобни неприятности.

— Това не са никакви неприятности, мис. И без това направихте много за останалите, така че те няма да имат нищо против да ви помогнат на свой ред. Най-добре ще бъде да тръгнете с баща си и неговите приятели, защото не искаме да пострадат невинни хора и деца. Стив ще се погрижи за всичко, когато се върне от града.

Джини схвана намека му. Сърцето й се сви от страх, като си помисли, че Стив, който вече се притесняваше, че още не са в града, сигурно скоро щеше да се върне и щеше да влезе в престрелка с тези… престъпници. От друга страна, тя не искаше да излага на опасност съвсем невинните хора в лагера. Беше се доверила на грижите на Чарлз Ейвъри… и ето че се бе озовала в центъра на неговите неприятности.

— Прав сте. Благодаря ви, сър.

Джини се качи във фургона, избра една от пътните чанти и я напълни с дрехи за из път. Погледна с крайчеца на окото си дали я наблюдават. Прецени, че никой от мъжете не е достатъчно наблизо, за да я види, когато сложи резервните патрони в джоба на ризата си. Пистолетът беше на бедрото й. Мъжът, който я чакаше на задната врата, й каза да бърза.

Джини разбра, че не може да се противопостави, но благодарение на обучението под ръководството на Стив, както и на предвидливостта му, поне не беше беззащитна. Щеше да се подчини, но щеше да очаква удобна възможност за бягство. Щеше да наблюдава внимателно откъде минават, за да може да се върне по същия път по-късно. Призна пред себе си с тъга, че преценката й за Чарлз Ейвъри в някои отношения се бе оказала напълно погрешна: намеренията му очевидно не бяха добри и той я бе използвал като прикритие за своите цели. Но все пак беше се опитал да й помогне, беше настоял тя да не тръгва с него. Провалът на опита му означаваше само, че той нямаше власт над тези груби бандити и осъзнаването на този факт я изплаши.

Пет минути по-късно тя и Чарлз бяха на конете. Потеглиха. Конят, който тя яздеше, беше взет от саркастично усмихващата се Кати Кинг — Ед бе в града. Джини махна с ръка на своите четири зорко наблюдаващи приятелки, давайки им да разберат, че не тръгва доброволно.

Седмината се отправиха в галон на юг, стигнаха до някакъв поток и яздиха в него за известно време. След това се отклониха на североизток, като единият от мъжете остана зад всички, увиснал на седлото, за да заличи следите им. Заобиколиха Виксбърг и се насочиха на северозапад към Арканзас.

Джини се страхуваше, че не оставят никакви следи, по които някой би могъл да ги последва и да им дойде на помощ. Обърна се на седлото, за да хвърли поглед на големия град, разположен върху стръмни хълмове, с покрити с чакъл улици. Последният й поглед падна върху сградата на съда „Грийк Ривайвал“, издигната в най-високата точка на града. Преди да се съсредоточи върху маршрута, по който бяха поели, тя си помисли за Стив Кар, който напразно я чакаше в града, където смятаха да прекарат заедно деня и да изживеят една разкошна нощ след това. Какво ли щеше да направи той след като откриеше, че е била отведена против волята й? Стив не можеше да изостави работата си и не можеше да махне с ръка на отговорностите, които бе поел, за да се втурне да спасява дъщерята на Чарлз Ейвъри. Нямаше значение какви бяха чувствата му към нея, дългът и работата стояха на първо място. Беше сигурна, че той ще остави местните представители на закона да направят каквото бе необходимо.