накара Луси да седне, докато тя измие чиниите и всичко останало бъде прибрано. Помогна на Джеф да приготви всичко за задаващата се буря. След това седна на земята и разтърка глезена, прасеца и крака на Луси с мехлем.
— Причинявам ли ти болка? — попита Джини, докато масажираше внимателно увредения участък.
Луси се засмя и въздъхна почти замечтано:
— Не, но ти си толкова мила с мене. Чувствам се като бебе в пелени. Като в рая е.
— Ти заслужаваш добро отношение. Ще повторя това утре.
Джини се разбърза, за да довърши собствените си домакински работи и се отправи към района, определен за къпане, за да измие калта и да изпере мръсните си дрехи. Не би окаляла леглото си, нито би изцапала колата. Щом чу гласове при завоя на пътеката, бързо се шмугна назад в някакви храсти, когато разбра, че това са Кати и Стив. Каза си, че тази постъпка е глупава, но не искаше да срещне или да разговаря с някой от двамата. Те преминаха мястото, където се беше скрила и спряха по-напред. Не ги чуваше. Джини не искаше да рискува да се разкрие. Трябваше да чака скрита, докато си тръгнат, и се надяваше, че това щеше да бъде скоро.
Стив беше ядосан на тъмнокосата красавица, че го преследва и в гората. Знаеше, че ако се разкрие това, би изглеждало непристойно и би могло да подложи мисията му на опасност. Той беше уморен от тази жена, която непрестанно му се предлагаше. Подозираше, че трябва да бъде груб с нея, за да я накара да се държи прилично. Когато тя помоли тези изтощителни преходи да престанат, той й каза:
— Имате нужда от издръжливост, госпожо. Скоро ще трябва да го правите ежедневно по пътя, така че по-добре свикнете с него отсега.
— Можете да кажете, че имам уважителна причина, за да не го правя, например, болен глезен или крак, какъвто има Луси Ийвс.
— Не си служа с лъжи и номера, мисис Кинг. Те носят неприятности.
— Мога да ви възнаградя — измърка тя, като притисна тялото си близо до неговото, увивайки пръсти около врата му. Опита се да го целуне.
Стив сграбчи ръцете й и се освободи от тях, като внимаваше да не получи никакви издайнически драскотини от ноктите й. Хвана брадичката й, за да я спре в опита й за поредна целувка.
— Не правете това, мисис Кинг.
— Защо не? Аз те искам и ти ме искаш.
— Това не е вярно. Не ме карайте да ви смущавам с истината.
Джини не можеше да гледа повече. Тя виждаше как Стив беше обхванал брадичката й с длан. Не можеше да понесе да ги гледа как се целуват и шумно се изсули от скривалището си и избяга от мъчителната сцена.
Дъждът заваля преди Джини да успее да свърши с прането и чистенето. Полата и блузата й щяха да се измокрят, преди да стигне до заслона, но нея не я интересуваше това. Щеше да изсъхне. Капките падаха студени, освежителни, гальовни, дори възбуждащи за измореното й тяло и обезпокоената й душа. Тя натъпка нещата си в бохчата с дрехи, преметна я на рамо и се отправи обратно.
Пороят се усилваше и водата влизаше в очите й. Трясъкът на гръмотевиците отекваше високо над нея, а светкавиците проблясваха под формата на зигзаги. Тя предположи, че всички са си в колите вече, така че никой не знаеше, че тя е излязла и не би се притеснявал — или поне така си мислеше. Докато бързаше по пътеката, почти се сблъска със Стив Кар. Премигвайки, за да паднат дъждовните капки от очите й, тя се вгледа в мрачното му изражение.
— Идвам, идвам — подхвърли тя.
— Влизай в колата си! Не разбираш ли, че е опасно да си далеч от лагера сама? Всред шума на бурята и след като всички са по колите си, никой няма да чуе един вик за помощ. Ако нещо ти се случи, Ана, аз ще бъда обвинен. Защо поемаш такъв глупав риск?
