приказват.
Сапфира беше единственото успокоение за Ерагон. Тя го разбираше най-добре. През седмиците преди заминаването драконът растеше бързо и вече достигаше до рамото на младежа. Вдлъбнатината на гърба й беше идеална за сядане и Ерагон често почиваше там, докато й обясняваше различните думи. Скоро тя разбираше всичко, което й се казваше, и често отправяше коментари.
За Ерагон тези разговори бяха прекрасни. Сапфира беше интелигентна като човек. Характерът й понякога го изумяваше, но двамата се разбираха отлично. Един път тя улови орел, но вместо да го изяде, го освободи.
—
Планът на младежа да покаже дракона бе пропаднал след изявлението на Роран, а и самата Сапфира не гореше от желание. Ерагон знаеше, че щом съществуването й се разкрие, ще отправят към него крясъци и обвинения, и реши да изчака за някакъв сигнал, че моментът е подходящ.
В нощта преди братовчед му да замине, Ерагон реши да поговори с него. Младежът се промъкна към отворената стая на Роран, който тъкмо сгъваше одеялата и вещите си. Той се спря, взе нещо от възглавницата и го подхвърли във въздуха. Беше едно обло камъче, което Ерагон му бе подарил преди години. Роран се поколеба дали да не го сложи в раницата, но се спря и го остави на лавицата. Тежка буца заседна в гърлото на Ерагон и той си тръгна безмълвно.
СТРАННИЦИ В КАРМХОЛ
Закуската беше студена, но поне чаят бе топъл. Ерагон погледна към Гароу и Роран и си помисли, че това е последният път, в който са заедно, поне за следващите няколко месеца.
Роран седна на един стол и започна да си обува ботушите. Готовата му раница стоеше на пода до него. Гароу се приближи с ръце в джобовете. Ризата висеше по мършавото му тяло.
— Взе ли всичко?
— Да.
Гароу кимна и измъкна от джоба си една торбичка. Докато я подаваше на Роран, се чу звън на монети.
— Пазех тези спестявания за тебе. Не са много, но ще ти стигнат за няколко дреболии.
— Благодаря, но няма да харча парите си напразно.
— Харчи ги както решиш. Нямам какво друго да ти дам, освен бащината си благословия, макар че тя едва ли струва много.
— За мене ще е чест да я получа — отвърна развълнувано Роран.
— Върви и дано боговете те пазят — изрече Гароу и го целуна по челото. След това се завъртя към Ерагон. — Не съм забравил и тебе. Имам няколко съвета и за двама ви. Вслушайте се в тях и няма да сгрешите. Не позволявайте на никого да ръководи умовете или телата ви. Пазете мислите си. Човек може да е свободен, но да е по-здраво окован и от роб. Вслушвайте се в хората, но не отдавайте душата си. Уважавайте могъщите, но не ги следвайте сляпо. Преценявайте добре, но не коментирайте. Не смятайте, че някой ви превъзхожда само защото е по-богат и силен. Отнасяйте се почтено с всички, за да не ви отмъщават. Пазете парите си. Отстоявайте вярванията си и другите ще ви слушат. Той се спря за секунда и продължи по-бавно.
— По отношение на любовта, единственият ми съвет е да бъдете искрени. Това е най-мощният инструмент да отключите нечие сърце или да получите прошка. Това е, което имам да ви кажа. Той се наведе и вдигна раницата. — Време е да тръгвате. Зазорява се и Демптън ще чака.
— Ще се върна колкото се може по-скоро — каза Роран, наметна раницата и прегърна Гароу.
— Добре, но сега тръгвай и не се тревожи за нас.
Ерагон и Роран потеглиха незабавно. Гароу излезе навън, помаха им и след малко се прибра. При звука на затварящата се врата Роран се спря.
Ерагон се обърна и погледна към фермата. Само тънка струйка дим показваше наличието на живот сред бялата пустош.
