Ерагон влезе в широко двуетажно жилище. По стените имаше рафтове с книги. Вита желязна стълба водеше до малко балконче с два стола и масичка. От тавана и стените висяха бели фенери и позволяваха да се чете във всяка част на помещението. Подът бе покрит с шарен килим. В далечния край на стаята зад едно писалище седеше мъж.

Кожата му блестеше като лакиран абанос. Главата му беше гладко обръсната, но лицето бе покрито с къса брада. Имаше широкоплещесто и здраво тяло. Носеше червена жилетка със златни бродерии и излъчваше авторитет.

— Добре дошли в Тронхайм, Ерагон и Сапфира. Аз съм Аджихад. Моля, седнете. — Гласът му беше силен и властен.

Ерагон и Муртаг седнаха на столове, а Сапфира застана зад тях. Аджихад щракна с пръсти и към тях се присъедини още един мъж, който изглеждаше точно като плешивия им водач.

— Не се учудвайте. Те са близнаци. Бих ви казал имената им, но за съжаление те нямат такива.

Сапфира изсъска недоволно. Аджихад скръсти ръце и внимателно огледа Ерагон и Муртаг. Младежът се почувства неудобно. След известно време Аджихад повика единия от Близнаците и му прошепна нещо. Плешивият мъж пребледня и поклати глава. Водачът на Варден се намръщи, но кимна и се обърна към Муртаг:

— Поставяш ме в неловко положение с отказа си да те проверят. Позволихме ти да дойдеш тук, защото Близнаците се заклеха, че могат да те контролират и защото си помогнал на Ерагон и Аря. Разбирам, че може да имаш тайни, които искаш да запазиш, но без изпит няма да ти се доверим.

— Така или иначе няма да ми се доверите.

Аджихад помръкна.

— Изминаха двайсет и три години, откак за последно чух този глас. Тогава принадлежеше на друг човек или по-скоро на звяр. Стани.

Муртаг се надигна бавно, като гледаше тревожно Аджихад и Близнаците.

— Махни си ризата. Сега се обърни. Муртаг! — Орик изсумтя изненадано, а Аджихад се обърна към братята: — Знаехте ли за това?

— Научихме името му от паметта на Ерагон, но въобще не предположихме, че това може да е синът на Морзан.

— И не ми казахте? Ще се занимавам с вас после. Първо трябва да се оправя с него. Все още ли отказваш да бъдеш изпитан?

— Да — отвърна Муртаг и се облече. — Няма да допусна никой да рови в главата ми.

— В случай че откажеш, това може да има неприятни последици. Ако Близнаците не ме уверят, че си приятел, няма как да ти се доверим, въпреки че си помогнал на Ерагон. Джуджетата и хората ще те разкъсат на парчета, ако узнаят, че си тук. Ще трябва да те държа затворен, за твое добро. Кралят на джуджетата — Хротгар, сигурно ще поиска да те предам на него. Защо си навличаш неприятности, които съвсем лесно би могъл да избегнеш?

— Дори да ви позволя, пак ще се отнасяте с мене като с престъпник. Искам просто да се махна оттук. Няма да издам скривалището ви на Империята.

— Ами ако те разпитва лично Галбаторикс? Той ще измъкне всяка тайна от съзнанието ти, без значение колко си силен. Съжалявам, но не мога да ти се доверя.

— Нима ще ме държите затворен завинаги?

— Не. Само докато се съгласиш да те изпитат. Тогава Близнаците ще изтрият спомените ти за това място и ще можеш да си вървиш. Какво решаваш, Муртаг? Мисли бързо, защото нямаме време.

— Предай се — безмълвно се помоли Ерагон, загрижен за безопасността на приятеля си. — Не си струва да се бориш.

— Съзнанието ми е единственото нещо, което никой не ми е взел. Опитвали са се да ме пречупят и преди, но знам как да се защитавам успешно. Искаш единственото, което не мога да ти дам, особено пък на тези двамата. Правете с мене, каквото намерите за добре, но знайте, че по-скоро ще умра, отколкото да оставя да ми ровите в главата.

