— Спокойно. Всяко нещо с времето си.

Те намериха удобно място за нощувка и направиха лагер. Сапфира се присъедини към тях, докато си готвеха вечеря.

— Успя ли да си уловиш нещо?

— Ако вие двамата се тътрехте малко по-бавно, щях да имам време да отлетя до морето и да се върна, без да изоставам.

— Не се подигравай. Ще се придвижваме по-бързо, когато се сдобием с коне.

— Може би, но ще успеем ли да настигнем Ра’зак? Те имат преднина, а може и да подозират, че ги преследваме. Защо инак биха унищожили фермата по такъв начин, ако не за да те ядосат и да те увлекат в гонитба?

— Не знам.

Младежът се облегна на тялото на Сапфира, доволен от топлината й. Бром стоеше от другата страна на огъня и дялкаше две дълги пръчки. Той внезапно подхвърли едната на младежа, който инстинктивно я сграбчи.

— Защитавай се! — извика старецът и се изправи. Ерагон огледа пръчката и видя, че е оформена в грубо подобие на меч. Нима Бром искаше да се бие с него? Какъв шанс имаше възрастният мъж?

„Щом иска да си поиграем, така да бъде, но ако си мисли, че ще ме победи, дълбоко се лъже“.

Двамата се спогледаха, след което Бром нападна, завъртайки пръчката си. Ерагон се опита да блокира, но се оказа твърде бавен и извика, когато усети силния удар в ребрата си. Без да мисли, той се хвърли напред, но старецът блокира с лекота. Младежът се опита да насочи меча към главата на противника си, но в последния момент извъртя китка, за да го удари в тялото. Звукът от сблъсъка на пръчките се разнесе над лагера.

— Импровизация, браво! — възкликна Бром. Ръката му се стрелна и Ерагон усети силен удар по главата си. Това го прати в безсъзнание на земята.

Свести се след няколко минути, когато почувства, че го поливат със студена вода. Главата го болеше, а по лицето му имаше засъхнала кръв. Над него се бе надвесил Бром с купа стопен сняг в ръка.

— Не беше нужно да го правиш! — изкрещя ядосано Ерагон и се изправи, треперейки.

— О, нима? Истинският враг не би смекчил ударите си, аз също няма да го направя. Няма да те щадя само защото си неумел. — Бром вдигна пръчката и отново я подаде на младежа. — Защитавай се! Ерагон погледна към пръчката и поклати глава.

— За днес ми беше достатъчно. — Той се обърни п политна напред, щом усети силен удар в гърба.

— Никога не се обръщай с гръб към противника! — извика Бром и му подаде пръчката отново. — Стегни си ръцете малко. Присвий колене. Хайде отново, но този път по-силно.

Старецът продължи да му обяснява. Ерагон се учеше, но каквото и да правеше, не можеше да удържи на повече от няколко удара.

Когато свършиха, младежът се просна на одеялата си и изскимтя. Цялото тяло го болеше. Сапфира изръмжа и повдигна устни, показвайки зъбите си.

— Какво има?

— Нищо. Забавно е да видиш как старецът пребива новоизлюпено като тебе. — Тя издаде същия звук отново и Ерагон осъзна, че му се смее. Опитвайки се да запази достойнството си, той се зави презглава и заспа.

На другия ден се чувстваше още по-зле. Ръцете му бяха в синини и едва мърдаше.

— Как си днес? — усмихна му се Бром. Ерагон само изръмжа и се зае със закуската. Двамата потеглиха и стигнаха до Теринсфорд още преди обед.

— По-добре кажи на Сапфира да заобиколи и да ни изчака от другата страна — каза Бром. — Трябва да внимава да не я забележат.

— Кажи й сам! — озъби се Ерагон.

— Смята се за невъзпитано да разговаряш с чужд дракон.

— Преди не ти пречеше.

— Сторих това, което трябваше — усмихна се старецът.

Ерагон се намръщи, но предаде инструкциите.

— Внимавайте. Служителите на Империята може да са навсякъде.

Около пътя се простираха ферми. Теринсфорд беше по-голям от Карвахол, но къщите бяха построени безразборно.

— Ама че мръсотия — каза Ерагон. Не можеше да види мелницата на Демптън. „Балдор и Албрийч сигурно са казали на Роран“. Във всеки случай нямаше желание да среща братовчед си точно сега.

— Грозно градче, да не кажем и нещо друго — съгласи се Бром.

Река Анора течеше между тях и селището, пресечена от солиден мост. Щом приближиха до него, един неугледен мъж излезе от храстите и им прегради пътя. Ризата му беше твърде къса и коремът му висеше над въжето, което ползваше вместо колан. Зъбите зад напуканите му устни изглеждаха като порутени надгробни плочи.

— Туй е моят мост. Шъ требва да платите, за да минете.

— Колко? — попита Бром и извади една кесия.

— Пет крони — отговори пазачът с широка усмивка. Ерагон щеше да се развика, но Бром го спря с едно движение. Той подаде монетите на мъжа, който ги прибра в кесия на колана си.

— Благодарско.

Бром пристъпи напред, но се спъна и се подпря на пазача, за да не падне.

— Глей де стъпваш, бе — измърмори мъжът и се дръпна.

— Съжалявам — извини се старецът и мина по моста, следван от Ерагон.

— Защо не се спазари? Че това си беше жив обир! — възкликна Ерагон, щом се отдалечиха малко. — Мостът сигурно дори не е негов. Можеше въобще да не му плащаме.

— Вероятно.

— Тогава защо го направи?

— Защото човек не може да се кара с всеки простак на света. По-лесно е да се съгласиш с тях и след това да ги измамиш, преди да се усетят. — Бром отвори дланта си и показа шепа монети.

— Срязал си му кесията! — извика Ерагон изненадано.

Старецът прибра парите и намигна.

— Вътре имаше бая пари. Трябва да си много глупав, че да ги държиш на едно място.

От другата страна на реката се разнесе вик.

— Явно нашият човек се е усетил. Ако видиш някакви стражи, ми кажи.

Бром попита едно момче откъде да си купят коне и му подаде една монета, след като то посочи една голяма плевня в края на Теринсфорд. Широките й врати бяха отворени и зад тях се виждаха две редици конюшни. Далечната стена беше покрита със седла, юзди и други принадлежности. Един мускулест мъж стоеше вътре и четкаше бял жребец. Той вдигна ръка и ги покани да влязат.

— Красиво животно — каза Бром.

— Наистина. Името му е Снежноплам. А моето е Хаберт.

Мъжът подаде ръка и се здрависа с двамата. Той изчака да чуе имената им, но като видя, че няма да се представят, попита:

— С какво да ви помогна?

— Имаме нужда от два коня и такъми за тях. Конете трябва да са бързи и здрави, понеже ни очаква дълго пътуване.

Хаберт се позамисли за момент.

— Нямам много такива животни. А тези, които имам, не са евтини. Белият жребец се размърда неспокойно и той го погали с пръсти.

— Цената не е проблем. Ще взема най-доброто.

Хаберт кимна, завърза жребеца, отиде до стената и започна да трупа на камара седла и юзди. След това изведе два коня. Единият беше червеникавокафяв, а другият — пъстър.

— Този, дорестият, е малко непокорен, но мисля, че няма да имате проблеми с него.