приятно, но Дурза ще оцелее и ще се завърне по-силен от всякога. — Настана неловка тишина като пред буря. — Ти си загадка, Ерагон. Загадка, която никой не може да реши. Всеки знае какво искат Варден или ургалите, или Галбаторикс, но никой не знае какво искаш ти. А това те прави опасен, особено за краля. Той се страхува от тебе.

— А Варден боят ли се от мене?

— Не — отвърна Аджихад внимателно. — Ние се надяваме. Но ако надеждите ни рухнат, тогава ще се боим. Трябва да разбереш в какво положение си. Има определени групи, които ще искат да защитаваш интересите им. Откакто влезе във Фардън Дур, те се опитват да ти влияят.

— Това включва и тебе.

— Разбира се — засмя се Аджихад, но очите му останаха сериозни. — Има някои неща, които трябва да узнаеш. Например как яйцето на Сапфира се появи в Гръбнака. Бром разказвал ли ти е какво стана с яйцето, щом го донесе тук?

— Не.

— Когато Бром дойде с него, всички се вълнуваха от съдбата му. Мислехме, че драконите са изчезнали. Джуджетата бяха загрижени и искаха да са сигурни, че новият Ездач ще ни бъде съюзник. Мнозина дори бяха против появата на нови Ездачи. Елфите от своя страна имаха други желания. След предателството на Галбаторикс те се бояха, че яйцето може да се излюпи за някой нестабилен човек. И двете страни искаха собствен Ездач. Джуджетата само подклаждаха напрежението. Тогава Бром предложи едно решение, което позволи на двете раси да останат приятели. Идеята му беше яйцето да се разменя всяка година между Варден и елфите, докато се излюпи. След това новият Ездач трябваше да се обучава една година при Бром и после да продължи при елфите. Те приеха плана му, защото знаеха, че ако умре, ще провеждат обучението без чужда намеса. Аджихад спря и очите му се навлажниха.

— Надявахме се, че този нов Ездач ще обедини нашите два народа. Изчакахме десетина години, но яйцето не се излюпваше. Постепенно почти забравихме за него. Миналата година претърпяхме ужасяваща загуба. Аря и яйцето изчезнаха на път от Тронхайм към елфическия град Осилон. Откриха пазачите й мъртви заедно с група изклани ургали в Ду Велденварден. Когато чухме тези новини, се уплашихме, че ургалите може да научат къде се намира Фардън Дур и елфическата столица Елесмера, където живее кралица Исланзади. Сега научавам, че те са работили за Империята, което е още по-лошо. Няма да разберем какво точно се е случило, докато Аря не се събуди, но предполагам някои неща. Очевидно са я нападнали от засада, защото не е могла да избяга. Взела е единственото правилно решение: да изпрати яйцето с магия другаде.

— Тя може ли да прави магии? — попита Ерагон. Аря наистина беше споменала, че са я упоили. Зачуди се дали може да го научи на още думи от древния език.

— Разбира се. Това беше една от причините да я изберем за пазител на яйцето. Както и да е, Аря не е можела да го прати при нас, защото сме твърде далече, а градовете на елфите са защитени с магически бариери. Затова се е сетила за Бром и го е пратила в Карвахол. Но очевидно поради малкото време не е уцелила мястото.

— Защо е била по-близо до долината Паланкар, отколкото до вас? И къде всъщност живеят елфите? Къде е това Елесмера?

Аджихад внимателно го оглеждаше, докато обмисляше въпроса.

