някой беше видял какво стана. Бурята беше твърде силна и всички коли бяха плътно затворени.
Докато работеше, тя се питаше дали привлича Стив, дали той просто се въздържа или както бе присъщо на мъжете, се беше възползвал. Или пък наистина искаше тя да го остави на мира. Единствено себе си трябваше да обвинява за случилото се. Въпреки това би било нечестно, направо жестоко от негова страна, да си играе с чувствата й, да злоупотребява със слабостта й към него. Тя си заповяда да забрави засега за Стив.
Скаутът беше дошъл на вечеря при семейство Кинг. С крайчеца на окото си тя видя как Стив и Кати се смееха. Не можеше да забрави как онази жена направо си го просеше. Нито можеше да възпре потока от завист и ревност, който я обливаше. Сякаш Стив усещаше погледа й върху себе си и правеше всичко нарочно. Тя трябваше да се разгневи, но всъщност се терзаеше.
Валя почти през цялата нощ и Джини спа малко. Част от неспокойствието й беше причинено от двете момичета на Дейвис, които спаха с нея. Те мърдаха дори и насън, а тя не беше свикнала да спи с други хора. Тя беше предложила гостоприемството си, за да има повече място за Ели и другите в задръстената им кола. Това беше любезност, за която тя си плащаше. Като наближи зората, Джини беше съвсем изтощена и напрегната.
Джини гледаше как Стив си приказва с Кати след закуска. Защо ли Стив не й каза само няколко любезни думи и не се отдалечи, както би трябвало да направи, за да предотврати подозренията у другите и особено у Ед Кинг, който трябваше да е сляп или глупав, че да не забелязва флиртовете на жена си? Или може би семейство Кинг искаха нещо специално от скаута и Кати се опитваше да го размекне, за да го получат.
Докъде ли е стигнала връзката между Кати и Стив, безпокоеше се тя? Дали си бяха разменили набързо целувки и ласки по време на разходките, когато те се завръщаха последни? Промъкнала ли се беше Кати в гората, за да се види с него? Би ли направил такова лошо и опасно нещо Стив Кар? Разбира се, че не. Той приемаше работата си твърде насериозно и беше твърде горд, за да рискува да го унижат?
Освен това скаутът я беше отблъснал в колата вчера, когато тя просто го молеше да я прелъсти. Беше се държала глупаво и беше загубила самоконтрол, а той беше човекът, който успя да я възпре.
На следващата сутрин Стив каза:
— Благодарение на навременния дъжд, днес е прекрасен ден за упражняване на кален терен.
Той им даде наставления, преди да впрегнат колите и урокът започна.
Две от най-важните предпазни мерки бяха да се спазва нужното темпо и да се избягват опасните места. Джини обръщаше най-много внимание на тях.
Вече беше почти време за обяд. Веднъж-два пъти бяха спирали, за да отиграят тръгване след затъване на колелата в калта. Само две жени бяха затънали и не можеха повече да се движат и това беше наложило помощта на Стив. Сред тях не беше Кати Кинг, която, както Джини предполагаше, беше достатъчно разумна, за да разбере, че не може през цялото време да бъде със скаута.
Групата се отправи на почивка. Две коли затънаха в разкаляната от колелата земя — Стив беше избрал район с просмукана пръст, която беше станала на каша от колите. Едната беше на Джини, която полагаше всички усилия да освободи пленената каруца, понеже не искаше той да й помага.
Стив изпрати другите напред, за да потърсят място за лагер под ръководството на Луиз Джексън. Първо помогна на другата жена, тъй като тя не беше затънала толкова дълбоко.
Преди скаутът да стигне до Джини, тя взе една брадва и с тежки стъпки се отправи през труднопроходимата почва да отсече борови трупчета от дърветата наблизо. Довлече ги до колата, падна на колене и ги подреди около и под буксуващото колело. Това щеше да му даде опора, за да бъде изтеглено от калната дупка. Тя беше виждала файтонджии в Англия, които използваха този метод. Тъкмо щеше да се качи горе, за да провери доколко е постъпила правилно, когато пристигна Стив.
