Използвали са ги, когато е било нужно да се действа бързо, но не са толкова удобни, колкото тежките.

— Знаеш ли как са изглеждали?

— Мога да направя такова седло за тебе.

— Заповядай тогава — каза Ерагон и отстъпи.

— Добре, но гледай внимателно, защото някой ден може да се наложи сам да си правиш.

Бром почисти врата и гръдния кош на Сапфира. После взема пет парчета кожа и отбеляза по тях няколко знака, а кожата наряза на дълги ленти. След това с помощта на тези ленти заши големите парчета заедно. Наместо с катарами, свърза всичко със сложни възли. Всеки ремък беше по-дълъг от необходимото, за да може да се наглася към растежа на дракона.

Същинското седло се състоеше от три еднакви части. Едната лежеше на врата на Сапфира, а другите две се спускаха отстрани и се съединяваха на корема й. Вместо стремена, имаше няколко примки, които трябваше да задържат краката на Ерагон. Един дълъг ремък се разделяше на две, спускаше се покрай гърдите на Сапфира, минаваше между предните й крака и се свързваше със седлото.

Докато Бром работеше, Ерагон поправи раницата си и прегледа запасите им. Така измина почти целият ден. Изморен от трудното занимание, старецът постави седлото на дракона, за да пробва дали приляга. Направи няколко поправки по ремъците и доволен го свали.

— Свърши добра работа — призна Ерагон.

— Постарах се. Ще ти служи дълго, кожата изглежда доста здрава.

— Няма ли да го пробваме?

— Може би утре. Сега е твърде късно. — Ерагон прибра седлото до одеялата си. В интерес на истината, не му се летеше много след последния трагичен опит.

Приготвиха си вечеря набързо. Въпреки че беше доста бедна, тя имаше добър вкус.

— Утре ли ще тръгваме? — попита Бром, докато се хранеха.

— Няма причина да се бавим повече.

— Наистина няма. Ерагон, искам да се извиня, че събитията се развиха по този начин. Семейството ти не заслужаваше подобна съдба. Бих дал всичко, за да върна събитията назад. — Младежът мълчеше и избягваше погледа на Бром. — Ще ни трябват коне.

— Може би на тебе, аз си имам Сапфира.

— Сапфира не може да носи и двама ни — поклати глава старецът. — По-безопасно ще е, ако сме заедно, а е по-добре да яздим, отколкото да ходим пеша.

— Но така ще е по-трудно да настигнем съществата. Ако яздя Сапфира, ще ги намеря за ден-два. На коне ще ни отнеме много повече време, може дори да не успеем.

— Ще трябва да рискуваш, ако искаш да дойда с тебе.

— Добре — измърмори Ерагон. — Щом искаш коне, ще се наложи да ги купиш, защото аз нямам пари, а не искам да крада повече, не е редно.

— Това зависи от гледната точка — усмихна се Бром. — Преди да тръгнем, запомни, че твоите врагове са служители на краля. Където и да отидат, те ще бъдат защитени. В градовете ще разполагат с неограничени ресурси и слуги. Не забравяй, че за Галбаторикс няма нищо по-важно от това да те убие или да те привлече на своя страна. Колкото повече избягваш Ра’зак, толкова по-отчаян ще става кралят. Той знае, че с всеки изминал ден ти ставаш все по-силен и може да се присъединиш към враговете му. Трябва да си много внимателен, защото от ловец може да се превърнеш в плячка.

Ерагон се замисли над думите му и замълча.

— Стига сме говорили — каза Бром. — Късно е, а и костите ме наболяват. Ще продължим на сутринта.

Ерагон кимна и засипа огъня.

Утрото беше сиво и донесе студен вятър. Гората бе смълчана. Бром и Ерагон закусиха набързо, заровиха огъня н се приготвиха за тръгване. Младежът окачи калъфа с лъка си на раницата, за да може да го достига по-лесно. Сапфира щеше да носи седлото си поне докато не купеха коне. Зар’рок висеше завързан на гърба й, тъй като Ерагон не искаше да носи допълнителна тежест, а и в неумелите му ръце мечът щеше да е безполезен.

