— Хелгринд — каза драконът замислено. — Подходящо място.

— След като свършим, може да се приберем в Карвахол.

— Какво искаш? Да се върнеш към предишния си живот? Знаеш, че е невъзможно, така че спри да тъгуваш. Скоро ще трябва да решиш какво да правиш — дали да се криеш до края на живота си, или да помагаш на Варден. Нямаш други възможности, освен, ако не се съюзиш с Галбаторикс, а това аз няма да го приема никога.

— Ако трябва да избирам, знаеш, че ще свържа съдбата си с Варден.

— Знам, но исках да те чуя да го казваш.

Сапфира го остави да размишлява над думите й.

Ерагон се събуди и откри, че е сам в стаята. На стената имаше съобщение, надраскано с въглен.

Ерагон, Няма да се върна до вечерта. Оставил съм ти малко пари под матрака. Разходи се из града, забавлявай се, но гледай да не се набиваш на очи!

Бром.

Не ходи в двореца. Не забравяй да си носиш навсякъде лъка! Дръж го в готовност.

Младежът изтри надписа, взе монетите и препаса лъка си на рамо.

„Омръзна ми постоянно да ходя въоръжен“.

Излезе от „Златното кълбо“ и тръгна безцелно по улиците. В Драс-Леона имаше много магазини, но нито един от тях не беше толкова интересен като магазина на Анджела. Понякога, докато гледаше мрачните къщи, му се приискваше да напусне града. Когато огладня, купи хляб и парче сирене и ги изяде накрак.

По-късно, когато възобнови безцелните си обиколки, вниманието му беше привлечено от един глас, който обявяваше списък с цени. Ерагон се приближи и попадна на малък площад с дървена платформа на него. На платформата стояха десетина души, а наоколо се беше струпала тълпа от богато облечени хора.

„Къде ли е стоката?“

Търговецът свърши с четенето и махна на някакъв млад мъж да се качи при него. Краката и ръцете на човека бяха оковани.

— Ето го и първия в списъка. Здрав мъж от пустинята Хадарак, хванат преди месец, в чудесно състояние. Вижте мускулите му, як е като бик! Ще е чудесен за телохранител или за тежък труд, ако му нямате доверие. Освен това е страшно умен, стига, разбира се, да го научите да говори на цивилизован език!

Тълпата се засмя, а Ерагон стисна зъби гневно. Младежът вдигна ръка и бавно започна да изрича подходяща дума. Белегът на дланта му заблестя. Беше на път да атакува търговците, но се спря. Робът нямаше да може да избяга. Положението само щеше да се влоши.

„Мисли! Инак ще се забъркаш в неприятности точно както с ургалите“.

Изгледа безпомощно как продадоха роба на един висок мъж с орлов нос. Следващата жертва беше пет-шестгодишно момиченце, изтръгнато от ръцете на майка си. Разгневеният Ерагон се отдръпна и тръгна в обратна посока, докато спря да чува шума от търга.

„Искам някой да се опита да ме обере в този момент. Трябва да се боря с Империята, за да прекратя тези неща. С помощта на Сапфира бих могъл да освободя робите. Нали затова съм надарен със специални способности, за да помагам на другите. В противен случай не съм никакъв Ездач“.

Измина доста време, преди да се успокои и да открие с изненада, че се е озовал пред катедралата. Високите й стени бяха украсени със статуи и надписи. Имаше ръмжащи гаргойли, всякакви фантастични зверове и древни герои от мрамор. Една самотна кула се издигаше като копие над сградата. Отпред на катедралата имаше обкована с желязо врата, на която със сребро бяха изписани думи на древния език. Доколкото разбираше, надписът гласеше:

„Ти, който влизаш тук, разбери нетрайността на тленното и забрави любовта си към него“.

От вида на сградата го побиваха тръпки. В нея имаше нещо заплашително — като хищник, дебнещ следващата си жертва.

Към вратата водеха редица стъпала. Ерагон бавно се изкачи и застана пред нея.

