— Хайде да поговорим. Исках още когато пристигнахме в Теирм, но реших да изчакам.

— Казвай.

— Случват се много неща, които не разбирам. Например кои са твоите „приятели“ и защо си се крил в Карвахол. Имам ти доверие, но искам да науча нещо повече за тебе. Какво си откраднал в Гил’еад и какво е „туата ду оротрим“, за което ме готвиш? Смятам, че заслужавам малко обяснения.

— Значи си ни подслушвал.

— Само веднъж.

— Явно трябва да те науча на добри обноски. Защо мислиш, че тези неща те засягат?

— Не съм сигурен — сви рамене Ерагон. — Но ми се струва странно ти да се криеше в Карвахол по същото време, когато намерих яйцето, а и разполагаш с доста познания за драконите. Колкото повече си мисля, толкова по-подозрително ми изглежда. Имаше и други неща, на които не бях обърнал внимание, но сега си идват на мястото. Например откъде знаеше за Ра’зак и защо избягаха от тебе? Все се чудя дали не си свързан с появяването на яйцето. Доста неща си премълчал, а ние със Сапфира предпочитаме да ги знаем, защото някое от тях може да се окаже опасно.

— Много си нетърпелив. Това нямаше да е от значение, ако не беше толкова подозрителен, макар че тогава нямаше да си струва да се занимавам с тебе.

Ерагон не знаеше дали да приеме това за комплимент. Бром извади лулата си и я запали.

— Ще ти кажа, но трябва да разбереш, че не мога да разкрия всичко. Не искам да те оставям в неведение, но нямам право да споделям чужди тайни. Ще трябва да говориш и с други хора, за да разбереш всичко.

— Добре. Казвай каквото можеш.

— Сигурен ли си? За моите недомлъвки си има причини. Опитвам се да те защитя от сили, които биха те разкъсали. След като научиш за тях и техните цели, ще се наложи да направиш избор. Сигурен ли си, че го искаш?

— Не мога да живея в неведение.

— Прав си. Добре. От години в Алагезия между Империята и Варден се води война, която се простира далеч над обикновените въоръжени сблъсъци. Те са вплетени в титанична битка, а ти си в центъра й.

— Аз ли? — сепна се Ерагон. — Но аз нямам нищо общо с тях.

— Още нямаш, но битката е съсредоточена върху самото ти съществуване. Те не се бият за власт над земята и хората. Целта им е да привлекат на своя страна новото поколение Ездачи, от които ти си първият. Който контролира тези Ездачи, ще стане пълновластен господар на Алагезия.

Ерагон се опита да осмисли думите на стареца. Не можеше да повярва, че толкова много хора го смятат за важен. Цялата идея за Империята и Варден му се стори невероятна и той побърза да възрази.

— Но нали всички Ездачи, освен клетвопрестьпниците, са загинали? А и доколкото знам, те също са умрели. Ти ми каза в Карвахол, че никой не знае дали има още дракони.

— За драконите те излъгах. След смъртта на Ездачите в ръцете на Галбаторикс останали три яйца. Всъщност вече са само две, след като Сапфира се излюпи. Кралят е успял да ги отмъкне по време на последните битки.

— Значи скоро може да се появят още двама като мене, но верни на краля?

— Да — кимна Бром. — Смъртоносната надпревара продължава. Галбаторикс отчаяно търси хората, за които ще се излюпят яйцата, а Варден се опитва да ги убие.

— Ами Сапфира откъде се появи? Нима някой е отмъкнал яйцето от краля? И ти откъде знаеш всичко това?

— Толкова много въпроси — засмя се Бром. — Повечето събития се случиха, преди ти да се родиш. Тогава имах причини да мразя Империята и исках да й навредя колкото се може повече. Попаднах на един учен, Джеод, който твърдеше, че е открил таен проход в замъка на Галбаторикс. Заведох Джеод при Варден, тъй наречените мои „приятели“, и те решиха да откраднем яйцата.