Той погледна окаляната жена, хвърли едно око на работата й и каза:
— Това е умно, мис Ейвъри, но какво би станало, ако наоколо няма дървени трупи, както е в прерията?
Джини се замисли за момент, после без да обръща внимание на калта, която се полепваше по ръцете и дрехите й, отмести трупите. Върна се, отвори сандъка на капрата и извади оттам един голям чук. Отиде отзад и се качи вътре, после разкова якия сандък и го избута на земята. Не продума нито дума, докато отковаваше парчетата и дъските, и остави чука с пироните на задната страна. Използва дъските по същия начин, както беше използвала трупите. Тя се освободи за минути и нито едно парче дърво не се счупи, само едно малко се напука. Тя скочи пак долу, щастлива, че в този ден отново беше с гащи и ботуши, и наново скова сандъка. Остави го отзад, за да измие калта от него, преди да вкара обратно нещата, които беше извадила. Когато и чукът беше върнат на мястото му, тя скочи отгоре и каза:
— Всичко е готово. Ще се видим в лагера.
Стив наблюдаваше мълчаливо. Той беше впечатлен. Тя определено се беше научила да се грижи за себе си. Докато я гледаше, не можеше да прогони от съзнанието си страстната сцена в колата й. Трябваше да опита отново. Той яздеше успоредно с нея и неблагоразумно се пошегува:
— Ще се нуждаете от добро почистване, мис Ейвъри. Изненадан съм, че дама би могла да се валя така в калта.
Превъзбуденото й съзнание отвърна:
— Зная, че е неприлично за една дама да не изглежда по най-добрия начин, но има моменти, в които се налага. Този е един от тях. По-важното е да си свърша урока и да задоволя изискванията на учителя си, отколкото да изглеждам готова за неделна разходка.
— Значи сте научили едно от най-важните неща в живота. Никога да не допускаш някой да ти пречи да свършиш това, което трябва да свършиш.
— Този съвет не можеше да дойде от по-уместен източник.
— Уместен… удобен — прошепна Стив, — да, права сте.
За момент Джини си помисли, че не му е ясно значението на думата и беше изумена, когато се оказа, че той я знае.
След като стигнаха до лагера, Джини разпрегна конете и ги заведе до реката да пият вода. Тя носеше и ведро със себе си, за да изплакне калта, защото щеше да стане много неудобно, когато тя изсъхне. Привърза животните близо до мястото на лагера както обикновено и подреди сбруите на сигурно място под колата. Само за да раздразни Стив, не се изкъпа, а само изми лицето и ръцете си. Не се преоблече, нито вчеса чорлавата си коса. Олекна й, когато видя, че другите жени също не бяха довършили тоалета си.
Жените направиха задължителната разходка от три мили веднага след обяда, защото Стив каза, че по късно отново ще има буря и те трябва да привършат дневните си домакински работи и приготовленията на храната по-рано от обикновено.
Джини и Луси Ийвс не се включиха. Глезенът на приятелката й се беше подул и я забавяше. Джини се досещаше, че сигурно боли, и предложи да доведе Стив, който да откара Луси до лагера.
Луси й благодари, но отказа.
— Трябва да се справя с това сама. До утре всичко ще е наред… Винаги се оправя. Просто лошото време го дразни. Защо не продължиш напред. Аз ще се оправя. Забавям те.
— Това не ме интересува. Нашият взискателен учител ще разбере — каза й Джини, но не беше убедена, че той би разбрал наистина. Тя никога не знаеше какво да очаква от него.
Стив не обели и дума на двете жени, когато влязоха в лагера. Той знаеше защо са се забавили. Убеди се колко смела и решителна е Луси и колко внимателна е Ана.
— Не трябва да правиш това, Ана — протестираше Луси, но вътрешно беше доволна.
— Напротив, трябва. Ние сме приятелки. Дръж крака си накиснат в солена вода, докато свърша домашните работи. Само ме поправи, когато свърша нещо неправилно. Знаеш, че не съм много добре тренирана в кухненските дела — напомни тя със смях.
След като семейството на Ийвс похапна заедно с Джини от яденето, което тя беше приготвила, Джини
