Този следобед те извървяха три мъчителни мили. Докато влизаше в лагера, Джини се размина със Стив, но отказа да хвърли поглед в неговата посока или да проговори. Тя си рече, че може би той не може да реши какво чувства или как да се държи. Ако не му обръща внимание за малко, може би ще го принуди да вземе някакво решение.

Тъмни заплашителни облаци се трупаха над главите им, преди храната да беше още сготвена и сервирана, а вечерната работа привършена. Силата и напорът на вятъра се усилваха. Вятърът придърпваше ръцете и краката, дрехите, косата и платнищата. Тежестта във въздуха предупреждаваше за надвисналата буря. Чуваше се заплашителният й грохот. Всеки бързаше да се подготви за нейното връхлитане. Къпането беше пропуснато или претупано. Вещите се складираха вътре или се поставяха под колите на мушами.

Джини подготви животните и колите, както беше научена. Бурята удари светкавично и бясно. Проливният дъжд се изля като из ведро, преди да успее да свърши и да се прибере вътре. Животните бяха стреснати от гръмотевиците и светкавиците. Тя ги галеше и им говореше утешително, докато се успокоиха. Когато се обърна, за да се отправи към колата, видя Стив да тича към нея, мокър до кости.

— Нещо лошо ли има? — попита той, вперил поглед в течащата по лицето й вода и прилепналите към него къдрици. Ризата й също беше прилепнала върху гърдите й, но той се правеше, че не забелязва.

Тя обясни какво бе направила.

— Привърших вече и се прибирам.

— Не сте поставили козирката отпред. Такъв пороен дъжд ще прокапе вътре и ще развали нещата ви. Ще ви помогна.

Той грабна ръката й и я дръпна към колата. Изкачи се на теглича, вдигна капака от сандъка на капрата и извади оттам една голяма мушама. Показа й как да я заметне върху сандъка и да седне, а после как да я подсигури на място. Начинът, по който беше положил единия ръб, създаваше улей, който позволяваше на дъжда да се стича отляво и отдясно на дървеното легло.

— Да влезем вътре и да видим дали нещо не трябва да се извади от водата.

Стив скочи на вратата от задната страна и измъкна Джени, сякаш вдига перце, а после затвори отвора след тях. Средата на колата беше свободна, тъй като тя не си беше сложила още постелките. Той премина напред и провери за локви.

— Няма от какво да се притеснявате, само малко влага.

Той й подаде няколко вещи, които трябваше да се извадят, за да не се увредят, ако вятърът разкъса отвързаното покривало.

— Това трябва да свърши работа. Вие най-добре се изсушете цялата и се преоблечете, преди наистина да стане студено.

— Благодаря ви за помощта. Съжалявам, че не знаех за козирката.

— Не мислете за това, мис Ейвъри. Още не е било предмет на нашите уроци.

Стъпиха случайно върху един кафез, кракът на Джини се заклещи и тя загуби равновесие. Стив се хвана за нея и двамата се залюляха назад. При падането събориха постелките на пода и те смекчиха удара. Стив се оказа върху нея. Той се засмя и погали пухения дюшек.

— Ако не беше той и двамата щяхме да се нараним. — Джини забеляза, че Стив не се отмества от нея, нито пък тя го отблъскваше настрани.

— Благодаря, че ме спасихте — промълви тя несигурно.

— Няма защо, Ана — усмихнат, той махна мокрите къдрици от лицето й. — Ти си вир-вода.

Джини не можа да се въздържи и се усмихна в отговор.

— Ти също, Стив.

Без да вдига ръката си от рамото й, той наведе глава и прокара пръсти през катранената си коса.

— Каква каша, а?

— Да — чу се да шепне. Мъжкото му тяло й се струваше като грейка в зимна нощ. Не можеше да откъсне погледа си от него. Тъмнокафявите му очи блестяха и душата му се молеше: „Целуни ме, люби ме, Джини.“ Очите й се плъзнаха по мокрото от дъжда лице и се спряха на устните му.