— Помагах на Луси. Глезенът й изглеждаше ужасно. Тя не може да ходи като нас останалите. Вие сте злобен, като я карате да го влошава с упражнения.
— Ще дойдат моменти, когато тя ще трябва да ходи, мис Ейвъри. Тя знае това и го приема. Не се оплаква.
— Тя не би се оплакала и вие знаете това — каза Джини. — Няма да се налага да ходи. Когато няма да може да кара собствената си кола, ще може да кара моята и аз ще ходя.
— А баща ви? — напомни й Стив.
— Той си има кон. Ще може да си го язди. Хората трябва да си помагат в трудни моменти.
Стив се изпълни с гняв и напрежение.
— Ти си в много лошо настроение днес.
— А защо да не бъда? Само се чудите как да ме нахокате. Не ми харесва да съм лишена от свобода за ваше собствено забавление или непрекъснато да бъда наставлявана като малко дете. Вие сте лош към мен и Луси. След като очевидно не ме харесвате, мистър Кар, защо не ме оставите на мира? Защо си играете с мен?
— Какво имаш предвид? — попита той. Изглеждаше объркан.
— Искате ли да ви кажа истината? — предизвика го тя.
— Разбира се — прошепна Стив, без да мисли за последствията.
— Няколко пъти реагирахте твърде рязко, дори това да е било причинено от раздразнението ви. Поели сте тежка отговорност за много хора. Осъзнавам това. Но вие и аз не се спогаждаме добре. Аз съм дружелюбна и отворена личност. Вие сте точно обратното. Разликите между нас някак си ви обиждат и ядосват. Бъркате тези черти с фалшивите претенции и женска хитрост. Казано по-ясно — аз съм лъжкиня, глезла, която не може или не иска да си научи уроците, която ще забави пътуването, ще ви накара да изглеждате зле. Не вярвате, че една дама може да поема тежестта си по пътя. Умишлено или не, вие сте по-твърд към мен, отколкото към другите.
— Откъде знаете какво мисля или чувствам?
— Всъщност не знам — призна Джини, — защото постоянно ме държите объркана и напрегната с вашето противоречиво поведение, но това е впечатлението, което сте оставили в мен. Поправете ме, ако греша.
— Мислех, че имате доверие в мен.
— Имам. Вярвам, че сте много способен учител и умел водач.
— Но имате друго мнение за мен като човек?
— Не. Просто не мисля, че ме харесвате, че ми се доверявате, че сте честен към мен.
— Смятате ли, че трябва да се отнасям към вас по специален начин?
— Не това имам предвид. Луиз, Мати и… други ви създават грижи, но вие не сте лош към тях. Защо мъмрите само мен и ме карате да се чувствам неловко толкова много пъти?
Стив се опита да обясни:
— Вие най-много от всички се нуждаете от каляване. Разсейването ви поставя в опасност, а също и мен и останалите. Обясних ви това. Това, което госпожа Джексън, Епс и… други вършат, е неприятно, но не е опасно. Не виждам необходимост да ги карам да се държат още по-лошо, като ги потискам. Но при вас забележките са нужни, за да напредвате, а вие не ставате злобна и непокорна, или всъщност не си мислех, че ставате.
— Като комплимент ли да приемам това? — присмя се Джини, без да обръща внимание на бурята.
Стив също се засмя.
— Мис Ейвъри, мисля, че криете повече изненади, отколкото една кутия — пошегува се той, за да отпусне и двамата. Той пое брадичката й в ръката си, както беше направил преди с Кати.
Сцената изплува в измъченото съзнание на Джини и тя извика:
— Не ми се подигравай, копеле!
Стив се скова и я погледна гневно. Беше твърде засегнат.
— Да, тъкмо затова правя това!
Джини беше слисана и го зяпна. Беше сериозен!
— Съжалявам, ако ви шокирах, мис Ейвъри! Просто се изплъзна от езика ми.
Въпреки че сега той се извиняваше, правеше това със саркастичен тон.