— Градовете им са далеч на север в гората Ду Велденварден. Но от падението на Ездачите никой не е стъпвал в тях. Дори аз не знам къде е Елесмера. Колкото до Осилон, предполагам, че е в западния край на гората, близо до Карвахол. Сигурно имаш и други въпроси, но изчакай първо да свърша с историята. Той събра мислите си и заговори бързо:

— Когато Аря изчезна, елфите спряха да ни подкрепят. Кралицата беше много ядосана и отказа да общува с нас. Затова те не знаят за твоето съществуване. Без тяхната подкрепа моите бойци претърпяха сериозни загуби през последните месеци. Сега, когато Аря се намери, мисля, че враждебността им ще изчезне. Това, че си я спасил, вероятно ще подобри отношенията ни. Но остава въпросът с твоето обучение. Бром очевидно е успял да те научи на много неща и ние скоро ще те изпитаме, за да знаем какви са способностите ти. Елфите ще очакват да отидеш при тях и да продължиш тренировките си, но ми се струва, че няма да ти стигне времето.

— Защо?

— По няколко причини. Най-важната е новината за ургалите. Виждаш ли, Ерагон, Варден е в много особено положение. От една страна, трябва да се съобразяваме с елфите, ако искаме да ни бъдат съюзници. Същевременно не бива да ядосваме джуджетата, ако искаме да стоим в Тронхайм.

— Джуджетата не са ли част от Варден?

— Само в известен смисъл. Те ни позволяват да живеем тук и ни подкрепят в борбата срещу Империята, но се подчиняват единствено на краля си. Аз нямам никаква власт над тях, а само някои права, които Хротгар ми е отстъпил. Той от своя страна среща трудности с джуджешките родове. Водачите им притежават огромно влияние и избират нов крал, когато старият умре. Хротгар е на наша страна, но някои от вождовете са против и той трябва да се съобразява с тях.

— Значи тези вождове са настроени и срещу мене?

— Нещо повече. Между джуджетата и драконите винаги е имало омраза преди идването на елфите. Драконите имали навика да изяждат стадата и да заграбват златото на джуджетата. Затова те никога не са приемали Ездачите особено топло. Галбаторикс само е задълбочил взаимната неприязън.

— А Галбаторикс защо не знае къде се намират Фардън Дур и Елесмера? Не са ли му казали по време на обучението му?

— Казали са му, но не са го водили. Едно е да знаеш, че Фардън Дур е в планините, а друго — да го намериш. Кралят не е ходил и на двете места, преди да убият дракона му, а след това не са му имали доверие. Опитвал е да изтръгне сведения от някои Ездачи, но не е успявал. Както и не е залавял живо джудже, поне досега.

— Тогава защо не поведе армията си към Ду Велден — варден и да почне да кръстосва планината, докато не открие Елесмера?

— Защото елфите все още имат мощ да го спрат. Той не се осмелява да изпита силите си срещу тях. Но магическите му способности нарастват с всяка година. Ако има още един Ездач до себе си, ще бъде неудържим. Затова постоянно опитва да намери подходящи хора за другите яйца.

— Как може силата му да нараства? — попита Ерагон, объркан. — Та тя трябва да е ограничена от възможностите на тялото му. Как успява да ги надвиши?

— Не знаем нито ние, нито елфите. Можем само да се надяваме, че един ден ще загине от някое от собствените си заклинания. — Аджихад бръкна в дрехата си и извади един пергамент. — Знаеш ли какво е това?

Младежът се наведе напред и го огледа. На хартията бяха изписани думи на неразбираем език с черно мастило. Голяма част от написаното беше заличена от кървави петна.

— Не знам.

— Взехме го от водача на ургалите, които унищожихме снощи. Струваше ми дванайсет мъже. Хора, които се жертваха, за да те спасят. Написано е на шифър, измислен от краля, но успях да разчета голяма част. Гласи следното:

Останалото е неразбираемо.

— Къде е Итро Зада? Никога не съм чувал такова място.

— Нито пък аз. Подозирам, че за по-голяма сигурност Галбаторикс е сменил имената на съществуващи местности. Запитах се какво правят толкова много ургали в планината и накъде са тръгнали. В писмото се споменава и за други, така че навярно ще дойдат още. Мисля, че кралят събира голяма армия, за да ни унищожи. Но без повече сведения мога само да чакам. Фардън Дур все още не е открит и има надежда.