— Откъде знаехте, че идваме? Един от Близнаците ни очакваше заедно с голям брой воини.

— Имаме постове на входа на долината, от двете страни на Беъртуут. Те ни изпратиха вест.

Ерагон се замисли дали вестоносецът не е била същата птичка, която Сапфира беше нападнала.

— Когато Аря изчезна, опитахте ли се да кажете на Бром? Той нямаше никакви вести от вас.

— Опитахме, но подозирам, че куриерите са били заловени и убити. Това би обяснило появяването на Ра’зак в Карвахол. След това тръгнахте на пътешествие и нямаше как да се свържем. Успокоих се, когато получих известието, че сте в Теирм. Очаквах, че ще отидете при Джеод. Двамата бяха много добри приятели, а търговецът лесно можеше да ни предупреди, защото работи за нас. Това постави сериозни въпроси. Откъде Империята е знаела на кое място да причака Аря и да залови пратениците? Откъде са научили кои търговци ни помагат? Пратките на Джеод бяха жизненоважни. Джуджетата не могат да ни осигурят всичко необходимо. Опасявам се, че сред нас има предатели, въпреки че проверяваме съзнанията на хората.

Ерагон се замисли върху току-що казаното. За първи път, откакто беше намерил яйцето, разбираше какво става около него. Поне знаеше откъде е дошла Сапфира и имаше някаква представа за бъдещето си.

— Какво искате от мене?

— Не те разбирам.

— Имам предвид какво очаквате да направя тук? И вие, и елфите имате планове за мене, но какво ще стане, ако не съм съгласен? — Гласът му придоби стоманени нотки. — Ще се бия, когато трябва, ще скърбя, когато има нужда но няма да правя нищо против волята си. Старите Ездачи са били защитници на справедливостта и са стояли над местните водачи. Аз не искам такова положение, а и се съмнявам, че хората ще ме приемат, но имам своите способности и ще ги ползвам, както намеря за добре. Затова искам да знам какво желаете да направя. За да реша дали ще се съглася.

— Ако ти беше някой друг и бе изрекъл тези думи пред друг водач, вече щеше да си мъртъв. Нима мислиш, че ще разкрия плановете си само защото ти настояваш? Но все пак си прав. Твоето положение ти дава някои привилегии. Не можеш да се отървеш от политиката. Ще се стремят да ти влияят по един или друг начин. Не искам да видя, че се превръщаш в нечия пионка. Трябва да запазиш независимостта си, защото в нея се крие силата ти, способността да вземаш решения, без да слушаш крале и водачи. Аз лично ще гледам да се ограничавам с влиянието; останалите едва ли ще постъпят така. Освен това обикновените хора ще имат очаквания към тебе. Ще идват с дребните си проблеми и ще искат да им помагаш. Ще държиш бъдещето им в ръцете си, с една дума, можеш да ги обречеш на щастие или на мизерия. Млади жени ще те питат за кого да се омъжат и ще ти предлагат брак. Старите ще те питат на кого да оставят наследството си. Трябва да си учтив и да оправдаеш доверието им. Не говори прибързано, без да мислиш. Аджихад се наведе напред.

— Тежка е отговорността да бъдеш водач. Аз нося моята от деня, в който оглавих Варден. Бъди внимателен, защото няма да търпя несправедливости.

Ерагон не хареса идеята хората да го ползват за съветник.

— Но ти все пак не отговори на въпроса ми. Какво ще правя тук?

— Засега нищо. Изминали сте сто и трийсет левги за осем дни. Насладете се на почивката. Щом се възстановиш, ще пробваме докъде си стигнал с оръжията и магиите. След това ще ти обясня възможностите и ще преценим.

— Ами Муртаг?

Аджихад се намръщи и извади Зар’рок от бюрото си. Червеният меч отразяваше светлината в стаята.

— Той ще остане тук, докато не позволи на Близнаците да го проверят.

— Не бива да го затваряте! Той не е извършил престъпление!

— Не можем да го освободим, без да сме сигурни, че няма да се обърне срещу нас. Той е не по-малко опасен от баща си.