Стив я наблюдаваше. Тя трепереше.

— Студено ли ти е? — попита той, въпреки че знаеше отговора. Чудеше се дали тя разбира, че и той също гори от желание. Чувстваше тялото си пламнало. Странно напрежение го държеше скован и отказваше да го пусне от нея. Той знаеше, че трябва да направи нещо, и то незабавно.

Ръцете на Джини останаха върху широките му гърди. Тя чувстваше сърцето му под дланите си. Погледът й беше привлечен отново от него, докато накрая сведе глава. Почти срещу собствената й воля пръстите й сграбчиха ризата му и го придърпаха към нея.

Стив отговори на страстната покана. Устата му покри нейната и разтвори устните й. Пръстите му играеха в мократа й коса. От гърлото му се откъсна стон. Той се притисна по-плътно в нея. Светкавиците отвън не можеха да бъдат заредени с повече енергия.

Ръцете на Джини се сключиха около кръста на замаяния скаут. Тя прилепна за него, галеше гърба му и настоятелно отвръщаше на целувката му. Вълна от непозната топлина заливаше плътта й. Сърцето й искаше и се управляваше от любов.

Мълния изтрещя навън и разклати колата. Мулетата наблизо зареваха в панически страх. Стив дойде на себе си и се изправи. Бузите на Джини горяха, а очите й бяха широко разтворени. Тя го желаеше толкова, колкото и той нея. Ако не бяха в лагер, пълен с хора, той би я направил негова. Щеше да я жигоса с любов, която тя никога не би могла да забрави, да заличи или да замени.

Реалността и оттеглянето му унищожиха илюзията. Тя не знаеше какво да каже. Бяха се увлекли от желанието. Джини си спомни, че го насърчи. Какво ли си мисли той за нея — дамата, която използва… прелъстяване?

— Дни наред се чудих какво ще изпитам и почувствам. Научили сте добре уловките, мис Ейвъри. Вие силно ме изкушавате. По-добре да изляза от тази гореща кабина, преди да сме казали или свършили нещо глупаво.

— Прав сте, мистър Кар. Извинявам се, че… се държах така безразсъдно. Вие сте силно изкушение и за мен, а аз не съм свикнала на…

Разбира се, и без тя да признава своята невинност, той я отгатваше.

— Не зная какво ме обзе, за да реагирам така — излъга тя. — Срам ме е и се чувствам смутена. Моля ви не казвайте на татко, че съм се държала така, сякаш съм си загубила ума.

— Не се безпокойте, мис Ейвъри, няма да му кажа. Той може и да ме нашиба с камшик за това, което се случи. Обещавам ви, че това няма да се повтори.

Той се разкъсваше между доводи и оправдания.

— Благодаря ви, аз също ви уверявам, че това няма да се разбере. — Тя гледаше как Стив разхлабва връвта и скача през задната страна. Чу как ботушите му цопнаха с плясък в размекнатата почва. Заповяда си да се вдигне и да подсигури отвора срещу лошото време.

Хвърли се на постелките и закри очите си с ръка. Прииска й се да плаче от безсилие, но се пребори с това. „Как можа да бъдеш толкова глупава, толкова разпусната? Порицаваш Кати Кинг, а после се държиш също толкова зле, че дори и по-лошо. Какво се е вселило в теб, Вирджиния Марстън? Никога не си реагирала така преди. Проклет да си Стивън Кар, така да ми завъртиш главата. Трябва по-добре да внимавам, когато си наоколо.“

По здрач бурята се укроти. Хората опънаха мушамени палатки, за да сготвят под тях. Избраха тревисти места, за да избегнат калта. Мъжете стъкмиха огньове и скоро изпод ръбовете на заслоните се заизвиваха пушеци. Когато огньовете се разпалиха, жените започнаха да готвят.

Джини си сложи дъждобран и, както обикновено, и отиде да помага на Ели Дейвис. Тя се съмняваше, че