— Сигурен съм, че няма да е чак толкова продължително. Пази се и се върни скоро. — Той прегърна братовчед си и излезе.

Знаейки, че ковачът го наблюдава, Ерагон се насочи към покрайнините на града, но скоро свърна и започна да се прокрадва между къщите.

Младежът се спотаи в сенките и се заслуша за странни шумове. Спомни си, че лъкът му е останал вкъщи, и съжали, че не го е взел. Той се промъкна през Карвахол, докато не чу непознат глас от една къща и напрегна слух да различи нещо.

— Кога се случи това? — Думите бяха меки, сякаш напоени с олио и произнесени със странно съскане, от което косата му настръхна.

— Преди около три месеца — отговори друг глас, в който Ерагон разпозна Слоун.

„Да го вземат сенките, проклетникът ще се раздрънка.“

Младежът си обеща да цапардоса касапина при следващата им среща. Намеси се трети глас, дълбок и влажен, който предизвикваше тръпки и неприязън.

— Сигурен ли си? Надявам се, че не си сгрешил. В противен случай ще е доста неприятно.

Дали някой друг, освен имперските служители, смееше да заплашва така открито? Едва ли, но който и да беше загубил яйцето, очевидно притежаваше достатъчно сила.

— Да, сигурен съм. Тогава беше у него. Доста хора го видяха, питайте и тях.

— Другите не искат да окажат съдействие. — Гласът направи пауза. — Информацията ти беше полезна. Няма да те забравим.

Слоун измърмори нещо и Ерагон дочу отварянето на врата. Той надникна зад ъгъла. Двама високи мъже стояха на улицата. И двамата носеха дълги черни наметала с качулки, които скриваха лицата им. Ръцете им бяха покрити с ръкавици, а гърбовете — странно изкривени.

Ерагон се помръдна леко, за да ги огледа по-добре. Единият от странниците се напрегна, промърмори нещо на спътника си и двамата се обърнаха. Младежът усети как го обзема непреодолим ужас. Очите му се взираха в скритите им лица и той осъзна, че не може да помръдне. Опита да се пребори с това чувство.

„Изчезвай!“

Но краката му не го слушаха. Странниците тръгнаха към него. Вече виждаха лицето му. Почти се бяха приближили до ъгъла, с ръце на мечовете си.

— Ерагон! — Той подскочи при този вик. Странниците спряха на място и изсъскаха. Бром се приближи към младежа, гологлав и с тояга в ръка. — Ерагон! — извика Бром отново.

Странниците се спогледаха и изчезнаха между къщите.

Ерагон падна, треперейки, на земята, облян в студена пот. Старецът му подаде ръка и го изправи.

— Изглеждаш болен. Добре ли си?

— Не знам, просто нещо ми стана, но вече съм добре. Странно, нямам представа какво точно се случи.

— Ще се оправиш — отговори Бром, — но може би ще е по-добре да се прибереш вкъщи.

„Да, трябва да се прибера. Трябва да стигна дотам преди тях“.

— Мисля, че си прав. Може би се разболявам.

— Тогава тръгвай. Пътят е дълъг, но съм сигурен, че ще се почувстваш по-добре. Ще те изпратя донякъде. Ерагон нямаше нищо против. Старецът го хвана за ръката и бързо го поведе към пътя, подпирайки се на тоягата си. — А ти за какво ме търсеше?

— Просто от любопитство. Чух, че си в града, и исках да те питам дали си спомняш името на онзи търговец.

„Търговец? За какво ми говори?“

— Не, опасявам се, че не помня.

Бром въздъхна, сякаш нещо се бе потвърдило, и потърка носа си.

— Аха, ако си спомниш, ела и ми кажи. Интересно ми е да науча кой е този търговец, който знае толкова много за драконите. А сега побързай и не се мотай по пътя. — Старецът протегна костеливата си ръка.

Ерагон я разтърси, но докато я пускаше, нещо закачи ръкавицата му и тя падна на земята. Бром се наведе, вдигна я и му я подаде. В момента, в който Ерагон се опита да си я вземе, костеливите пръсти на стареца извиха китката му, разкривайки сребристия белег на дланта. Бром присви очи, но не каза нищо.

— Довиждане — каза малко притеснено Ерагон и тръгна по пътя. Зад него Бром започна да си свирука някаква игрива мелодийка.

Ерагон тичаше колкото се може по-бързо, без да спира дори когато остана без дъх. През цялото време се опитваше да призове Сапфира, но тя ловуваше някъде надалече. Зачуди се какво да каже на Гароу. Явно се налагаше да му признае за дракона. Той се приближи до къщата с разтуптяно сърце. Чичо му се мотаеше около плевнята.

„Да му кажа ли сега? Едва ли ще ми повярва, ако Сапфира не е наоколо. По-добре първо да я намеря“. Ерагон заобиколи фермата и изтича към гората, призовавайки дракона.

— Идвам!

Той зачака нетърпеливо и не след дълго дочу познатия звук на размахващи се криле.

— Какво става?

Ерагон докосна рамото й и затвори очи, докато й предаваше набързо последните събития. Когато спомена странниците, Сапфира се разгневи. Тя отстъпи и заръмжа оглушително, след което започна да размахва опашка. Младежът отскочи внимателно назад, избягвайки последствията на внезапния гняв.

— Огън! Врагове! Смърт! Убийци!

— Какво не е наред? — Той се опита да докосне съзнанието й, но около него сякаш се издигаше невидима стена. Тя отново изръмжа и заби нокти в земята.

— Спри се! Гароу ще те чуе!

— Престъпени клетви, погубени души, счупени яйца! Навсякъде кръв! Убийци!

Отчаяният Ерагон се приведе, възползва се от едно замахване на опашката и се покатери на гърба на дракона, сядайки във вдлъбнатината на врата.

— Достатъчно, Сапфира! — извика той. Потокът панически мисли секна внезапно. — Всичко ще е наред.

Сапфира приклекна, разпери криле и се устреми към небето.

Ерагон изпищя уплашено, докато наблюдаваше отдалечаващата се земя. Драконът пренебрегна ужаса му и се насочи към Гръбнака. Долу, в далечината, се виждаха фермата и река Анора. Стомахът на младежа се сви. Той се приведе напред и се фокусира върху люспите на врата на дракона. Доби смелост да се огледа чак когато спряха да се изкачват.

Въздухът беше толкова студен, че миглите му почти замръзнаха. Приближаваха се към планините по- бързо, отколкото предполагаше. Сапфира се олюля за секунда и Ерагон прехапа устните си.

— Трябва да се върнем обратно. Странниците ще дойдат във фермата. Трябва да предупредим Гароу. Обърни!

Не последва отговор. Той отново се опита да докосне съзнанието й, но бе отблъснат от бариера, изтъкана от страх и ярост. Младежът се опита да пробие или заобиколи защитата й, но не можа да открие начин.

Скоро летяха над планините. Местността отдолу бе съвсем пуста и необитаема, с изключение на дивите кози, които се изкачваха по скалите.

Ерагон се притесни, че Сапфира ще продължи да лети и през нощта, но при здрачаване тя се спусна в една закътана долчинка.

Драконът прелетя над дърветата, намери една открита поляна и внимателно кацна на нея. Младежът се изхлузи моментално от гърба й.

При докосването до земята коленете му се подгънаха и той се строполи в снега. Болката го накара да изгуби дъх и насълзи очите му. Схванатите му мускули трепереха неудържимо. Той се превъртя по гръб и