инструмента на поправка, Ерагон предложи да тръгне с него.

Вечерта преди да замине, младежът отиде на една поляна и призова дракона. След няколко минути забеляза фигурата му във въздуха. Драконът се гмурна надолу, забави ход, щом достигна дърветата, и се приземи с изящна спирала.

Ерагон докосна съзнанието му и с неудобство заяви, че трябва да замине. Животното изсумтя недоволно. Той се опита да го успокои, но драконът ядосано размаха опашка. Младежът положи ръка на гърдите му и се опита да внуши мир и спокойствие. Една дума отекна силно в главата му.

— Ерагон.

Беше сериозно и тържествено, сякаш бе подпечатан един неразрушим пакт. Той се загледа в дракона и по ръката му премина студена тръпка.

— Ерагон.

Тежък възел се оформи в стомаха му, докато сапфирените очи отвръщаха на погледа му. За първи път не помисли за създанието като за животно. Беше нещо друго, нещо различно. Той тръгна към дома, оставяйки дракона.

— Моят дракон.

— Ерагон.

Роран и Ерагон се разделиха в покрайнините на Карвахол. Потънал в мисли, Ерагон бавно се насочи към къщата на Бром. Той се спря на прага и вдигна ръка да почука.

— Какво искаш, момче?

Младежът се обърна. Зад него, подпрян на резбована тояга, стоеше Бром. Старецът беше облечен в кафява роба с качулка, като монах. Над бялата му брада стърчеше масивен орлов нос. Очите му се взираха към Ерагон изпод гъстите вежди и очакваха отговор.

— Трябва да науча някои неща. Роран отиде при ковача и имам свободно време. Ще ми отговориш ли на няколко въпроса?

Старецът изръмжа и отвори вратата. Ерагон забеляза на дясната му ръка златен пръстен, украсен със сапфир.

— Влизай, щом искаш да си говорим. Въпросите ти сигурно нямат край.

Вътре в къщата беше тъмно, а въздухът бе застоял.

— Момент да светна. — Старецът тръгна напред и изруга, понеже събори нещо на земята, но след секунди успя да запали една свещ.

Къщата бе пълна с купчини от книги, струпани около един масивен дървен стол с кожена тапицерия и пищна украса. Върху няколко по-малки стола бяха нахвърляни купища свитъци. По писалището имаше моливи и мастилници.

— Настанявай се, но внимателно. Книгите са много ценни.

Ерагон внимателно взе няколко свитъка от единия стол и ги сложи на пода, вдигайки облак прах, но успя да потисне желанието да кихне. Бром се наведе над камината и запали огън.

— Чудесно! Няма нищо по-хубаво от това да седиш край огъня и да си говориш. — Той отметна качулката, откривайки сребристата си коса, сложи един чайник над пламъците и седна във високия стол. — Кажи сега какво те интересува.

— Ами… — Ерагон се зачуди как да започне — непрекъснато чувам за Драконовите ездачи и техните подвизи. Почти всички искат те да се завърнат, но никога не съм чувал откъде са дошли, откъде са произлезли драконите и какво прави Ездачите толкова специални.

— Обширна тема. Ако трябва да ти разкажа цялата история, вероятно ще ни отнеме година. Ще се наложи да съкратя малко, но преди да започнем, ще запаля лулата си.

Ерагон търпеливо изчака Бром да натъпче тютюна в лулата. Старецът винаги му беше харесвал. Понякога бе малко груб, но не отказваше да разкаже някоя история. Веднъж, когато младежът го беше запитал откъде е дошъл, той бе отвърнал със смях: „От едно селце, подобно на Карвахол, но не толкова интересно“. Това беше разпалило любопитството на Ерагон и той бе задал същия въпрос на чичо си. Обаче единственото, което беше успял да научи от Гароу, бе, че Бром се появил преди около петнайсет години, но никой не знаеше откъде.

Старецът запали лулата си с огниво, дръпна няколко пъти и заговори:

— Така, няма да спираме повече, освен за чая. Сега за Ездачите — или Шур’тугал, както ги наричат елфите. Откъде да започна? Те са управлявали дълги години и по време на могъществото си са владели земи, двойно по-големи от Империята. За тях се разказват множество истории, но повечето са измислени. Ако повярваш на всичките, ще решиш, че Ездачите са били едва ли не малки богове. Много книжовници са посветили живота си на изучаването им, но едва ли някой е успял да разбере всичко. Но ние ще се придържаме към твоите въпроси: как са се появили Ездачите, защо са били толкова ценени и откъде са дошли драконите. Ще започнем с последното. Драконите нямат начало или ако имат, то се крие в самото сътворяване на Алагезия. Краят им ще настъпи с изчезването на света, защото те страдат, когато страда земята. Те, заедно с джуджетата, са истинските жители на този континент. Живели са, силни и горди, още преди да се появят другите. Светът им се променил, когато първите елфи пристигнали на сребърните си кораби.

— Откъде са се появили елфите? — прекъсна го Ерагон. — И защо ги наричат „прекрасния народ“? Наистина ли съществуват?

Бром се намръщи.

— Искаш ли да ти отговоря на първите въпроси? Няма да успея, ако непрекъснато ме питаш и за други неща.

— Съжалявам — отвърна Ерагон и сведе глава.

— Не, не съжаляваш — засмя се Бром и погледна към чайника. — За твое сведение, елфите не са измислица, а ги наричат „прекрасни“, защото са най-красивата и грациозна раса. Дошли са от място, наричано Алалеа, но само те знаят къде се намира.

— Така. — Старецът го изгледа изпод рунтавите си вежди, за да се увери, че няма да има повече прекъсвания. — Елфите били горда и магическа раса. В началото те гледали на драконите като на обикновени животни, което се оказало смъртоносна грешка. Един самонадеян млад елф проследил и убил дракон. Драконите се ядосали, издебнали и разкъсали елфа. За нещастие кръвопролитията не спрели. Драконите се обединили и нападнали целия народ. Елфите разбрали, че е станало недоразумение, и искали да сключат мир, но не могли да намерят начин да общуват с драконите, което довело до дълга и жестока война. Тя се водила пет години и вероятно щяла да продължи повече, но един елф на име Ерагон намерил драконово яйце. — Ерагон примигна изненадано. — Виждам, че не си запознат с произхода на името си.

— Не съм.

Чайникът изсвири.

„Защо ли са ме кръстили на някакъв елф?“

— Тогава цялата история ще ти се стори още по-интересна — каза Бром. Той откачи чайника, напълни две чаши с вряла вода и подаде едната на младежа. — Няма нужда да запарваш листата дълго. Пий го, преди да е станал твърде силен.

Ерагон отпи, но си изгори гърлото и се облегна назад. Бром остави своята чаша и продължи да пуши лулата си.

— Никой не знае защо яйцето било изоставено. Някои казват, че родителите били убити от елфите. Други смятат, че драконите нарочно го подхвърлили. Но това не е толкова важно. Ерагон прозрял ползата от това да отгледа приятелски дракон. Погрижил се тайно за него и го кръстил Бид’Даум, според древните обичаи. Когато Бид’Даум пораснал, двамата отишли при драконите и ги убедили да сключат мир с елфите. Двете раси се помирили и в знак на това била сформирана групата на Ездачите. В началото Ездачите служели само за връзка с драконите, но с течение на времето ползата от тях била осъзната и те получили по-голяма власт. По-късно се преместили на остров Вроенгард и построили свой град — Дору Ареаба. Преди бунта на Галбаторикс Ездачите били по-мощни от всеки крал на Алагезия. С това смятам, че отговорих на два от въпросите ти.