— Съжалявам, Стив. Нямах намерение да казвам това. Накара ме да се ядосам, като се забавляваше за моя сметка. Харесвам те и искам да сме приятели, да има мир между нас, помирение.

Тя изглеждаше истински разкаяна, но той отхвърли молбата й.

— Не ме съжалявайте и не ми съчувствайте. Не съм единственото живо копеле. Така както я карат някои мъже и жени, кой би могъл да установи бащинството? Вземете например онази жена на Кинг — децата й биха могли да бъдат от трима различни мъже. Ако не престане да ми се натиска да стана номер четири, ще съжалява.

Това ли беше нещото, което влияеше върху чувствата и поведението му към жените? Към нея? Поне беше разбрала неправилно случката, на която беше станала свидетел по-рано.

— Съжалявам, че мразите толкова много майка си.

Стив я изгледа някак странно.

— Не я мразя. Обичам я.

Тя осъзна, че той не спомена баща си, ако изобщо знаеше кой е той. Не го разпитва повече върху парливата тема. Но защо да обвинява и да мрази замесения мъж, а не жената? Странно!

Той беше така предизвикан от нея, че възнегодува.

— Само едно приятелско предупреждение, Ана, ако си започнала да ме заглеждаш, недей. Не съм на разположение.

— Женен ли си, или имаш любима?

— Нито едното, нито другото — в миналото, настоящето и бъдещето. В живота ми няма място и за двете. Човек като мен има нужда да се грижи само за себе си.

— Това звучи ужасно студено, грубо и самотно, Стив.

— Може и така да е, но ме задоволява напълно. Никога не си позволявам да се поставям в ситуация, която носи поражение. Ти също не би трябвало да го правиш. Бъди смела и умна и няма да стигнеш дотам.

— Ти не се доверяваш на никого и никого не допускаш до себе си.

— Не! Просто се доверявам само на себе си.

— Не ти вярвам.

— Защо не?

— Кой би искал нарочно да живее по този начин? — отговори тя. — Освен това ти си твърде различен, за да останеш завинаги сам.

— Така ли? Мъж като мен би взел всяка жена, която му се предлага, дори ако не чувства същото, което и тя. Пази се от дяволи като мен, Ана Ейвъри. Ние сме опасни, ненадеждни и егоистични.

— Това предизвикателство, което трябва да се приеме, ли е? Да ти докажа ли, че грешиш относно себе си?

— Може би е така, защото ти си една съблазнителна жена, но все пак не го приемай. Когато намериш време да помислиш за мен внимателно, ще осъзнаеш, че съм прав, че съм по-лош, отколкото която и да е бясна буря. Връщай се сега в лагера. Бурята става все по-лоша и да седиш тук сама не е безопасно. Не прави това втори път.

Джини долови двойствен смисъл в думите му.

— Стив…

— Не настоявай или ще съжаляваш. По-добре ме послушай, докато съм великодушно настроен. Тръгвай! — заповяда й той.

Джини му се подчини, но не й се искаше да го остави.

Той гледа дълго след нея. А така му се искаше да я издърпа в обятията си и да покрие устата й с целувки. Облегна се на едно дърво и пое няколко пъти дълбоко въздух, за да се успокои. Главата му тежеше. Не чувстваше вече спокойствие в сърцето си, а това го тревожеше. Защо изобщо й беше разкрил такава унизителна и горчива тайна? Защото тя беше нарушила равновесието му — беше го изненадала неподготвен. Тя беше отрова.

След като захвърли бохчата си в колата, Джини просна измокрените си дрехи на въже, което беше опънала между две дървета. Нагледа нервничещите мулета и тръгна към колата на Дейвис.

Откакто остави Стив, тя размишляваше за този човек, докато вършеше работата си. Тя го желаеше, можеше да си представи страха и страданията, които е трябвало да преживее той без името на обичния си баща, без напътствията му и ласките му.

Кръстът трябва да е бил ужасен. Може би майка му е била изнасилена, или пък е избрала някой недостижим мъж, такъв, в какъвто се беше превърнал синът й.

Стив Кар очевидно беше един измъчен човек с дълбоки рани, изплашено сърце, обезпокоена душа и трагично минало. По неговото собствено признание не искаше да се довери или да се сближи с когото и да е, особено с жена. Тя започваше да разбира защо е толкова мрачен и предпазлив. Бранеше се да не бъде наранен отново. Но не знаеше, че най-големият му враг и мъчител е самият той. Тя беше сигурна, че той не разбира колко много се нуждае от любов, удобство и спокойствие. Може би избухването му не беше случайно, може би душата му се опитваше да достигне до нея.

Когато Ели отговори на повикването й, Джини каза:

— Само за минутка да си облека сухи дрехи, а после нека Стюърт доведе момичетата да спят тук.

— Не искаме да те притесняваме, Ана. Така и така ще трябва да спим по този начин по време на пътя, когато е лошо времето.

— Няма нужда да се схващате, преди да е станало необходимо — пошегува се тя. — Наистина, не е притеснение за мен, и всички ще се чувстват уютно.

Джини седна по нощница на дюшека с двете момичета. Тя беше уморена и се нуждаеше от хубав сън, но още повече се нуждаеше от забавление. Най-малката си погрижи за това, защото се страхуваше от шумния дъжд и гръмотевиците.

— Да поиграем на една игра — предложи тя, — нека си затворим очите и да си помислим на какво прилича бурята. — Готови ли сте? — попита Джини.

Когато и двете отговориха едновременно, тя каза:

— Аз ще съм първа. Слушайте дъжда, той звучи като майки ви, когато… пържи пиле или бекон. Гръмотевицата звучи като… баща ви, който е отишъл на лов.

— Звучи като че ли отгоре преместват мебели — позволи си да каже по-голямата.

— Права си — рече Джини и играта продължи.

След това тя ги забавляваше и развличаше с истории, които майка й и баща й бяха й разказвали като дете. При един гръмотевичен трясък най-малкото момиче се притисна до нея. Джини я прегърна.

— Гушни се по-близо, аз ще те пазя. Когато бях малко момиченце и се боях от бурите, майка ми оставяше запалена свещ и ми пееше.

Джини беше намалила светлината. Фенерът беше подсигурен срещу инциденти. Тя пя нежно на момичетата, докато не заспаха от двете й страни. Тя се засмя удовлетворена и затвори очи.