— Да — отвърна Ерагон отнесено. Това, че е кръстен на първия Ездач, изглеждаше невероятно съвпадение. — Какво значи Ерагон?

— Не знам — каза Бром. — Името е древно. Съмнявам се, че някой освен елфите си спомня, а едва ли скоро ще видиш елф. Но въпреки това си е хубаво име и трябва да се гордееш с него. Не всички носят толкова достойни имена.

Ерагон спря да мисли за това и се съсредоточи върху наученото от стареца. Нещо му липсваше.

— Не разбрах нещо. Къде сме били ние, когато са се появили Ездачите?

— Ние ли? — попита Бром, повдигайки вежда.

— Ами ние. — Ерагон махна с ръка неопределено. — Така де, хората.

Бром се засмя.

— Ние сме чужденци, също като елфите. Нашите предци се появили три века по-късно.

— Това е невъзможно — запротестира Ерагон. — Винаги сме живели в долината Паланкар.

— Само няколко поколения, но не преди това. Същото се отнася и за тебе. Въпреки че се смяташ за част от семейството на Гароу, баща ти не е оттук. Ако поразпиташ хората, ще откриеш и други, които са пристигнали по-късно. Долината е древна и невинаги ни е принадлежала.

Ерагон се намръщи и отпи от чая си. Все още беше твърде горещ. Смяташе, че неговият дом е тук, без значение какъв е бил произходът на баща му.

— Какво се е случило с джуджетата след края на Ездачите?

— Никой не знае. Те се били срещу Галбаторикс, но когато станало ясно, че ще победи, се оттеглили в планините си и никой не ги е виждал оттогава.

— Ами драконите? Всички ли са били избити?

— Колко дракона са оцелели след бунта на Галбаторикс — отвърна тъжно Бром, — е най-голямата мистерия. Той пощадил само онези, които минали на негова страна, но единствено обвързаните с клетвопрестъпниците дракони биха му помагали в неговата лудост. В момента, ако има други дракони освен Шруйкан, те са се скрили така, че Империята да не ги намери.

„Откъде ли се е появил моят дракон?“

— Ами ургалите били ли са тук, когато елфите са пристигнали?

— Не, и те са дошли през морето. Схватките с тях са били една от причините Ездачите да бъдат толкова ценени. Много може да се научи от тези събития, но за съжаление кралят е забранил обсъждането им.

— Да, чух твоята приказка предния път.

— Приказка! — изръмжа Бром и в очите му припламнаха огънчета. — Ако това е приказка, то слуховете за моята смърт са верни и ти говориш с дух. Уважавай миналото, защото не знаеш по какъв начин може да те засегне.

Ерагон изчака стареца да се успокои и се осмели да попита:

— Колко големи са били драконите?

— По-големи от къща. Дори и най-малките са имали размах на крилата от около сто стъпки. Те не спират да растат. Някои от най-древните са били като хълм.

Ерагон се разтревожи. „Как ще скрия дракона след няколко години?“ Той се ядоса малко, но запази гласа си спокоен.

— А кога порастват?

— Ами… — отвърна Бром и потърка брадичката си — те не могат да издишат огън, преди да навършат пет-шест месеца. Някъде по това време стават и за размножаване. Колкото по-възрастен е драконът, толкова по-дълго може да издиша пламък.

— Чух, че люспите им сияели като скъпоценни камъни.

Бром се наведе напред и изръмжа:

— Правилно си чул. Имало е във всякакви цветове, а освен това се говори, че група дракони са изглеждали като жива дъга, непрекъснато искряща и сменяща цвета си. Кой ти каза това?

Ерагон замръзна за секунда и излъга:

— Един търговец.

— Как се казваше? — попита Бром. Веждите му отново се смръщиха, а на челото му се появи голяма бръчка.

— Не знам. Беше в кръчмата на Морн, ама не разбрах как му е името.

— Жалко — измърмори старецът.

— Каза също, че Ездачите можели да чуят мислите на драконите си — обади се Ерагон, като се надяваше, че измисленият търговец ще го предпази от подозрения. Бром присви очи и разпали лулата си, която беше загаснала.

— Объркал се е. Не съм чувал за такова нещо в нито една история. Каза ли друго?

— Не — сви рамене младежът. Бром ставаше твърде настойчив и той реши да изостави историята за търговеца. — Драконите дълго ли живеят?

Старецът не отговори веднага, а остана умислен, потропвайки с пръсти по дръжката на лулата.

— Извинявай, отплеснах се. Да, драконите живеят дълго. Може да се каже вечно, освен, ако не загинат или ако Ездачите им не бъдат убити.

— Но щом драконът умира заедно с Ездача си, тогава вероятно живее само шестдесет-седемдесет години. В твоите истории се казваше, че Ездачите живеели стотици години. Това е невъзможно.

По лицето на Бром се появи усмивка:

— „Възможно“ е дума, която всеки разбира различно. Някой би казал, че е невъзможно да обикаляш из Гръбнака и да оцелееш, но ти го правиш често. Въпрос на гледна точка. Освен това забравяш, че драконите са магически същества. Те влияят на всичко живо край тях, особено на Ездачите. Ето например кралят. Повечето хора смятат, че дългият му живот е плод на магическите му умения, но той се дължи на драконите. Има и други, не толкова очевидни промени. Например човек Ездач ще установи, че ушите му леко се заострят — като на елф.

Ерагон едва се удържа да не посегне към ушите си.

„Какво ли още ще се промени? Този дракон не само се промъкна в главата ми, но променя и тялото“.

— Драконите умни ли са били?

— Ти не слушаш ли какво ти разказвам? Как според тебе елфите биха се договорили с глупави зверове? Драконите са били по-умни от тебе и мене.

— Но те са животни — настоя Ерагон.

— Те са животни, колкото ние с тебе. Хората хвалят подвизите на Ездачите, а забравят, че драконите са били нещо повече от средство за придвижване. Според тебе колко мъже ще се осмелят да нарушат мира, ако знаят, че скоро ще се появи огромен огнедишащ гущер, по-мъдър от който и да е крал?

— Ти виждал ли си дракон някога?

— Не — отвърна Бром, — изчезнали са доста преди моето време.

„А сега за името“.

— Опитвам се да си спомня името на един дракон. Чух за него, когато търговците бяха тук, но не мога да се сетя. Ще ми помогнеш ли?

Бром сви рамене и започна да изброява имена.

— Юра, Хирадор, Фундор, който се е бил с морското чудовище, Галзра, Бриам, Оен Могъщи, Гретием, Бероан, Росларб — В самия край той измърмори още едно, което почти убягна на Ерагон. — и Сапфира. Някое от тези ли е?

— Май че не — отвърна младежът. — Роран сигурно вече е приключил с Хорст. Трябва да тръгвам, макар че не ми се ще.

— Само това ли беше? Очаквах, че ще ти отговарям, докато той не дойде да те извлече насила. Нима нямаш въпроси за тактиката на Ездачите и въздушните битки? Свършихме ли?

— Засега — засмя се Ерагон. — Научих това, което исках, че и повече.

— Много добре. — Старецът стана и го изпрати до вратата. — Пази се и не забравяй да ми кажеш името на онзи търговец, ако се сетиш.

— Непременно. Благодаря ти.

Ерагон излезе навън и докато размишляваше над наученото, бавно се отдалечи от къщата.