„Варден!“

— Както и да е. Нещо се обърка и нашият крадец взе само едно и вместо да го предаде на Варден, реши да избяга. Изпратиха мене и Джеод, за да го върнем. Това беше началото на едно невероятно преследване. Надпреварвахме се с Ра’зак и Морзан, последния от клетвопрестъпниците.

— Морзан! — прекъсна го Ерагон. — Но нали той е предал Ездачите! „Това се е случило толкова отдавна!“

— Да, той беше стар, но все още могъщ и жесток. Бе първият последовател на краля, изключително предан. Бях се сблъсквал с него и преди, така че търсенето на яйцето се превърна в двубой между нас двамата. Намерихме го в Гил’еад и там се сбихме с Морзан. Борбата беше изключително трудна, но накрая го пронизах смъртоносно. По време на схватката се разделихме с Джеод и нямаше време да го потърся. Взех яйцето и го отнесох на Варден, а те ми възложиха задачата да обуча новия Ездач. Реших да се скрия в Карвахол, понеже бях ходил там и преди, докато ме потърсят. Но така и не ме призоваха.

— Тогава как се появи яйцето на Сапфира? Да не би да са откраднали още едно от краля?

— Едва ли. Останалите две са под такава охрана, че би било самоубийство да се прави нов опит за кражба. По-скоро Сапфира е от яйцето на Варден. Предполагам, че за да го защити, пазителят му се е опитал да ми го изпрати чрез магия. Варден не се свързаха с мене, предполагам, че пратениците им са били заловени, а на тяхно място се появиха Ра’зак. С тях сме стари врагове.

— Значи те не са знаели за мене, когато пристигнаха в Карвахол?

— Точно така — отвърна Бром. — Ако онзи глупак Слоун си беше държал устата затворена, можеше и да не разберат за тебе и събитията щяха да се развият по друг начин. Трябва да ти благодаря, защото спаси живота ми. Ако не бяха тръгнали след тебе, можеха да ме сварят неподготвен. Избягаха, защото съм по-могъщ от тях, особено през деня. Вероятно са възнамерявали да ме нападнат през нощта.

— Ти изпрати ли съобщение на Варден за мене?

— Да. Сигурен съм, че те искат да те заведа при тях колкото се може по-скоро.

— Но ти няма да го направиш?

— Не, няма.

— Защо? Това няма ли да е по-безопасно, отколкото да преследваме Ра’зак.

— Ако отидем при тях, ще се забъркаш в техните игри. Водачите им ще те пращат на мисии само за да се изтъкнат пред другите. Искам да си добре подготвен, преди да отидем там. Докато трае преследването, поне не се притеснявам, че някой може да те отрови. А и ще ти е по-интересно, докато те обучавам. Туата ду оротрим е степен на твоите умения, до която скоро ще стигнеш. Ще ти помогна да намериш убийците на чичо си, защото и аз имам да разчиствам сметки с тях. Но след това ще ти се наложи да направиш избор.

— Какъв? — попита предпазливо Ерагон.

— Ако убиеш Ра’зак, ще трябва или да избягаш в Сурда и да се присъединиш към Варден, или да помолиш краля за милост. Дори да не ги убиеш, вероятно пак ще се наложи да избираш.

Ерагон знаеше, че най-доброто убежище щеше да бъде при Варден, но не му се искаше да прекара целия си живот във война. Внимателно обмисли думите на Бром, като се стараеше да ги погледне от всички страни.

— Все пак не ми обясни откъде знаеш толкова много за драконите.

— Наистина. Това обаче ще остане за друг път.

„Защо аз?“ Какво го правеше толкова специален, че да стане Ездач?

— Виждал ли си майка ми?

— Да.

— Как изглеждаше?

— Беше пълна с достойнство и гордост — въздъхна старецът, — също като Гароу. Може би това й докара всичките неприятности. Винаги се опитваше да помага на бедните и нещастните, независимо в какво състояние се намираше тя самата.

— Добре ли я познаваше?

— Достатъчно добре, че да ми липсва, когато замина.

Младежът си спомни как беше мислил, че Бром е просто един старец, който разказва истории. Осъзна колко наивен е бил. Разказа наученото на Сапфира. Беше й интересно, макар че се разстрои, като научи, че