— Не беше зле като за начало — заяви Бром, когато спряха, но Ерагон усети разочарование в гласа му.

На другия ден беше по-лесно и за двамата. Ерагон се чувстваше по-добре и успя да отговори правилно на повечето въпроси. След трудните упражнения той спомена за това, че е открил жената от сънищата си.

— Сигурен ли си, че беше в килия? — подръпна брадата си Бром.

— Да.

— Успя ли да видиш лицето й?

— Не много добре. Светлината бе слаба, но със сигурност жената беше красива. Странно е, че видях очите й. Тя също погледна към мене.

— Доколкото ми е известно, никой не може да усети, че го наблюдават — поклати глава Бром.

— Знаеш ли коя е? — попита Ерагон с нетърпение.

— Не съм сигурен. Имам някои догадки, но не изглеждат твърде вероятни. Този твой сън е много странен. Явно докато си спал, си наблюдавал нещо, което преди това не си виждал, и то без да произнасяш необходимите думи.

— Може би, за да разбулим тази загадка, трябва да претърсим всички затвори и да открием жената.

Идеята всъщност му се стори доста добра, но Бром само се засмя и продължи напред.

Напрегнатите тренировки с Бром запълваха почти всеки час, докато дните бавно отминаваха. Заради шината на китката си Ерагон беше принуден да се дуелира с лявата ръка. Не след дълго с нея той бе почти толкова добър, колкото и с дясната.

Когато прекосиха Гръбнака и слязоха в равнините, откриха, че пролетта е настъпила. Голите дървета цъфтяха в различни цветове, а по земята никнеха нови стръкове трева.

Пътниците се спускаха на югоизток покрай бреговете на Тоарк. Реката ставаше все по-широка, подхранвана от множество притоци. Когато достигна широчина от една левга, Бром посочи към един малък остров, издигнат над водата.

— Близо сме до езерото Леона. На около две левги оттук.

— Ще стигнем ли, преди да се е стъмнило?

— Можем да опитаме.

Скоро се смрачи, но бледата луна им стигаше, за да следват пътя. Езерото се разстла пред тях като тънък сребърен лист. Водата беше толкова спокойна и гладка, че изглеждаше като замръзнала. Сапфира лежеше на каменистия бряг, разперила крилата си, за да изсъхнат. Ерагон я поздрави и тя каза:

— Водата е дълбока, чиста и прохладна.

— Може би ще я пробвам утре — отвърна той.

Направиха лагер под няколко дървета и скоро заспаха.

Ерагон се разбуди на зазоряване, защото искаше да види изгрева. Лекият вятър образуваше малки вълнички.

— Сапфира, къде си? Хайде да се позабавляваме! Младежът скочи на гърба й и двамата полетяха над водата.

— Искаш ли да се изкъпем? — попита Ерагон.

— Дръж се! — Сапфира прибра криле и се гмурна към вълните.

Ледената вода остави Ерагон без дъх и почти го свали от гърба на дракона. Той направи усилия да се задържи, докато се издигаха към повърхността.

— Готов ли си?

Младежът кимна и пое дълбоко дъх. Този път се гмурнаха по-внимателно. Водата беше бистра и през нея се виждаше добре. Сапфира се извиваше и плуваше с грацията на змиорка. Ерагон си представи, че язди някое от легендарните морски чудовища.

Точно когато въздухът му беше на свършване, Сапфира изви гръб и се изстреля нагоре сред фонтан от пръски, а после с няколко маха на крилете си набра височина.

— Уха! Това беше невероятно!

— Да. Жалко, че не си в състояние да задържаш дъха си за по-дълго време.

— Какво да се прави.

Дрехите му бяха мокри и скоро му стана студено. Шинираната ръка го сърбеше досадно. Щом се изсуши, с Бром оседлаха конете и поеха покрай езерото, а Сапфира летеше около тях и се гмуркаше във водата.

Преди вечеря Ерагон затъпи острието на Зар’рок, готвейки се за редовните упражнения. И двамата с Бром не помръдваха: всеки изчакваше другият да нападне първи. Младежът се огледа за нещо, което да му донесе предимство, и забеляза една съчка край огъня.

Наведе се, грабна дървото и го запрати към Бром. Старецът отскочи встрани и се втурна напред, като размахваше меча си. Ерагон приклекна, а острието изсвистя над главата му. Той изръмжа и подсече Бром изненадващо.

Двамата паднаха на земята и започнаха да се борят кой да остане отгоре. Ерагон се претърколи и замахна към пищяла на противника си. Бром блокира с дръжката на оръжието си и скочи на крака. Младежът се завъртя и опита серия от бързи удари. Старецът ги отбиваше успешно, но си личеше, че се уморява.

Ерагон усети, че схватката се променя. С всеки следващ удар печелеше надмощие. Бром вече го блокираше все по-трудно, а вените на челото му бяха изпъкнали от напрежение. Ерагон придоби самочувствие и с едно бързо движение изби меча на стареца и опря Зар’рок в гърлото му.

Младежът свали ръката си и се отдръпна. За първи път побеждаваше Бром без никакви хитрини. Старецът се наведе и прибра своя меч в ножницата.

— За днес стига.

— Но ние току-що започнахме.

— Нямам на какво повече да те науча. От всички бойци, които познавам, само трима можеха да ме победят по този начин, а едва ли някой от тях щеше да успее с лявата ръка. Наистина, не съм толкова млад като преди, но ти със сигурност си много талантлив и умел.

— Това означава ли, че няма да се бием повече?

— О, няма да се измъкнеш толкова лесно — засмя се Бром. — Но вече ще караме по-леко. Няма да е толкова страшно, ако пропуснем някое упражнение. Запомни едно: ако някога се биеш с елф, без значение дали е мъж, или жена, знай, че нямаш шанс. Те, както драконите и другите магически същества, са много по-силни от нас. Дори най-слабият елф ще се справи с лекота с тебе. Същото се отнася и за Ра’зак. Те се уморяват много по-бавно от хората.

— Има ли някакъв начин да им бъда равностоен? — попита Ерагон и седна до Сапфира.

— Добър бой.

Бром също приседна и сви рамене.

— Има няколко, но още не са за тебе. С магия можеш да победиш повечето магически създания, но не и най-силните. За тях ще ти трябва помощта на Сапфира и голяма доза късмет. Не забравяй, че магическите създания си служат с магия по-добре от хората.

— А как да се бия с магии? — попита Ерагон.

— Какво имаш предвид?

— Ами представи си, че ме нападне Сянка. Как да блокирам нейните магии? Повечето заклинания действат мигновено и няма да имам време да реагирам. А дори да имам, с какво точно ще се противопоставя? Трябва да знам намеренията й още преди да ме е нападнала. Не ми е много ясно как ще стане. Който удари пръв, ще спечели.

— Това, за което говориш, така нареченият „магьоснически дуел“, е нещо много опасно. Не си ли се чудил как Галбаторикс е успял да победи всички Ездачи само с помощта на десетина предатели?