— Доскоро това беше целият ни свят — каза Роран тъжно.
— Хубав свят — потвърди Ерагон и потръпна.
Роран кимна и закрачи към новото си бъдеще. Къщата изчезна от поглед, щом се спуснаха по хълма.
Беше рано, когато пристигнаха в Карвахол, по вратата на ковачницата бе отворена. Въздухът вътре беше приятно топъл. Балдор бавно работеше с огромно духало, прикрепено към каменната пещ, пълна с нажежени въглища. До пещта имаше черна наковалня и буре с вода. По стените висяха най-разнообразни инструменти: гигантски клещи, чукове, пили, длета, кирки и лопати. Хорст и Демптън стояха близо до една дълга маса. Демптън ги забеляза и се приближи усмихнат.
— Роран, радвам се, че дойде. С новите ми камъни ще има много работа. Готов ли си?
— Да. Кога тръгваме?
— Имам да свърша още няколко неща, но най-много до час потегляме. — Той се обърна към Ерагон и протегна ръка. — Ти сигурно си Ерагон. Бих предложил и на тебе работа, но засега Роран ми стига. Може би догодина?
Ерагон се усмихна и се здрависа с човека. При други обстоятелства сигурно щеше да го хареса, но точно сега му се искаше мелничарят никога да не беше идвал в Карвахол. Демптън се обърна към Роран и почна да му обяснява нещо за мелницата.
— Частите са готови — намеси се Хорст и посочи един вързоп на масата. — Можете да ги вземете, когато пожелаете.
Мъжете си стиснаха ръце и ковачът излезе, махайки на Ерагон да го последва.
— Какво мислиш за Демптън? — попита младежът, щом двамата се отдалечиха малко.
— Свестен човек е. Роран няма да има проблеми с него. — Хорст изтупа няколко стружки от престилката си и сложи ръка на рамото на Ерагон. — Приятел, спомняш ли си за спречкването ти със Слоун?
— Ако питаш за отплата за месото, не съм забравил.
— Не, не. Искам да знам дали още пазиш онзи син камък.
Ерагон потръпна.
„Защо иска да знае? Може би някой е забелязал Сапфира?!“
— Пазя го, но защо питаш?
— Щом се прибереш вкъщи, се отърви от него. Вчера пристигнаха двама мъже. Странници, облечени в черно и носещи мечове. Косата ми настръхна само при вида им. Снощи започнаха да разпитват хората дали са виждали камък като твоя. Никой не каза нищо, но днес продължават, а се сещам за неколцина, които ще се раздрънкат.
Ерагон се ужаси. Който и да беше пратил камъка в Гръбнака, явно бе успял да го проследи. А може би службите на Империята бяха узнали за Сапфира. И двете възможности бяха еднакво лоши.
„Мисли, мисли! Яйцето го няма и няма как да го открият. Но ако знаят, че не е камък, ще се досетят какво се е случило. Сапфира може би е в опасност“.
— Благодаря ти, че ми каза. Знаеш ли къде са в момента? — попита Ерагон, горд, че гласът му почти не трепна.
— Предупредих те, за да не се срещаш с тях. Изчезвай от Карвахол. Прибери се у дома.
— Добре, щом смяташ, че така е по-добре.
— Убеден съм. Може би съм твърде подозрителен, но тези странници не ми харесват. Добре ще е да стоиш във фермата, докато си заминат. Аз ще гледам да ги разкарам, макар че няма да е лесно.
Ерагон го погледна с благодарност. Искаше му се да му каже за Сапфира.
— Ще тръгвам тогава — заяви той и отиде да се сбогува с братовчед си.
— Няма ли да поседиш малко? — попита учуденият Роран.
По някаква причина въпросът се стори много забавен на Ерагон.
— Имам работа тук, а и не ми се седи, докато тръгнеш.
— Ами, предполагам, че няма да се виждаме следващите няколко месеца.
