се присъединят към нас утре. Ако някой от съпрузите ви иска да дойде, за да донесе провизии, ще бъде добре дошъл да язди заедно с мен. Всички вие свършихте добра работа, така че, надявам се, че никой няма да има проблеми по пътя.
Радостни възклицания се понесоха сред жените.
Джини се покатери на колата, закара я обратно на нейното място в лагера и разпрегна конете. Влезе вътре, за да се убеди, че всичко е на мястото си.
— Госпожице Ейвъри?
Тя се обърна.
— Имате ли съобщение за баща ви, което бих могъл да предам? Нещо необходимо за из път?
— Благодаря, Стив, няма нужда.
— Ще се видим по-късно.
— Довиждане, Стив и още веднъж благодаря.
Той докосна с пръсти върха на шапката си и тръгна.
Джини поклати глава недоволно.
Джини отпъди тези мисли и отиде да види Ръби Емерсън.
— Мога да погледам децата, докато ти изпереш — предложи тя. — Аз мога да изпера и после.
— Това е толкова мило от твоя страна, Ана. Джордж отиде до града с господин Кар да допълни отново някои от запасите ни.
— Ще бъде забавно и нужно за мен. Само ми кажи какво да правя.
Джини изпра дрехите си на реката. Щом привършеше с някоя от тях, поставяше я върху едно одеяло, за да не се изкаля. Сети се, че гладенето ще бъде невъзможно в лагера и по пътя си представи как ще изглеждат някои от памучните облекла.
Чу далечен изстрел и си спомни, че някои от мъжете бяха отишли на лов. Беше доволна, че не бяха имали никакви проблеми, докато бяха на лагер тук и се молеше да бъде така и по пътя.
Стив се беше облегнал на едно дърво в лагера.
Припасите и дрехите му бяха готови. Те винаги бяха готови за бързо заминаване. Никой от хората, които бяха дошли с него в града, не беше направил нещо подозрително. Скъпоценните камъни бяха или скрити в кола, прикрита някъде около лагера, или щяха да пристигнат на другия ден с Чарлз Ейвъри. Стив беше спрял пред пансиона за малко под претекст, че трябва да предаде нещо на Чарлз във връзка с програмата им. Човекът не си беше вкъщи, така че по-малката му сестра прие съобщението. Добрата жена беше изпратила на Ана разни неща за ядене и един шал.
Стив заключи, че пансионът е чист, просторен и се радваше на успех, но не достатъчно, за да се направи състояние от него или да осигури високо обществено положение. Той беше очаквал нещо съвсем различно от собствеността на Ана. Помисли си, че това е така, защото Чарлз, подготвяйки се за заминаването си на Запад, беше продал къщата си, търговията си и се беше пренесъл тук със сестра си. На Стив му се дощя да надникне в предишния начин на живот на Чарлз, за да знае повече за този човек. Трябваше му също и повече време, за да проучи и другите мъже. Сега той не знаеше към кого по-напред да насочи вниманието си.
Джини простираше, когато Стив дойде при нея. Тя го погледна бегло и се усмихна:
— Трудно ми е да повярвам, че ще се отправим на Запад в понеделник.
— Очаквате ли това с нетърпение?
Джини се загледа някъде под въжето с дрехите и си помисли за баща си.
— Да, много.
— Добре е да се радвате на пътуването. Щом пристигнете, ще имате много работа. Леля ви ви изпрати някои изненади.
Джини го погледна.
— Отишли сте да я видите?
— Отбих се, за да кажа на баща ви, че ще тръгваме в понеделник. Не беше вкъщи, така че размених няколко думи с леля ви, и й оставих съобщението.
— Това е много мило от ваша страна — каза тя и се съсредоточи върху работата си.
Стив се позачуди защо тя се разстрои като разбра, че е посетил дома й. Може би тя беше загубила много повече през войната, отколкото даваше вид…
— Какво е това, господин Кар? — едно от момчетата на Дейвис извади ножа на Стив от ножницата в ботуша му, докато той размишляваше.
Стив реагира веднага, като грабна острието и го изтръгна от ръката на стреснатото дете.
— Това е остро и опасно, синко. Никога не си играй с ножове или пушки.
— Съжалявам, сър. Няма да се повтори. По-добре да си тръгвам.
Джини и Стив наблюдаваха притесненото момче как избяга при другите деца. Тя погледна ръката на скаута, докато той втъкваше обратно оръжието и видя червена струйка от дланта му.
— Вие кървите. Нека да видя ръката ви.
Стив погледна раната.
— Само драскотина. Не боли много.
Джини хвана ръката му и я огледа.
— Трябва да се превърже, аз ще…
— Не се тревожете. Мога и сам да се погрижа за това. Винаги сам се грижа за себе си.
— Тази кръв трябва да докаже, че и вие сте човек като всеки друг. Не би ви навредило да допуснете и други хора до себе си. Може и да бъдете изненадан като разберете, че това ви харесва. Раната може да се инфектира. Трябва да я превържа. Освен това искам да се науча на това — можете да ми казвате какво да правя. Настоявам, Стив! — Тя улови китката му и го придърпа към колата си. — Седнете тук, докато донеса кутийката с медикаментите.
Стив седна послушно с кръстосани крака, като наблюдаваше приготовленията й. Тя взе аптечката и един леген с прясна вода.
Джини изми нежно раната, но кръвта продължаваше да се стича.
— Не изглежда дълбока, така че няма да има нужда да се шие.
Тя дезинфекцира мястото и го уви с чиста превръзка. Скаутът не трепна през цялото време.
— Така е по-добре. Утре ще я проверя и ще сменя превръзката.
— Благодаря, доктор Ейвъри, свършихте добра работа.
Джини му върна усмивката и саркастично отбеляза:
— Виждате ли, не е толкова лошо да допускате някой да ви помага. За разнообразие. Правите толкова много за другите.
— Може би сте права — омекна той. Усети, че тя още не беше пуснала ранената му ръка. Докосването беше чудесно. Възбуждаше го и той отмести ръката си.
Оттласна се леко от задната преграда и се обърна към нея:
— Нещата, които изпрати леля ви, са там — той посочи една малка купчинка. — Довиждане.
Джини дълго гледа след него. После изхвърли кървавата вода и прибра аптечката. Върна се към прането си. Беше удивена, че той отстъпи пред молбата й. Беше й приятно да се грижи за него, да го докосва. Колкото повече време прекарваше с него, толкова повече искаше той да остане в живота й.
Полумесецът се опитваше да даде подходящо осветление на призрачния пейзаж. Работата му беше подпомогната от огньовете, чиито ярки пламъци подскачаха нагоре и изпращаха кълба дим. Абаносово черното небе бе изпълнено с ярки звезди. Освежителният полъх раздвижваше тревата и покритите с мъх клони. Земята беше още мека от двудневния дъжд, а нощта преливаше от звуци. Жабите и щурците се