„Дали мога да вляза?“

Той внимателно бутна тежката порта и пристъпи вътре.

Обгърна го тишина, сякаш се намираше в изоставена гробница. Въздухът беше сух и хладен. Стените бяха голи и се издигаха толкова нависоко, че младежът се почувства като мравка. Стъклописи изобразяваха различни сцени на гняв, омраза и болка. Под прозорците имаше статуи, които го гледаха с бледи очи. Ерагон извърна поглед и бавно пристъпи навътре. Кожените му ботуши не издаваха нито звук по полирания под.

Олтарът представляваше голямо парче камък, лишено от всякаква украса. Един слънчев лъч падаше върху него и осветяваше праха, който се носеше във въздуха. Зад олтара се издигаха тръбите на гигантски орган, които стигаха чак до покрива. Инструментът сигурно издаваше страховити звуци по време на буря.

Ерагон коленичи и сведе глава от уважение. Не искаше да се моли, но катедралата заслужаваше възхищение. Мястото беше голо и студено, но навяваше мисли за вечност и могъщество.

Младежът вдигна глава и се изправи. Промълви няколко думи и се завъртя, за да си тръгне. Сърцето му подскочи. Ра’зак стояха с извадени мечове пред входа на катедралата. По-ниският изсъска нещо, но не помръднаха от местата си. Ерагон се изпълни с гняв. Преследваше тези същества от седмици. Време бе за отмъщение. Гневът му експлодира като вулкан, по-мощен и от сцената с робите.

Младежът изръмжа, посегна за лъка си и светкавично стреля. Ра’зак избегнаха стрелите му с нечовешка ловкост. Те изръмжаха и се втурнаха между пейките, а наметалата им се развяваха като криле на гарван. Младежът посегна за нова стрела, но се спря.

„Ако знаят как да ме намерят, вероятно и Бром е в опасност! Трябва да го предупредя!“

За негов ужас в катедралата нахлуха няколко войници, а навън се мярнаха още.

Ерагон изгледа нападателите си и се втурна настрани, търсейки начин да се измъкне. Един малък коридор до олтара привлече вниманието му. Той се втурна по него и откри, че води към камбанарията. В другия край се виждаше дървена врата. Опита се да я разбие, но дървото беше здраво. Преследвачите му скоро щяха да се появят. Пое си дъх и извика: Джиерда! Вратата избухна и се разлетя на трески. Ерагон прескочи останките и продължи да тича. Премина през няколко помещения, като разблъска група монаси. Камбаните забиха в знак на тревога. Младежът прекоси кухнята и се шмугна в една странична врата. Озова се в двор, ограден от висока тухлена стена.

Обърна се назад, но чу съскането на Ра’зак, които приближаваха. Не можеше да разбие стената с магия, тъй като щеше да се изтощи, затова се засили и скочи с протегнати ръце. Пръстите му се вкопчиха в ръба на оградата. Той напрегна мускулите си, за да се прехвърли. Преследвачите му нахлуха в двора и започнаха да го търсят.

Ерагон долови близостта им и удвои усилията си. Успя да се покатери и се прехвърли от другата страна. Спря се за момент, но забеляза Ра’зак също да прескачат стената и хукна с всичка сила.

Пробяга почти миля, преди да спре да си почине. Не беше сигурен дали се е отървал от преследвачите и за по-сигурно се свря под една спряла каруца.

„Как ме откриха? Не може да са разбрали къде съм, освен, ако нещо не се е случило с Бром!“ Той се пресегна и потърси контакт със Сапфира.

— Ра’зак ме откриха! Всички сме в опасност! Виж как е Бром. Предупреди го и му кажи, че ще го чакам в странноприемницата. Бъди готова да долетиш бързо. Може да ни потрябва помощта ти.

Сапфира помълча, а после кратко отвърна:

— Той каза, че е добре и ще се срещнете в „Кълбото“. Не спирай да се движиш, в голяма опасност си.