Ерагон осъзна, че няма да убеди Аджихад, а и тревогите му бяха основателни.

— Как разпозна гласа му?

— Веднъж срещнах баща му. Жалко, че Бром не ми каза, че е взел меча на Морзан. Предлагам ти да не го носиш тук. Мнозина си спомнят за старите времена, особено джуджетата.

— Добре.

— Това ми напомня още нещо — заяви Аджихад, докато му подаваше меча. — В мене е пръстенът на Бром, изпратен за потвърждение на писмото му. Сега, когато е мъртъв, предполагам, че принадлежи на тебе.

Младежът прие пръстена с благодарност. Символът му беше същият като татуировката на Аря. Аджихад се обърна към Сапфира и заговори:

— Не мисли, че съм те забравил, могъщи драконе. Нещата, за които говорих, се отнасят и за двама ви. Ти ще трябва да пазиш Ерагон в тези опасни времена, защото без тебе е загубен.

Сапфира се наведе и го погледна. Известно време двамата се изучаваха, без да мигнат.

— За мене е чест да се запознаем — сведе глава Аджихад.

— Харесва ми. Кажи му, че съм впечатлена от Тронхайм и от него. Империята с право се бои. Но нека да знае, че ако се опита да те нарани, ще унищожа Тронхайм и ще го разкъсам.

Ерагон се поколеба, изненадан от студенината в гласа й, след което предаде съобщението.

— Разбирам те и не бих очаквал друго. Но се съмнявам, че ще успееш да преминеш през Близнаците.

Сапфира изсумтя презрително.

— Ха!

— Освен, ако не са много по-могъщи, отколкото изглеждат, двамата нямат никакъв шанс срещу нея. Може да се справят с мене, но не и със Сапфира. Драконът подсилва магията на Ездача и го прави по-могъщ от всеки магьосник. Бром беше много по-слаб от мене и мисля, че Близнаците се надценяват.

— Но Бром беше най-силният ни магьосник. Само елфите бяха по-способни от него. Ако това, което казваш, е истина, ще трябва да обмислим някои неща. Както и да е. Искрено се радвам, че не сме врагове.

Аджихад се изправи и извика:

— Орик! — Джуджето влезе в стаята и застана пред бюрото. — Орик, ти създаде много неприятности. Близнаците ми се оплакваха от тебе цяла сутрин. Настояват да те накажа и за съжаление са прави. Обвиненията са твърде сериозни, за да ги пренебрегна. Слушам те.

Орик погледна Ерагон, но лицето му остана безизразно.

— Кул бяха пред Коща-мерна. Те стреляха по дракона и Ерагон, но Близнаците не направиха нищо да ги спрат. Сякаш, Те дори отказаха да отворят вратите, въпреки че момчето изкрещя паролата. Не се намесиха и когато изчезна под водата. Може и да съм сгрешил, но нямаше да допусна Ездачът да умре.

— Аз не бях достатъчно силен, за да изплувам. Щях да се удавя, ако той не ме беше спасил — намеси се Ерагон.

— А после защо си им се опълчил? — попита Аджихад.

— Не беше правилно да измъчват Муртаг. Но ако знаех кой е, нямаше да ги спирам.

— Не, постъпил си правилно. Не ни е присъщо да насилваме хората. Действията ти са честни, но си нарушил заповедта на командира си. Наказанието за това е смърт.

— Не можете да го убиете! Той просто ми помагаше — изкрещя младежът.

— Не се намесвай! Орик е нарушил закона и трябва да си понесе последствията. Но си прав, че не мога да го убия — отвърна спокойно Аджихад и се обърна към джуджето: — Отсега нататък си отстранен от служба и нямаш право да влизаш в бойни действия под моя команда. Разбра ли?

Орик се намръщи, но кимна.

— Затова те назначавам за водач на Ерагон и Сапфира. Трябва да се погрижиш да получат всякакви удобства. Сапфира сигурно ще се настани в Исидар Митрим. Ерагон може да получи стая, където пожелае. Когато се възстанови от пътуването, го заведи на мястото за тренировки. Там ще го очакват.

— Разбрах — поклони се Орик.