В очите на Аджихад проблесна възхищение.

— Не се учудвам на избора ти, въпреки че се надявах да размислиш. Стража! — Вратата се отвори и няколко войници влязоха с готови оръжия. — Затворете го в стая без прозорци, сложете шест души да го пазят и не пускайте никого при него, докато не дойда.

Докато войниците извеждаха Муртаг, Ерагон улови погледа му и промълви:

— Съжалявам.

Спътникът му сви рамене и тръгна по коридора.

— Всички, без Ерагон и Сапфира, да излязат от стаята — каза остро Аджихад. — Веднага!

Близнаците се поклониха и излязоха, но джуджето остана.

— Кралят трябва да бъде уведомен за Муртаг — настоя Орик. — А и остава въпросът с моето провинение.

— Аз ще кажа на Хротгар. Колкото до твоите действия, изчакай навън, докато те повикам. И кажи на Близнаците също да изчакат. Не съм свършил с тях.

— Добре. — Джуджето сведе глава и затвори вратата от другата страна.

Настана тишина. Аджихад въздъхна и загледа тавана. Ерагон изчака малко и се опита да подхване разговор.

— Аря добре ли е?

— Не, но лечителите казаха, че ще се оправи. Те се занимаваха с нея през цялата нощ. Оцеляла е само благодарение на тебе, за което имаш дълбоката признателност на Варден.

Ерагон се отпусна, успокоен. За първи път се убеди, че е имало полза от изтощителната езда.

— И сега какво?

— Искам да ми разкажеш как си намерил Сапфира и какво е станало после. Знам някои неща от писмото на Бром, а други научих от Близнаците, но искам да го чуя от тебе. Особено подробностите за смъртта на Бром.

Младежът не искаше да споделя приключенията си с непознат човек.

— Хайде, разкажи му.

Ерагон се намести и започна историята си. Сапфира му помагаше, като го подсещаше за разни неща, а Аджихад слушаше внимателно. Ерагон говори няколко часа, разказвайки за пътуването до Теирм и преследването на Ра’зак. Спомена дори за сънищата си с Аря. Когато заговори за Сянката, Аджихад се намръщи. Щом историята свърши, водачът на Варден стана и направи няколко крачки из стаята. След малко отново седна на бюрото си.

— Смъртта на Бром е ужасна загуба. Той ми беше добър приятел и могъщ съюзник на Варден. Спасявал ни е многократно с храбростта и ума си. Дори сега, когато го няма, успя да ни остави своето наследство, тоест тебе.

— Но какво очаквате от мене?

— Ще ти обясня подробно, но първо имаме по-важни работи за обсъждане. Новините, че ургалите се сражават за Империята, са много тревожни. Може да се окаже пагубно за Варден. Това, че Галбаторикс се е съюзил с тези същества, показва, че е обезумял. Дори не искам да си помисля какво им е обещал в замяна на съмнителната им вярност. А освен това разполага и със Сянка. Можеш ли да я опишеш?

— Приличаше на мъж — висок, слаб, много блед, с червени очи и червена коса. Носеше черни дрехи.

— Ами меча му, видя ли го? — попита Аджихад. — Имаше ли драскотина по острието?

— Да. Откъде знаеш?

— Защото аз я направих, докато се опитвах да му изтръгна сърцето. Името му е Дурза. Едно от най- злобните и коварни същества, които бродят по земята. Идеалният служител за Галбаторикс и много опасен враг за нас. Казваш, че сте го убили. Как стана точно?

— Муртаг го застреля два пъти. В рамото и между очите.

— Опасявах се от това. Не сте го убили. Сенките умират само ако бъдат пронизани в сърцето. Това, което сте му сторили, го е накарало да изчезне и да се появи другаде като дух. Превъплъщението не е