— Тя е елф!

— Да, това е жената от сънищата ми — отвърна младежът, прибра меча си и помогна на Муртаг да се качат на дракона, а после добави: — Чух суматоха на покрива. Войници ли имаше?

— Да, но вече ги няма. Готови ли сте?

— Да.

Сапфира се напрегна и подскочи на покрива, където лежаха няколко тела.

— Гледай! — извика Муртаг и посочи една кула, на която се подреждаха стрелци.

— Сапфира, излитай веднага!

Тя разпери крила, засили се и скочи във въздуха. Докато се мъчеше да набере височина, Ерагон дочу звук от летящи стрели.

Сапфира изръмжа от болка, когато я уцелиха, и зави, за да избегне следващия залп. Още няколко стрели прелетяха покрай тях, но тъмнината ги спаси.

— Ранена ли си?

— Продупчиха ми крилата. Една стрела даже остана. Дишането й беше тежко и учестено.

— Докъде ще успееш да ни отнесеш?

— Достатъчно далеч.

Ерагон я прегърна за врата, докато се носеха на изток, отдалечавайки се бързо от града.

Сапфира се снижи и кацна в подножието на един хълм, след което уморено се отпусна на земята. Ерагон я усещаше как трепери. Бяха се отдалечили само на половин левга от Гил’еад.

Съвсем наблизо бяха завързани Торнак и Снежноплам, които пръхтяха изнервени от присъствието на дракона. Младежът се плъзна по гърба на Сапфира и се зае с раните й, а Муртаг отиде при конете.

Ерагон започна да опипва крилата й на сляпо, защото беше много тъмно. Откри три места, където стрелите бяха пронизали тънката мембрана и бяха оставили дупки, дебели колкото палец. Като напрегна силите си, той успя да излекува раните с думи от древния език. След това се зае със стрелата, която се беше забила по-дълбоко.

— Муртаг, ела за малко. Хвани й крилото. Трябва да извадим стрелата. Сапфира, ще те заболи, но ще свърши бързо. Гледай да не мърдаш, защото ще ни нараниш.

Тя протегна глава, стисна едно дръвче със зъби и го изтръгна от земята.

— Готова съм.

— Дръж здраво — прошепна Ерагон на Муртаг и отчупи върха на стрелата, след което бързо издърпа останалата част. Сапфира изръмжа и се размърда, при което събори Муртаг с крилото си. Ерагон излекува раната й, а после помогна на спътника си да се изправи.

— Изненада ме — призна мъжът и потърка ожулената си брадичка.

— Съжалявам.

— Не беше нарочно — увери го Ерагон и погледна жената. — Ще трябва да я носиш още малко. Няма да сме достатъчно бързи, ако я вземем с нас на конете. Предполагам, че ще ти е по-лесно да летиш, след като те излекувах.

— Ще се справя.

— Благодаря ти. Това, което направи, беше невероятно. Никога няма да го забравя.

— Трябва да тръгвам.

Сапфира отстъпи назад и с един скок се издигна във въздуха. Ерагон отиде до Снежноплам, метна се на седлото и препусна след Муртаг.

Докато яздеха, се опита да си спомни какво е чувал за елфите. Те живееха дълго, макар че не знаеше точно колко. Говореха на древния език и можеха да правят магии. След падането на Ездачите бяха изчезнали безследно.

„Как ли е попаднала тук? И как са я пленили войниците? Ако е магьосница, сигурно са я упоили като мене“.

Пътуваха през цялата нощ, въпреки че бяха много уморени. Далеч зад тях се виждаха светлинките на конници с факли, които претърсваха околностите на Гил’еад за следи. Когато се зазори, Ерагон и Муртаг спряха конете.

— Да направим лагер. Трябва да поспя, въпреки че е опасно.

— Съгласен съм. Кажи на Сапфира да се приземи някъде и да ни изчака.

Откриха Сапфира в подножието на една малка скала. Ерагон хвана жената и я смъкна на земята с помощта на Муртаг.

„Чудя се защо не се свести досега. Измина доста време, откакто избягахме. Кой знае какво са й сторили“.

— Доколкото знам, това е първият елф, пленен от краля — каза Муртаг. — Той ги дебне, откакто са изчезнали, но без успех. Така че или е открил скривалището им, или я е заловил случайно. Според мене е случайно. Ако беше намерил убежището им, щеше да прати войници и да избухне война. Така че въпросът е как са узнали къде да я пленят.

— Няма да разберем, докато не се свести. Кажи ми какво стана, след като ме хванаха. Как така се озовах в Гил’еад?

— Ургалите работят за Империята. Както впрочем и Сянката. Ние със Сапфира видяхме как чудовищата те предадоха на Сянката, която беше с група войници. Те те отнесоха в града.

— Така е — потвърди драконът.

Ерагон си спомни за ургалите, с които беше говорил, след като напусна Теирм, и за „господаря“, когото те бяха споменали. Това беше кралят!

— Обидих най-могъщия човек в Апагезия. — След това си спомни за изкланите жители на Язуак. — Ургалите изпълняват заповедите на Галбаторикс! Но защо причинява такива страдания на собствения си народ?

— Защото е зъл — обади се Сапфира.

— Но това означава война! Когато хората разберат, ще се разбунтуват и ще подкрепят Варден.

— Дори да разберат — отвърна Муртаг, — малцина ще стигнат до Варден. Щом командва и ургалите, кралят има достатъчно голяма военна сила, за да затвори границите и да поддържа контрол в Империята. Освен това хората могат да бъдат заблудени, че имат общ враг.

— Какъв враг?

— Елфите и Варден. Чрез подходящи слухове е напълно възможно те да бъдат представени като кръвожадни нашественици. Империята дори може да каже, че ургалите са миролюбиви съюзници, към които сме се отнасяли несправедливо. Чудя се само какво им е обещал Галбаторикс в отплата.

— Няма да успее. Хората едва ли ще се излъжат толкова лесно. Но за какво му е всичко това? Той отдавна вече е на власт.

— Само че авторитетът му е накърнен от Варден. Освен това съществува и Сурда, която отхвърля господството му. Галбаторикс е силен в границите на Империята, но властта му не се простира отвъд тях. Колкото до хората, те ще повярват в това, което ги накарат. Случвало се е и преди.

Муртаг замълча и се загледа в далечината. Думите му разтревожиха Ерагон. В този момент се включи и Сапфира, която попита:

— Накъде ли изпраща ургалите Галбаторикс?

— Моля?

— В Карвахол разправяха, че чудовищата се насочвали на югоизток към пустинята Хадарак. Ако кралят наистина ги контролира, защо ги праща натам? Може би тайно събира армия от ургали или пък им е разрешил да си строят град.

— Твърде съм уморен, за да мисля за това сега. Каквито и да са плановете му, със сигурност ще ни причинят неприятности. Поне да знаехме къде са Варден. Сега където и да се скрием, Империята ще ни