В къпинака младежът се чувстваше спокоен, но щом излезе на открито, го обхвана тревога. Сапфира излетя и закръжи над главите им, докато двамата си проправяха път през гората към фермата. „Ще видя това място отново. Не заминавам във вечно изгнание. Някой ден, когато е безопасно, ще се завърна“. Ерагон изпъна рамене и погледна към непознатите земи на юг. Докато вървяха, Сапфира се насочи на запад към планините и скоро изчезна от погледа им. Младежът я проследи с недоволен поглед. Дори сега не можеха да прекарват времето си заедно. Тя трябваше да се крие, за да не я види някой случаен пътник.

Следите на Ра’зак бяха избледнели в снега, но Ерагон не се притесняваше. Нямаше голяма вероятност те да се отклонят от пътя, който беше най-удобният начин да се напусне долината. По-трудно щеше да е в равнините, където пътят се разделяше, а той не можеше да предвиди по кое разклонение ще поемат съществата.

Двамата пътуваха мълчаливо, залагайки на бързината. Краката на Ерагон започнаха да кървят отново и за да не мисли за болката, той подхвана разговор.

— И какво могат да правят драконите? Нали каза, че знаеш нещичко за способностите им.

Бром се засмя и размаха ръка, показвайки сапфирения си пръстен.

— За съжаление не знам толкова много, колкото ми се иска. Хората се опитват да отговорят на въпроса ти от векове, така че каквото и да ти разкажа, ще е непълно. Драконите винаги са били мистериозни създания. Преди да ти отговоря, ще ти обясня някои основни неща за тях. Няма смисъл да започвам от средата на тази обширна тема, без да имаш понятие за основите й.

Старецът обясни как се чифтосват драконите и какво е нужно, за да се излюпят яйцата им.

— Разбираш ли, когато дракон снесе яйце, малкото вътре е готово да се излюпи, но то изчаква, понякога с години, необходимите предпоставки. Докато живеели в пустошта, зависели от наличието на храна, но когато се съюзили с елфите, драконите започнали да им дават по две-три яйца на година. Те се излюпвали, когато се появял човек, предопределен от съдбата да стане Ездач. Хората се строявали в редица и докосвали яйцето с надеждата то да ги избере.

— Значи Сапфира се е излюпила заради мене?

— Най-вероятно те е харесала.

Ерагон се почувства горд, че от всички хора в Алагезия тя беше избрала него. Зачуди се колко ли дълго е чакала и потръпна при мисълта да е затворен в яйце.

Бром продължи лекцията си, като обясни с какво се хранят драконите. Един напълно развит екземпляр можел да изкара месеци без храна, но в размножителния период трябвало да яде много често. Някои билки лекували болестите им, докато други били вредни. Имало много начини за почистване на люспите и грижа за ноктите им.

Старецът обясни за някои техники при бой срещу дракони. Телата им бяха бронирани, но крайниците — по-слабо защитени. Ерагон го прекъсваше от време на време, като задаваше въпроси, и така премина голяма част от деня.

Привечер вече бяха близо до Теринсфорд. Докато небето потъмняваше и търсеха място за нощувка, Ерагон смени темата.

— Кой с бил старият притежател на Зар’рок?

— Могъщ Ездач — отвърна Бром, — който е бил много известен в своето време.

— Ще ми кажеш ли името му?

— Няма. — Младежът запротестира, но Бром беше непреклонен. — Не искам да го крия, но някои неща може да се окажат опасни за тебе. Няма нужда да те натоварвам със знание, поне докато не придобиеш повече опит. Искам само да те опазя от тези, които биха те използвали за зло.

— Знаеш ли какво? Мисля, че ти доставя удоволствие да говориш загадъчно. И без това се чудя дали да не те зарежа, така че не ме дразни. Ако ще ми казваш нещо, казвай го направо, а недей да увърташ.