нея, ако разбереше, че Чарлз Ейвъри е виновен?

Докато галопираше на гърба на Чууни, за да се освободи от напрежението, се досети, че няколко души щяха много да се изненадат на другата сутрин.

Събота сутринта. Джини отиде да помогне на Луси Ийвс в домакинската работа преди последното им упражнение. Жената й показа здравата патерица, която Стив Кар й беше направил, за да й помогне да върви. Тя разбра, че скаутът беше предложил на приятелката й да пропусне трудната задача, но тя беше отказала. Джини беше доволна и поразена. Сети се за думите, които беше изсипала върху него по този въпрос. Защо не й беше казал за това? Не беше го направил, след като тя го разкритикува. Явно се опитваше да прикрие или да отрече добрите си черти. Обзеха я угризения. Веднага щом свърши домакинските работи на Луси, тя го потърси.

— Стив, искам да се извиня за онова, което се случи на пътеката вчера. Луси ми каза какво си направил за нея. Погрешно реших, че си толкова изпълнен с омраза. Бях в лошо настроение, защото не бях спала. Не трябваше да си изкарвам напрежението върху теб. Моля те, прости ми.

— Няма нищо за прощаване, госпожице Ейвъри. Това ми е работата, да гледам всеки да си върши своята работа. Тя се нуждаеше от помощ, така че й я предоставих.

— Не сте толкова студен и безсърдечен както се опитвате да се представите. Сигурна съм, че трябва да сте страдали през живота си, но можете да оставите миналото да си отиде, ако пожелаете това достатъчно силно.

— С ваша помощ, госпожице Ейвъри?!

Сълзи блеснаха в кестенявите й очи. Тя се опита да убеди себе си, че реагира в самоотбрана, но това я нараняваше. Това нараняваше него. Когато отговори, гласът й беше напрегнат:

— Знам, че за вас е трудно да приемате думи на благодарност, но те идват от дъното на душата ми.

— Не прави това! Не гледай на мен като на нещо, което не съм. Това, че съм отговорен за хора, които са ми поверени, не означава, че имам нежно сърце, като твоето. Аз ти казах и ти показах що за човек съм — копеле не само по рождение.

Джини поклати глава.

— Ако смятате, че любезността и състраданието са слабост, грешите, Стив. Понякога хората нараняват себе си, когато рискуват, но всъщност животът губи солта си без тези моменти. Ако не бяхте човекът, който си мисля, че сте, щяхте да вземете онова, което ви предложих, без да се замислите.

— Грижа се за оцеляването и работата си. Ако си играя с теб, би могло да им навреди.

— Можеш да се убеждаваш, че това е бил твоят мотив, но аз не го вярвам.

Той впери поглед в нея.

— Какъв смятате, че е моят мотив?

Джини реши да рискува, като заложи всичко на карта.

— Мисля, че се чувствате по същия начин както и аз. И това ви обърква.

Стив присви очи.

— Смятате, че съм страхливец?!

— Само по отношение на вашите чувства — обясни тя. — Можете да рискувате всичко и дори собствения си живот, но отказвате да приемате емоционални предизвикателства. Поемането на физически предизвикателства може да ви убие, а емоционалните биха могли само да ви наранят, но могат да бъдат излекувани с течение на времето.

— Някои рани не зарастват никога, Ана. Никога!

— Защото вие ги държите отворени, кървящи, не ги лекувате!

Той осъзна, че трябва да прекъсне този неудобен разговор.

— Докато не изживеете живота ми, никога не бихте могли да ме разберете. Лесно се дават съвети. Аз съм самотник и такъв ще си остана, докато умра.

Джини разбра, че може би няма да съумее да го убеди да поеме риск, който би могъл да нарани и двамата, ако се провали.

— Не сте единственият на този свят, който се страхува да поема рискове, който е страдал и е бил изиграван от живота.

Нещо в гласа и изражението й го засегна дълбоко.

— Как е възможно дама като вас да знае, какво е страдание?

Сълзи напираха в очите на Джини, но тя ги сдържа.

— Това би ви шокирало.

— Да те ядосват разни момчета или да бъдеш далеч от къщи в скъп пансион не е най-голямото нещастие на света, Ана.

— Това няма нищо общо с тези неща. Да, аз съм живяла лесно, както много хора биха решили, но вие всъщност не знаете нищо за мен или… — Джини сведе мигли преди да се разкрие прекалено много пред един… непознат. Тя бе обзета от непреодолимо желание да се разплаче. Когато повдигна отново очи, вече се беше съвзела, но малко неща останаха скрити за мъжа пред нея.

— Забравете за това — каза тя. — Дойдох просто да ви благодаря, а не да отхвърля бремето си. И без това на вашите рамене тежи толкова много. Освен това не се познаваме достатъчно добре, за да водим такъв сериозен разговор. Ще се видим по-късно, господин Кар.

Той разбра колко много я беше наранил. Не можа да се възпре и протегна ръка към нея.

— Ана, кажи ми…

Тя не го погледна.

— Не, господин Кар, вие разрешете проблема си, а аз ще разреша своя.

Тя се отдалечи с високо вдигната глава.

Стив отново се върна на разговора им.

Какво искаше да му каже? Защо не сподели с него това, което я тревожеше? Тя таеше някаква загадка и той трябваше да я остави сама да я разкрие.

Групата се събра около една кола при следващото сечище — използваха каруцата на Ейвъри, защото имаше по-малко багаж за разтоварване, а и Чарлз притежаваше необходимите за днешното упражнение инструменти. Преди да започнат с урока, Стив разказа на другите как „госпожица Ейвъри“ се беше измъкнала от калната дупка и похвали ловкостта й. Това изненада приятно Джини.

— Трябва да запомните тези номера, в случай че имате нужда. Сега нека се научим как се изважда и сменя колело. Ще ви кажа как се извършват ремонтите.

— Защо да се учим на това? Мъжете ни ще свършат тази работа.

Стив им обясни.

— Така е, ако съпругът ви е жив и здрав. Но какво ще стане, ако мъжете ви пострадат — могат да бъдат убити или да се разболеят прекалено сериозно, за да работят. Ако някоя от тези беди ви сполети, може да се наложи да не продължите. В такъв случай хората или решават да се отправят към най-близкия град, за да се възстановят там, или просто се връщат обратно. Веднъж отцепили се от колоната, оставате сами. Ако ви се счупи колело или друга част, кой ще я смени или поправи? Нима ще седнете да чакате и да се надявате помощта да дойде сама? Продуктите могат да привършат, а може и да се отбият крадци. Не ви насилвам с този урок, но не казвайте, че не съм ви предупредил.

След тези думи никой не напусна района. Използваха крика на Чарлз Ейвъри, за да повдигнат колата там, където се свързва оста с напречните валове. Въртяха манивелата на смени, сваляха колелото, сменяха го и т.н.

След като всички опознаха начина на действие, разпръснаха се за обяд, а после направиха редовната разходка от четири мили. Щом всичко това приключи, Стив ги събра, за да им даде последни напътствия.

— Вие сте третирани и готови, дами. Уверено използвайте новите си умения по пътя. Не ги забравяйте. Постарайте се да привършите с домакинските си работи и подготовки тази вечер и утре. Тръгваме в понеделник точно в седем. Свободни сте дотогава освен за упражнението утре. Не искам да се размекнете за един ден. Скоро се отправям към града, за да съобщя на коларите с житото, че сме готови и че могат да